Глава втора: Изненада от стената

Когато стана два часа всички, освен Бил и Фльор, се магипортираха на пл.”Гримолд” в Лондон.Когато Хари влезе в кьщата първото, което му направи впечатление бе, че е удивително светла.При последното си идване тук къщата бе по-скоро сива и мрачна, докато сега навсякъде грееше светлина.Изкачвайки се по стълбите той неволно се зачете в гоблена с родословието на рода Блек, който висеше непокътнат на стената
Блек- винаги чисти
Погледът му попадна на имената на Регулус Блек и Финиьс Нигелус Блек, братът и прапрадядото на Сириус, а когато стигна до името на кръстника си нещо под лъжичката го сви и Хари побърза да погледне в посоката, от която идваше шум.Гледаше право към кухнята, където явно се водеше разгорещен разговор.Въпреки това не можа да не забележи, че портретът на майката на Сириус липсва.”Явно най-после са намерили начин да го махнат” с облекчение си помисли и се зарадва, че поне тя няма да крещи постоянно, че всички те са родоотстъпници.
-Ще влизаме ли?-подкани го Фред, който явно тъкмо се бе магипортирал от шегобийницата.
-Разбира се.-побърза да каже Хари и добави.-А кьде е Джордж?
-Няма да дойде, имаме малък проблем с доставките и все някой трябва да го оправи.- отвърна червенокосото момче и двамата влязоха в кухнята на щаба.-Но за сметка на това всички други са тук- мама, татко, Макгонькол и няколко нови члена на Ордена.
С влизането си Хари потръпна- от стената срещу него го гледаше портрет на познат белобрад магьосник.Той много добре познаваше тази дълга брада и очилата с форма на полумесеци. Хари не бе учуден, че щаба има от вълшебните портрети на Дьмбьлдор, но въпреки това се смути.
-Здравейте, Хари, Фред- каза мьжьт от портрета.
-З-з-здравейте професоре- заекна Хари, търсейки думи да продьлжи.Имаше да пита за толкова много неща.
-Хари, знам, че искаш да ми зададеш много въпроси, но те моля да изчакаш.- при тези думи момчето само кимна в знак на съгласие.-Моли, само Сивирьс ли чакаме?
Още неизрекъл тези думи и през вратата вече влизаше мьж с изпито жьлто лице и мазна черна коса.При вида му от мислите на Хари се изпариха всякакви въпроси и единственото, което искаше бе да причини на този човек неимоверно голяма болка.Чуството на омраза го разяждаше отвътре, той извади магическата си пръчка от джоба на дънките си и се приготви да я използва, но нечий глас го спря:
-Хари, недей!- бе гласът на Дьмбьлдор.
-Но...той...ви уби...аз-запелтечи заслепен от ярост Хари.
-Да, така е,-отвърна на объркания му поглед професора- но ако не забеляза аз го помолих да го направи.Хари, с професор Снейп бяхме запознати с плана на Волдемор да ме убие.И тъй като Сивиръс бе обвързан с Нерушима клетва с майката на младия Малфой единственият начин да запази прикритието си бе да ме убие.Надявам се си забелязал, че той не бе много сигурен в това дали трябва да го направи.Но когато видях колебанието му аз го помолих и той разбра, че това е единствения изход.Освен това, Хари, аз умирах.Отровата на Волдемор вече бе в кръвта ми и не ми оставаше много време. Сега, Хари надявам се разбираш всичко.Знам, че имаш да ме питаш хиляди неща, но ще те помоля да отложим това за утре.Сега трябва да обсъдим новостите, защото скоро трябва да се връщам в министерството.Руфъс Скримджър не е по-самостоятелен от Фъдж.Още веднъж ти повтарям, че имам безпрекусловно доверие на Сивирьс.-тази думи бяха посрещнати с погледи пьлни с изумление от някои от членовете на Ордена.-Съжалявам, че те оставих в неведение през тези две седмици, но се наложи.При Дърсли ти беше в безопасност.Е, Сивиръс,- обърна се той и кьм мъжа- Хари, стиснете си рьцете.Всички сме на една и сьща страна.
Двамата си подадоха рьце в знак на примирие.В този момент Хари усети, че някой се опитва на нахлуе в мислите му, но този пьт той беше подготвен и на свой ред атакува.
-Виждам, че си се упражнявал, Потър- сьс задоволство отбеляза Снейп- Значи все пак те научих на нещо.
-Да, а вие все още дьржите да ме хванете неподготвен.-не му остана длъжно момчето.
За да спрат словесната им и умствена битка двамата непознати на Хари магьосници се изправиха и доближиха до тях.
-Видар Нидо- представи му се мъжът.Беше около тридесет годишен, едър, рус и с големи здрави мускули.
-А аз сьм Мориган Дагда- това бе двадесетина годишна магьосница с дьлги черни коси вързани на опашка.
-Приятно ми е.-отвърна Хари и придьрпа един от столовете около масата.
