Kefete se as otivam da se napukam :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Глава 5



Момчето се озова в слабо осветен коридор.По стените имаше дупки , навярно резолтат от заклинания.Изведнъж той усети познатото чувство на диментори.Стъд обхвана тялото му чувството че никога повече няма да усети щастие го завладя.В далечината на коридора хари видя трима души които бавно вървяха към него преследвани от диметори поне сто и педесет на брой.Те кражаха над тях зловещо.Всеки път когато някой от тях се засилеше към хората те издаваха стенещи звуци.Единия падна на земята , другите двама го хванаха за рацете и започнаха да го влачат.От магическите им пръчки излизаше слаба светлинка през която дименторите минаваха без проблем.Хари извади магическата си пръчка затвори учи , представи си лицата лицата на родителите си и извика с всичка сила.
-Експектро Патроном.-сняжно бял елен изкочи от пръчката и галопира към дименторите.Той пропъди двама който точно в този момент отново атакуваха и застана пред хората и поемаше атаките.
-По бързо –извика момчето и се затича към тях.Елена започна да избледнява.Един диментор мина през него като го пръсна,човка който стоеше от ляво на падналия и му приложи целувката след което се насочи към другия.
-По дяволите!Експектро Патроном-извика отново Хари.Този път момчето видя лицето на Джини.От пръчката му се стрелна бял феникс който се насочи точно към диметора който се канеше за втори път да направи целувка.Птицата мина през него кадето би трябвало да е сърцето му.Диментора пусна човека и отлетя.Феникса кражеше около тях.Изведнъж се насочи към средата на масата от диментори като си проправяше път след което се взриви.Бяла светлина заслепи момчет обля го топлина.Той отвори учи и видя как дименторите отлетяха.
-Добре ли сте-извика той и клекна до двамата.
-Аз съм добре но министара е много зле.Беше олучен от някакво заклинание и не беше на себеси а сега припадна.-Мажът погледна момчето след което се усмихна.
-Ти си Хари Потър нали?
-Да-отвърна той.
-Трябва да се махаме веднага. Смъртожадните почти превзеха министерството. Останали са само десет аврора които ги забавят зада можем да искараме министара.-мажът сложи тялото на човека върху себеси и стана след което продължи.
-Смъртожадните са около трисе.Хари по добре да се махаме няма смисал , битката е загубена.Обиха повече от педесе аврора още щом пристигнаха.Трябва да тъгваме веднага незнам колко още ще могат да ги задържат!-мажът се обърна към края на коридора от кадето се чуха викове от болка.
-Ти тръваи , следмалко ще дойде още помощ.Върви искараи Пуфас на сигорно място, аз ще остана да помогна.-Момчето стана и хукна кум дъното на коридора откадето се чуваха виковете.По пътя той измагйоса щита..Хари влезна в суветената зала в която се намираше фонтана на магическото брадство и започна да върви бавно с спуснати раце.
-Я виш ти !-чу се гласа на Белатис.-Малкият Хари потър ни е дошъл на гости.-хилеики се тя тръгна към момчето и стенанията на двата аврора паднали до нея спряха.
-Миличак Хари-започна тя с бебешки глас.-За какво си дошъл?Да видиш как аврорите на министерството измират като мухи?Е ако е за това малко си позакъснял!-тя избухна в истеричен смях след което продължи.
-Хари не се отчаивай, оставихме двама които мислехме да занесем на лорд Волдемор за забавления. Но сигорен съм че той много повече би се забавлявал ако му занесем теб.И тъй като си тук ще се смилим над теб преди да те отведем при него ще испълним желанието и ще ти покажем как великите аврори на министерството издъхват пред очите ти.-смееки се тя се обърна към двамата на земята който до предималко беше измъчвала.
