Глава четвърта: Незабравимо празненство

Може би около половин минута Хари стоя с отворена уста и поглед реещ се някъде в пространството пред него, мислейки само за едно: Снейп, майка ми, баща ми...
-Каква история...- думите на Рон извадиха Хари от унеса му, но не напълно, той все още се чустваше адски странно.-Направо съчуствам на Снейп.- продължаваше да ахка Рон, прегърнал Хърмаяни през раменете по-силно от всякога.
-Хари, знам, че това не бе най-подходящата история за рождения ти ден.Съжалявам.- изрече мъжът от портрета.
-Няма нищо, професоре.Аз исках, трябваше да знам.-отвърна момчето замислено.-Сега съм напълно убеден в разкаянието на Снейп.
Джини стисна силно ръката на Хари и той вече не се чустваше толкова сам.
***
Скоро започнаха да пристигат един по един всички от Ордена.Само Видар, Мориган и Чарли пристигнаха придружени от господин Уизли, защото те не знаеха къде се намира щаба.Със смъртта на професор Дъмбълдор тайната оставаше запазена завинаги.Всички бяха там, освен един- Сивиръс Снейп.
Когато Моли Уизли поднесе приготвените от нея ястия в ноздрите на Хари се вля такъв божествен аромат, че той се зачуди как не бе забелязал по-рано, че е гладен като вълк.Цяла вечер се вдигаха тостове от рода на:
-За Хари Потър!
-За Момчето, което оцеля!
-За рождения ден на Хари Потър!
-За приятеля Хари Потър!
Биреният шейк не свършваше, чашата с розова вода пред професор Макгонъкол също не се изпразваше, но след почти седем години в магьосническия свят доливните заклинания вече не правеха впечатление на Хари.
Веселието продължи до преди полунощ, когато господин Уизли обяви, че е време да прекратяват празника- все пак след ден всички са на сватба, а утре е и ден за приготовления.
Хари не бе щастлив от факта, че веселбата бе прекратене, но знаеше, че щом утре Бил и Фльор се женят ще има още една възможност да се събере с тези хора преди настъпването на новата учебна година.
Докато госпожа Уизли с помощта на Хърмаяни и Джини подреждаше, Бил го дръпна на страна и му подаде кесийка с пари и малко златно ключе.
-Хари,- рече му той- вече си пълнолетен и сам носиш отговорността за парите в трезора си.Длъжен съм да те предупредя да бъдеш пестелив и да харчиш внимателно.Ще се видим утре.
Преди да си тръгне госпожа Уизли прегърна всекиго от тях и ги предупреди:
-Утре в осем всички а сте в къщи.Ясно ли е?Никой да не закъснява.От тук директно у дома.Никакви разходки!- отправи последен поглед и излезе.
-Е, пак останахме сами.- оповести Джини, хвана Хари за ръката и го поведе нагоре.- Ние с Хари отиваме да спим.- тя му смигна и той си помисли, че за каквото и да се качваха в спалнята си, то бе най-малко, за да спят.-Лека нощ!
-Лека нощ!- отвърнаха им Рон и Хърмаяни и на свий ред се заизкачваха по стълбите.
-Къде изчезна пак Пърси?- зачуди се на глас Рон, малко преди да влязат в спалнята си.
***
Когато на следващата сутрин Хари отвори очи Джини вече беше будна и облечена.Целуна го вместо “Добро утро” и му каза:
-По-добре ставай, мързеланко.Скоро трябва да вървим.Най-добре е да не закъсняваме, иначе мама ще се разфучи.А съм сигурна, че никой не го иска точно днес.- и се усмихна.
-Защо в същност трябва да ходим толкова рано?- попита я докато се протягяше.- Сватбата е на свечеряване.
-Трябва да помогнем за подредбата, за храната, общо взето за каквото ни наредят.-каза момичето на Хари, който вече се беше облякъл.Двамата слязоха в трапезарията, където тя каза.- А, да, трябва да вземем и портрета с нас.Ако беше жив професорът не би пропуснал сватбата на Бил.
-Щом всички сме тук, сме готови да тръгваме.- след тези думи Хърмяни се магипортира.Веднага след нея и Рон, като че изчезна в нищото.Хари пое портрета на Дъмбълдор, самият който бе някъде извън рамката си- навярно в минисерството, в едната си ръка, с другата хвана здраво Джини и след секунда вече се намираха пред “Хралупата”.
Веднага щом ги вида госпожа Уизли им нареди:
-Хари, миличък, дай портрета на мен, а вие с Джини помогнете на Рон и Хърмаяни с украсата.
