dano vi haresa utre ako uspeq shte pusna i treta


глава 2втора


Хари се огледа наоколо. Зловещите фасади на заобикалящите къщи бяха неприветливи, прозорците на някои от тях бяха счупени и проблясваха мрачно на светлината на уличното осветление, боята се беше олющила по много от вратите и купчини боклук лежаха пред не една от тях. Той погледна къщите на около те бяха единадесет на борой погледна на ляво и видя номер единадесет погледна на дясно и видя номер тринадесет.Той затвори очи и си припомни парченцето пергамент който му беше дал аврорат Муди преди три години “Главния щаб на ордена на Феникса се намира на улица Гримаулд 12, Лондон”. Олющена врата изплува от нищото между номер единадесет и номер тринадесет , последваха я мръсни стени и опушени прозорци.Хари тръгна към вратата извади магическата си пръчка и похлопана вратата веднж.Чуха се метални скърцащи звуци ,вратата се отвори дой прекрачи прага и след него се затвори.
Вътре нямаше нищо общо с обстановката от преди три години къщата светеше портрета на маиката на Сирус беше смъкнат , миришеше на скара, нямаше го усещането че влиза в къща на мартвец а точно обратното че влиза в място сякаш откъснато от останалия свят , място което не беше засегнато от проблемите.
Врата в края на помещението се отвори и там се появи най омразният човек за момчето можеби дори по мразен от колкото Волдемор.
Мажът срещо Хари беше с мазна черна коса която можеш да си помислиш че е извадена от варел с катран.Носът му беше сякаш счупен и оправн колкото да се одбие номера, а учите му бяха черни като маслини но не добродушни като на Хагрид а от тях лъхаше злоба отвращение и ненавист спрямо всичко което погледнат.
-Потър, закасняваш както винаги!-прошепна той хилеики се.
-Сивърс, как си?Как е службата при Волдемор или предпочиташ да го наричам ТЪМНИЯ ЛОРД?-момчето вече държеше пръчката си в задния джоб.
-Както винаги Потър нямаш грам въспитание!-отвърна вече на висок глас.
-Къв си ти да ми даржиш сметка как се даржа в собствената си къща?-изкрещя момчето вече вбесено.
-Потър ,Потър колко пъти да ти повтарям да окротяваш гнева си?-той погледна момчето право в учите.
-Сивърс няма да те върже!-на свои ред момчето го погледна .
-Виждам че си успял да овладееш окуматиката.Но можеби не достатачно.
-Така ли тогава ми кажи защо Дарко е пищял като жена в краката на господаря ти?Или може би даа , защо не си казал на ордена че Волдемор крои атак срещу министерството ?
-Първо защото чакахме теб.Второ забранявам ти да се ровиш в мозакът ми нещастен хлапак!-отвърна мажът и извади пръчката си.
- И какво ще ми направиш?
В този момент врата се отвори и се появи майката на Рон госпожа Уизли.
-Но какво става тук?Сивърс свали пръчката Хари ти също бива ли такова нещо точно на рождения ти ден да пострадан някой?
-Моли този хлапак си позволява много няма да го търпя!-просъска Снеип през зъби.
-Аз ли си позволявам гаден плужек ако зависеше от мен до сега стопати да съм ти видял сметката.
-Пробваи се Потър но този път ще те накарам да испиташ болка каквато не си изпитвал досега!
-Стига Сивърс момчето преживя достатачно през последните няколко седмици.-умолително се обърна към мажът.-той не знае какво става както и ние докато не ни казахте.
-Това не му дава право да ми държи такъф тон.-одвърна през зъби той без да отделя поглед от момчето.
-Госпожо Уизли искам да помоля бившият си професор по ЗЧС за един практически урок ако може.-каза момчето усмихваики се.
-Мина всякаква граница Потър , моли дръпни се.-той запретна ракави и я избута.
-Готов ли си Потър?
-Да, и не искам да ме наричате сър.-смееики се отвърна момчето.
-Да видим какво можеш Потър .Чакам.
Момчето замахна с пръчката си леко и сноп черна светлина се изстреля към противникът му който се завърта и го одбягна.
- М добре Потър много добре- на свой ред той замахна с пръчката си и сноп бяла светлина изхвърча към Хари които изчезна и се появи зад него на около четри метра.