-Не мислиш ли че трябва първо да ме хванеш преди да ги убиеш?Иначе рискуваш да ядосаш господаря си.Втори провал в министерството на магията от твоя страна няма да му се отрази добре на нервната система.Последния път се беше побъркал до толкова че приличаше на бебе на което току що са му взели любимата играчка.Жената спря да се сме и се обърна към него.
-Не мога да разбера Потър с какво покритие обиждаш наи великия и жесток маг на хилядолетие и то пред поне трисет от неговите последователи и верни служители?-попита вече без престорения си бебешки глас тя.
-Най жесток?Хахаха Бела не ме размиваи та лелята на братовчет ми е по жестока от него.Най велик?Бела Бела мила Бела щом Волдемор е толкова велик маг защо не дойде сам да си вземе пророчеството?Защо избяга след като Дъмбалдор му разказа играта ?Защо не е тук в момента да ви помага?Защо се крие Бела?Дъмбалдор вършеше всичко сам , той можеше да обие така могъщия ти господар с едно замахване на пръчка.-Момчето облегна гръб на стената и крастоса раце.
-Не забравяи Потър можеше и сега го няма зада ти спаси хилавия задник-отвърна тя през съби.
-Не го направи защото не искаше да падне на нивото на един мътнород!Нали занеше че той е такъв Бела?
-Не смей да обиждаш повече Потър!-изкрещя тя вбесена.
-Иначе какво ще ме убиеш?И ще рискуваш да ядосаш онзи нещастен мътнород?- момчето се почеса по врата.
-Авада Кадавра-изкрещя тя и сноп зелена светлина се изтреля срещу него.Тойсамо се завартя и заклинанието се разби в стената зад него.
-Не мислиш ли че това стана малко истъркано?Не е ли време да измислите нещо друго?Или а да толкова сте тъпи че незнаете нищо дръго нали?-попита момчетослед което продължи.-Нека малко разнообразя досегашните ти дуели които си спечелила единствено заради името и късмета си а не заради способностите си .Круцио!-изкрещя той и жената започна да се гърчи и пищи.-Боли Бела нали ?И мен ме болеше и още ме боли от това което направи с моя кръсник.-Останалите смъртожадни се размърдаха и застанаха зад нея.
-Не си го и помислятите нещастници!-каза той и пак се облегна на стената зад него след което продължи.-Всеки от вас тук е виновен поне за смърта на един човек , за това няма да ми мигне окото да ви очистя.-Момчето не прекъсна магията още няколко минути жената се гърчеше и пищеше до шадравана. Двата аврора допъклълзяха и застанаха зад него.-Вие двамата тръгваите отидете при министара.-Двамата не чакаха да ги поканяят втори път и се магипортираха.Момчето погледна стенещата жена и развали магията.
-Стига ли ти Бела?-Жената се изправи и посегна към пръчката си момчето отново извика.
-Круцио!-Бела Бела защо ти трябваше тъкмо мислих че си си научила урока.-Момчето остави още малко да попищи жената след което спря магията и направи нова която я завърза с огнени важета.-Ня се упитваи да се магипортираш Бела защото може да умреш.Хари замахна още единпат с пръчката ихвана неината след което я сложи в джоба си.
-Бързо хванете го , ако трябва убиите го аз ще понеса отговорноста пред черния Лорд.-Веднага след като чуха заповетта тридесет заклинания се стрелнаха към момчето.Той се скри зад щита и започна да се се смее.
-Убите го веднага!-изкрещя Бела още единпат.
-Авада Кадавра-изкрещяха всички почти едновременно, но нито едно заклинание не оспя да премине през щита който остана непокътнат.
-Какво по дяволите е това?-чу се гласът на един смъртожаден който беше точно пред него.
-Сега ще разберете!Авада Кедавра!-момчето направи магията десет пъти и десет трупа паднаха един след дръг на земята.След което спря и загоори спокоино като се изправи но застана зад щита.