Когато потърси с поглед двамата си приятели Хари видя, че са се заели с бръшляна, обвил цялата къща.С леко и отсечено движение Хърмаяни превърна отровнозеленото, на цвят, растение в бяло.Хари не можа да не се възхити за пореден път от магическите и способности.Скоро след това всички растения, освен прясно окосената трева и божурите до оградата бяха оцветени в сребристо-“Хралупата” напрево засия.
Тогава се заеха да измагьосват и подреждат столове и маси за церемонията и за тържеството след това.С магия това ставаше лесно и скоро под бялата шатра в градината имаше подредени няколко маси и двадесетина най-различни стола.хари не се учуди, че церемонията ще е скромна.Напротив- зарадва се когато разбра, че освен роднините на семейството ще присъстват само няколкото души от Ордена и семейството на Фрьор, което не бе голямо- само майка и и сестра и Габриел.
Но не всичко от украсата на къщата можеше да се направи с магия и Хари скоро разбра това- с Рон трябваше да изчистят малкото езерце от жабите.
Мръсни, но доволни, че то е отново чисто двамата се запътиха към банята.
-Да побързаме,- подкани го приятелят му- вече трябваше да сме с официалните си мантии.
Бързо се измиха и побегнаха нагоре към стаята на Рон, където навлякоха официалните си одежди.След един последен опит да загладят косите си момчетата забързаха към градината, където вече ги очакваха Джини и Хърмаяни.
-Момичета, изглеждате по-добре от онзи път на Коледния бал- ахнаха двамата приятели, осъзнали, че виденията пред очите им са техните любими.
Както Фльор беше пожелала, шаферките- Джини и Габриел бяха облечени в розово.Застанала до тях Хърмаяни сияеше в къса бледолилава рокличка.
Нещо хрумна на Хари и той попита:
-Кои ще са кумовете на Бил и Фльор?
-Чарли и Мориган.- бързо изече Рон в отговор.
-Ето, че всички са готови!- госпожа Уизли се бе насочила към петимата, с три букетчета изпъстрени с розови цветчета в ръце, две от които подаде на Джини и Габриел с думите- Тези са за вас,ще вървите с тях в ръце след Фльор.
-Добре, мамо, знаем.Колко пъти вече го репетираме.- мило, но настойчиво и отвърна дъщеря и и пое букетчето.
-Да, скъпа, да, но все пак се притеснявам.Нали това е първата сватба в семейството и...- жената притеснено закърши ръце, но бързо се овладя и каза.-Е, щом всички са готови нека заемем местата си.- и тръгна към редиците от столове.
След като се настаниха с Хърмаяни и Рон Хари реши да попита момичето няколко неща относно магьосническите сватби.
-Хърмаяни, каква е разликата между магьосническите и мъгълските сватби?
-Единсвената разлика е, че пръстените са омагьосани за вечна вярност и ако единият изневери го грози проклятие, но съвсем не леко като порастване на ноктите на краката.Никога повече няма да изпита любов и да бъде обичан.И на магьосническите сватби има вещо лице, което провежда церемонията, но доколкото разбрах тази ще бъде ръководена от господин Уизли.- точно тогава момичето допря десния си показалец до устните и промълви.-Тихо.Започва.
Бащата на младоженеца, облечен в чисто нова черна официална мантия, бе застанал на белия подиум и приканваше всички към тишина.След като направи едно плавно движение с магическата си пръчка навред зазвуча нежна и красива мелодия.
“Може да се сравни само с фениксова песен” си помисли Хари и се заслуша по-внимателно.Тоновете бяха едновремвнно тъжни и весели.Той неволно погледна назад към Джини и удивен установи, че тя също е вперила поглед в него.
Фльор запристъпва леко между колоните от столове.Беше облечена в прекрасна светлосиня рокля, на челото си носеше красива сребърна диадема, а в ръцете си държеше изящен букет от лилии.Последвана от двете си шаферки тя стигна до олтара.
Бил вече я чакаше, застанал до баша си.Неговата мантия бе в същия светъл отенък на синьото.Белезите от зъби и нокти оше личаха по лицето му, но озарено от усмивката му то изглеждаше не по-зле отколкото година преди това.Бил направи една крачка и пое ръката на Фльор.
Двамата застанаха с лице към господин Уизли и церемонията започна.
-Всички ние,-гласът му се извиси над нежната музика- днес, в този щастлив ден сме се събрали да почетем магическия съюз на тези двама души.Бил, Фльор, пръчките.