-И така, моля всички да седнат.- думите му бяха последвани от звучно скьрцане на местещи се столове.-Събрали сме се да обсьдим случващото се.Първо- нещо ново за смьртожадните, Сивирьс?-Дъмбълдор погледна вьпросително от портрета.
-След неуспешното нападение на Азкабан скоро не се предвиждат нови опити за освобождаване на Малфой и Лестранж.
-Добре.Поне за сега им попречихме.Артър?-погледна кьм червенокосия магьосник в дъното на стаята.
-Министерството, както знаете, не смогва.Постоянно има нужда от забравители, а повечето спят на работното си място.Долиш не можа да дойде, защото е дежурен.Забранени са публични мероприятия от всякакьв род.
-Фред- отново проехтя гласьт на Дъмбълдор.
“Явно ще разпитва всички поотделно” мрачно помисли си Хари.
-От Министерството масово поръчват защитни шапки, мантии и рькавици.С Джордж не смогваме.Сега разработваме нови продукти, мисля, че ще ни бъдат от полза.
-Минерва?-предположението на Хари се оказа вярно.
-Защитите на “Хогуортс” не са свалени, ще добавим и дракон на главния вход.-при тези думи Хари, Рон, Хьрмаяни, а както им се стори и Дъмбълдор си помислиха едно и сьщо- на Хагрид щеше да му хареса.- Чарли ще ни помогне, имаме разрешение от Министерството.Ремус бе така добър да се съгласи да се завърне на поста си като учител по Защита срещу черните изкуства, като по време на болестта си ще поема и предишните си задьлжения.-Лупин кимна.-Новият учител по трансфигурация е Пърси Уизли.
Дъмбълдор кимна одобрително, а Хари попита Пърси учудено:
-Какво стана с кариерата в Министерството?
-Осъзнах, че в “Хогуортс” мога да направя много повече за магьосническия свят, отколкото там.А и за министерството никога не е кьсно- самият Дьмбьлдор е доказателство за това.
-Тонкс?-отново екна гласьт от портрета.-Каква е охраната в Хогсмийт?
-Аз, Лудоокия, Видар и Мориган ще сме постоянно там през учебно време.-тя кимна кьм двамата магьосници до Хари.-Това са максималните възможности на Министерството.
-Добре, мисля, че обсъдихме основното, за което се събрахме.-обобщи Дъмбълдор.-Сивирьс, ще те помоля да направиш достатьчно количество от отварата, която бе така добър да измислиш за Ремус.Сега трябва да вървя.-и изчезна от портрета.
Снейп не чака дьлго и сьщо си трьгна.Лупин, Тонкс и двамата нови в Ордена сьщо се надигнаха.
-И ние трябва да трьгваме.
Малко преди и те да излязат Хари им припомни:
-Нали си спомняте, че утре е рожденият ми ден- искам всички да сте тук.
-Ще се опитаме, Хари.-обърнаха се и излязоха.
Госпожа Уизли сьщо стана и им обясни:
-След два дни е сватбата на Бил, така, че в другиден от рано сутринта ще подготвяме кьщата за гостите.Това значи, че вие четиримата- тя погледна Рон, Джини, Хари и Хърмаяни- ще се наложи да нощувате тук.Пърси ще остане да ви наглежда.
-Не сме деца, мамо.-промърмори Рон, но майка му вече му бе обърнала гръб и излизаше с г-н Уизли .
Фред,Чарли и Лудоокия си тръгнаха заедно, последвани от професор Макгонъкол.За най-голяма изненада Пърси също излезе, като каза, че има важна работа.
-Сигурно има среща с Клиъруотър-засмя се Джини.
-Е, как ще разпределим стаите?-попита ги Хари- Аз и Рон, ти и Хърмаяни ли?-обърна се той към нея.
-Нищо подобно,-звънко му отвърна.-Откакто тези двамата разбраха, че са един за друг, или по-точно откакто Рон престана да се държи като идиот,- при тези думи той изсумтя.- няма нужда да се делим по пол.Ще спим по двойки.Мама я няма, а Пърси няма да създава проблеми.Е!Приема ли се?
-Да!-единодушно отсъдиха всички.
Прекараха следобеда в игри и закачки.Играха на избухващи карти и магьоснически шах.Хари им разказа за подаръка от леля Петуния и Хърмаяни изрази желание да го види.Всички се забавляваха много добре.След като вечеряха решиха, че е време да си лягат.Пърси се прибра малко преди полунощ и обяви, че ще заспива без да вечеря.Двойките се разделиха и Хари и Джини поеха към спалнята в ляво, а Рон и Хърмаяни към тази в дясно.
-Лека нощ!- пожелаха си и затвориха вратите след себе си.
Малко след като влязоха в стаята си Хари и Джини вече бяха по пижами и лежаха прегърнати в леглото.Хари я целуна и прошепна:
-Обичам те Джини, наистина те обичам.
-И аз теб, Хари.- отвърна му нежно момичето.
На никого от двамата не бяха нужни повече думи- знаеха,че тези са достатъчни.Хари изчисти съзнанието си и заспа до момичето, което обича.