-Предупредих ви господа.Казах ви че няма да ми мигне укото да ви учистя.Аз не съм Дъмбалдор!Не съм толкова великодушен и не мога да ви простя и наи млакото зло което сте сторили.А сега исчезваите ако ви е мил живота иначе ще ви истрепя до крак!.
-Аз се махам от тук – чу се гласът на Дарко и качулатата фигора в дясно от момчето изчезна.
-Последваите примера на тоя нещасник и може би ще се разминета само с Круциус.Не вярвам Волдемор да избие наи добрите си смъртожадни.Останете ли тук обаче повярваите ми аз ще го направя.
Веднага след като каза това останаха само двама смъртожадни които седяха и не мърдаха.
-Бодали сте вие!-момчето замахна с пръчката си и овърза и тях с заклинанието с което държеше Лестарж след което клекна до нея.
-Е Бела рака като гледам господаря ти намя да остане много доволен.Трисет от наи добрите му хора и сумати диментори прогонени от едно момче на седемнадесет. Как мислиш ?
-Много си прав Потър не останах никак доволен че ми взеха играчката!-чу се смразяващ глас зад него.
- Я виш ти.Тцтцтц , самият Том Ридъл в цялата си пресет-отвърна момчето и бавно се изправи след което се завъртя към него.Мажът срещо него имаше бяло като призрак лице.Вместо нос имаше две продълговати цепки а учите му бяха като на змия.-Виждам че си все така грозноват.Не можа ли да изпиеш една отвара зада заприличаш малко на човек?
- Потър с всяка изминала година ставаш все по нагал!Сега се приготви да срещнеш маика си и и прати много поздрави от мен!
- Авада Кадавра!-зелен лъч светлина се стрелна към момчето което само се узмихна като чу думите и сложи щита си пред себеси който пое заклинанието и остана невредим.
- Значи е вярно.-промърмори мажът-Не не не е възможно Авада Кадавра!-още един сноп зелена светлина се пръса в щита.Момчето започна да се смее.
- Я малкият Том хванат по бели гащи?И какво ще направиш сега Томи?
Волдемор се почви зад момчето като го свари неподготвено и докато се обръщаше той чу познатите думи.Докато се обръщаше той видя с периферното си зрение зеленикавата светлина и тъкмо си помисли че всичко ще свърши когато нещо червено застана пред него и пое заклинанието след което лумна в пламаци.
-Фокус- момчето се наведе и прибра феникса в джоба си.
-Тъп феникс-изрева Волдемор-Отново ми объркваш работите!
-Нали?Много гадно от негова страна- отвърна момчето смееки се след което изкрещя
-Авада Кадавра- заклинанието уцели стената кадето секунди преди това стоеше Волдемор.
-Освен ново заклинание Потър е нужно много повече зада ме победиш!-каза той намираики се на два метра от него след което изчезна и се появи зад гърба му.На свой момчето се появи зад и му би една подсечка като го сабори на земята.хари замахна с пръчката си и хвана с дръгата си рака пръчката на Волдемор след което насочи и двете към лицето му.
-Ами сега Волди?-момчето се засмя-Сега какво да те правя ?-Водлемор погледна със страшна умраза момчето.-Даваи убии ме и да свършваме!-В този момент се чу женски глас.
-Хари Хари каде си?Добре ли си?-Момчето извърна глава в посоката откадето идваше гласа зада види кой го вика.Волдемор издърпа магическата си пръчка от рацето му се магипортира до фонтана на магйосническото брадство.
-Битката може да е загубена Потър но това не решава нищо!-Волдемор се изплю в шадравана след което изчезна.
В този момент в помещението влезна целия орден на феникса предвождан от бившия аврора Муди и Тонкс
-Какво стана Потър?-попита бившия аврор като с нормалното си око гледаше него а с другото оглеждаше помещението.
-Беше в рацете ми!Но ми се изплъзна!
-Кой Хари?-попита Тонкс.