При тези думи младоженците насочиха магическите си пръчки една към друга.От върховете им изригнаха снопове светлина.Единият лъч свърза пръчките им, а другите се насочиха към пръстените в ръцете на Габриел и Джини. Пръстените се издигнаха във въздуха и се понесоха към младоженците.Няколко слънчеви лъча се отразиха в тях и образуваха великолепна гледка- на фона на пурпурния залез сякаш златна пелерина покри всички.Бил и Фльор стояха по средата на тази прекрасна картина и се вричаха един на друг.Фльор произнесе и последните си любовни думи и червенокосият магьосник съобщи:
-Обявявам ви, според дадените ми правомощия и всички магьоснически и немагьоснически закони за съпруг и съпруга.Нека духовете бдят над вас.
Още неизчакали го да произнесе тези думи двамата влюбени се целунаха.От този момент до края на вечерта те не отделяха поглед един от друг.
***
Хари се учуди, че новата семейна двойка не се отправи веднага на сватбено пътешествие.
-Бил и Фльор няма ли да ходят на меден месец?- запита той бащата на Рон докато наместваше стола си до неговия.
-За съжаление не, Хари.-отвърна му магьосника,-Времената са такива, че никой не може да си позволи да пътува оп непознати места незащитен.-въздъхна,-А и сега тук са нужни всички способни магьосници, за да се справяме с положението.Печени картофи?-попита и побутна пред момчето купа прекрасно ухаещи картофчета със златист загар.Хари напълни чинията си и на свой ред подаде купата на седящия до него Рон.
-Ъ-ъ-ъххъм- закашля се Чарли в опит да привлече вниманието на останалите, с което страшни много заприлича на Хари на Ъмбридж.Той се сети с омраза за нея, но го досмеша когато сипомисли колко малко си прилича сивокосата жаболика жена с високия червенокос брат на Рон.
Чарли потропа по чашата си с вилицата си като повторен опит да му бъде обърнато внимание.Този път беше успешен.
-И така.Благодаря на всички Ви, че дойдохте днес и уважихте моя скъп брат Бил и прекрасната му, вече съпруга, в този важен за тях ден.Искам да им пожелая дълголетие, щастлив брачен живот и много красиви и умни малчугани.Братко, не се бави, искам скоро да се радвам на племенници.-дяволита усмивка озари лицето му.-А сега разрежете тортата.Да видим кой кого.
За голямо учудване на Хари Бил и Фльор размениха пръчките си.Насочиха ги едновременно към тортата и започнаха да ги снишават.Разрезът на Фльор по-бързо достигна до таблата.Тя целуна Бил и усмихната му върна пръчката.
Хари гледаше напълно озадачен към тях двамата.
-Някой би ли ми обяснил какво става?- попита, все така объркан.
-Мъгълите вярват, че който от младоженците настъпи другия на сватбата, той ше командва в къщата.- отговори Хърмаяни от срещуположния край на масата.-Магьосниците пък имат този обичай- който се справи по-бързо с чуждата пръчка, то той ще доминира.Мен ако питаш това са пълни глупости, макар и да се намираме в магьосническия свят.А и всички знаем, че в пръчката на Фльор има косъм от вийла.Не всеки може да се справи с тях- камо ли мъж.
-На кой му пука?!?- на свой ред каза Рон.-Тортата си я бива.Искам голямо парче.
Въпреки това Хари се замисли.Кой ли от родителите му бе разрязал пръв тортата?Дали баща му се бе справил по-бързо с върбовата пръчка на майка му или бащината му махагонова пръчка се бе поддала по-лесно на майчината му сила?
Следващата нощ всички прекараха в “Хралупата”.Празнененството продължи цяла вечер.Едва когато десетина червенокоси магьосници се магипортираха от поляната, и Чарли и Мориган обявиха, уморени от танците, че отиват да спят Хари осъзна колко късно беше станало.
Небето отдавна бе придобило мастиленочерен цвят, а на фона му блещукаха сребърни звезди.Сиянието им правеше нощта топла и приятна.Лек ветрец полюшваше клоните на ябълковите дървета.
-Най-добре и ние да си лягаме.- предложи Джини и стана от стола си.
-Да, наистина, утре трябва да чистим.- каза Рон и се огледа.-Положението не е чак толкова лошо, колкото очаквах.Няма счупено, просто цари хаос.Хайде да се качваме в стаята на Фред и Джордж.Там има място и за четирима ни.
Влязоха в къщата и се качиха в бившата стая на близнаците- там стояха недовършените им проекти.
Събраха двете легла и се изпонатръшкаха върху им.След едно “Лека нощ” Хари свали очилата си и заспа неусетно.