- Давай Снеип ако искаш исползваи и любимото си заклинание на господаря си нямам нищо против .-каза момчето завартя се замахна като с камшик пръчката си и около него се появиха четери щита които го обградиха.
- Потър незнаеш ли че против Авада Кадавра нямам заклинание?-през това време момчето беше клекнало и тихо прошепна “Максел” правейки елипса над лявата си рака и после една наклонена през тях.Появи се щит на ръката му.
- Авада Кадавра – госпожа Уизли изпишя щитовете които бяха покрили момчето се пръснаха.То на свой ред стана и смеики се показа щитът си.
- И сега какво глопако ?Какво ще правиш сега? Даваи пробваи още веднъж аз само ще стоя зад това.- и посочи щитът с пръчката си.-Но имаш право само на един опит!
- Ти нагло пишлеме Авада Кадавра!-момчето се скри зад щитът който погълна цялото заклинание.
- А сега какво?-мъжът срещо него гледаше втрещенен.Врата зад момчето се отвори още единпът и влезнаха Тонкс,Лупин,Рон и Хърмаяни.
- Хари – изпищя приателката му-Какво правиш Хари?
- Давам урок на този плужек тук, заради когото загина семеиството ми и всички близки които имам.Даваи Сивърс давам ти още един последен шанс.-каза той с доволна усмивка на лицето.
- Авада Кадавра ,Авада Кадавра,подяволите Авада Кадавра.-три лъча зелена светлина се стрелнаха към момчето което просто сложи щитъ пред себе си и той ги пое.
- А сега Снеипчо ще си платиш.Но аз не съм толкова долен като теб.-той замахна пръчката си и го вдигна във въздоха надоло с главата.
- Познато ли ти е това?Бас хфащам че си го правил не един път зад гърба на всички.-момчето замахна още един път и панталоните на мъжет паднаха.
След няколко секунди момчето промълви тихо-Мисля че ти стига толкова!Върнах си!Сега ако изкаш може и двамата да забравим разприте междо теб и бащами както и аз ще забравя мизериите и убидите които ти ми причини последните шест години.-Момчето замахна двапъти с пръчката си и противника му се озова на земята с убути панталони.
- Мир?-подаде ръката си момчето.Снеип постоя малко.-Мир подаде я тои на свои ред.
- А сега Дъмбалдор ми каза че иска да говори нещо с мен преди да тръгна на сам.Каде е портретът му?
-В трапезарията.-отвърна Хърмаяни..
-Хари откаде го изкопа това заклинание?-попита момчето с червената коса и многото луничк по лицето.
-После ще ви кажа на всички.Но първо трябва да говоря с Дъмбалдор и – той се обърна към Снеип-ъъъм
-Снеип-допълни мъжът с усмивка на лицео.
-Да точнота Снеип има да ви казва нещо много важно и ще трябва да решим какво да правим.
Всички влезнаха в трапезарията.Там както преди три години имаше голяма маса на която бяха насядали вече много хора и имаше разпръснати много докоменти.Повечето хора Хари не ги беше виждал но имаше и много познати .Щом момчето влезна всички настанаха от местата си.
-Какво те забави толкова в коридора Хари-чу се познат глас от към стената.Момчето извърна глава и там видя портрет с размерите на човек окачен на стената ,от там го гледаше Дъмбалдор.
-Имах кратак разговор с Снеип професоре.
-Надявам се си изпълнил заръките които ти дадох преди да се магипортираш?
-Поскарахме се но се оправихме-каза той и се огледа.Чак сега разпозна много от присъстващите Невил,Луна,Фред,Джордж но имаше много които не познаваше.
-Седни Хари.-Момчето заобиколи масата и седна между Рон и Хърмаяни , единственото свободно място което беше останало.
-Значи първо Снеип има да ви съобщи нещо много важно, след това искам да остана с него и Хари.Сивърс ако обичаш.
Мажът стан и започна да говори.
-Преди два дена Волдемор съобщи на тесен кръг смъртожадни че ще има нападение над министерството на магията.Смята да нападне с три великана , около стотина Диментори и тридесет от наи добрите и близки до него смъртожадни.Не е съобщил кога точно ще бъде атаката.Предполага се че ще се разбере в последният момент.За това трябва да се подготвим предварително но дане съобщаваме на министерството защото той ще разбере че някой от нас ви е съобщил.-Мжът седна на мястото си и погледна Дъмбалдор, портрета на стената.