-Волдемор!Дуелирах се с Волдемор и го бях победил но се разсеях като чух че ме викате и той избяга.-отвърна момчето-След като убих десетима от смъртожадните другите избягаха и той доийде.Но успях да хвана Белатрис и още двама.
Всички стояха и го гледаха втрещено.
-Убил си десет смъртожадни?-попита Муди.
-Да иначе те щяха да го направят.Бяхме трисет срещо един.
-Няма значение Потър не трябва да падаш толкова ниско!-отвърна аврора като го погледна с двете си учи.
-Както видя Муди хванах наи силният и верен смъртожаден , Белатрис Лестарж.Мислиш ли че ако се бях доелирал с останалите както с нея един срещо друг щях да ги убия?Нямах избор по дяволите те щяха да ме убият.Какво трябваше да направя да ги оставя да ме убият зада не убия ас някои?
-Добре хари добре успокоисе.не си могъл да направиш нищо друго.Всички на твое място биха постъпили така.Само исках да ти кажа че ако имаш вазможност да го заловиш жив е по добре.Хаиде сега да исчезваме докато…
-Хари Потър! Какво подяволите направи момче?-министара на магията си проправяше път между хората следван от двата аврора които момчето беше спасило.
-Моля – отвърна той?
-Използвал си не едно от непростимите проклятия и си убил не един човек!Това се наказва с ….
-Я да млъкваш –изкрещя момчето.
-Ако не бях аз да ти спася задника предималко нито теб нито министерството щеше да съществува зада ме накаже!За това наи малкото което можеш да направиш сега е да ми благодариш и да се захванеш с работата си.Поне земи научи сложителите си как се прави един обикновен покровител!И ако в скоро време не разрешиш използването на непростимите проклятия няма да остане и един аврор в страната.Волдемор всява повече ужас от всякога.Все пак тои се възвърна от мъртвите бе човек!Кой нормален ще застане на твоя страна ако не може да се защити понеже ще отиде в затвора.Вземи се в раце докато имаш още тази възможност.Защото ако нещата които се случиха тази вечер излезнат на яве поста ти ще истине на момента!
-Как смееш да ми говориш така-министара дигна пръчката си но по възрастния аврор хвана раката му и я смъкна.
-Той е прав Руфъс.Тази вечер загубихме половината аврори в страната.Половината от тях бяха на осемнадесет години които доидоха не по задължение и заради възможностите а защото искаха да помогнат да бъде спрян.Те бяха неподготвени.Положението беше отчаиващо.Можеби наи много петнаисет аврора си разбираха от работата останалите не дойдоха защото беше равносилно сами да си направят Авада Кадавра.Положението беше отчаиващо и ако господин Потър не беше се притекал на помощ щяхме да загубим министерствот.
-Това не му дава никакво право да използва непростимите проклятия!
-Ако не ги беше исползвал-започна младият аврор.-Ние двамата с брат ми щяхме да умер.Ако беше закаснял с дрисет секунди вие щяхте да сте умрели.След като ни каза да ви намерим ние срещнахме младия Хенфрик които ни разказа какво се беше случило в коридора.Имало е над стоо диментора и момчето ги е прогонило преди да ви целунат подяволите!Проявете малко уважение към човека които ви спаси живота.И се вслушаите в думите му.Няма да остане аврор след това нападение ако не разрешите исползването на Авада Кадавра които да ви пази а камоли да да ги търси!
-Министре нямам време за губене.Имам да разпитвам заложник!Да точно така Белатис е за мен- отвърна момчето след като видя гневния поглед на Руфас-Аз я хванах аз ще я разпитам вие вземете тези двамата ако искате ги разпитаите и ако намерите място откадето не могат да ги искарат ги затворете което ме съмнява че ще стане ако не промените мнението си за непростимите заклинания.-момчето отиде до Бела замахна с пръчката и я зашемети след това развали магията която я спираше да се магипортира , да атакува и изчезна.