-Ще изпратим някой на пост в миистерството.Артар ще можеш ли да отидеш?Знам че свадбата на синъти е вдругиден но ако може върви а ще пратим някои да те смени утре.
-Няма проблеми Дъмбалдор.-Господин Уизли стана и излезна през врата.
-А сега ако обичате отидете се заемете с приготовленията-каза мажът намигайки на Рон и Хърмаяни.- и ни оставете на саме с Снеип и Хари.
Всички станаха от столовете и един поедин излезнаха през врата.Когато останаха сами Хари осъзна колко голяма беше стаята в която се намираше.Той предполагаше че е уголемена с магия.Цялата беше ублицована с дърво , всичко в нея беше дървено.Момчето погледна Дъмбалдор въпростително.
-Така предлагам вие двамата да седнете но първо си стиснете ръцете и обещаите пред мен че ще се държите добре един с друг.Краино време е да забравите дрезгите и неразбирателствата по между си.
-Вече го направихме професоре.Вън в коридора.
-Добре тогава да минем направо на вапроса.Хари преди две седмици ти видя какво се случи на астрономическата кула.Знам че много пъти си съжелявал че съм ти попречил с онова заклинание и че е можело да ме спасиш.Но аз знаех какво правя.Работата беше там че Снеип беше сключил обвързваща магия с маиката на Дарко с която обеща да се грижи за него и да го предпази.Той още е на наш страна но просто ако беше ми помогнал щеше да разкрие себеси и да омре заради деиствието на заклинанието.Аз можех да ги спра всичките но това пак щеше да задейства заклинанието.Снеип не искаше до последния момент да испълни заръката ми но когато му казах моля той разбра че ти си там и всеки момент може да те намерят защото аз му показах спомена си.Преди да тръгнем с теб Хари аз направих мощна магия на този портрет по мощна от тази в Хогуортс, както виждаш този е и по голям.Чрез този портрет аз мога напълно адекватно да комомикирам и да съм в течение на нещата.Той се явява като прозорец за мен през него виждам какво става в този свят.Хари искам да ти кажа че говорих с майкати и бащати.Те много се гордет с теб както и Сирус, пращат ти много поздрави.-Дъмбалдор се усмихна.
-Снеип оспя ли да разбереш кои са останалите хоркукси ?
-Не попитах го веднъж на колко части е разделил душата си и тои ми каза дане питам за това никога повече.-отвърна ядосано той.
-Добре се пак имаме предположение че ги е разделил на седем части дано да се окажем прави дане ги е разделил на повече.-замислено отвърна дъмбалдор.
-Нещо друго имате ли да ми кажете?
-Да професоре-отвърна момчето.-докато бях в семеиство Дърси попаднах на една на една книга в която пишеше как се създава ново заклинание.Инструкциите не бяха пълни но аз оспях да създам две заклинания едното беше само пробно.Но второто е много важно и смятам че ще ни усигори голяма преднина в борбата срещу Волдемор.
-Успял си да създадеш заклинание?-одвърнаха в един глас Снеип и Дъмбалдор.
-Да.
-И какво заклинание създаде Хари ?
-Щит които блокира всички атакуващи проклятия известни до сега, включително и Авада Кадавра.Ако искате можем да ви демонстрираме.В къщи го тествах срещу четри но замисалът ми беше да издържи на шеисет.
-Шеисет.-одвърна невярващо Дъмбалдор.-Това учение до колкото знам е изгубено в времето.До сега в историята са познати смао няколко личности –Мерлин, четеримата създатели на Хогуортс и Волдемор.Хари това е много добре но внимаваи каква магия измисляш защото виждаш какви неприатности докара Волдемор с създаването на Авада Кадавра но това му костваше една седмица в безсъзнание защото явно не беше достатачно силен и от тогава не се е опитвал да създаде дръго. Ще те помоля дане се опитваш дори да съживиш някого.Защото това ще е катастрофално за човека когото съживиш, повярваи ми тук нещата са различни не ми е позволено да говоря за тях но моляте послушаи ме не се опитваи.
-Добре професоре.Да направим ли демонстрацията?
-Би било хубаво да го видя.-отвърна усмихнат Дъмбалдор.
Хари извади пръчката си от задния джоб извика “Максел”, направи шест елипси над лявата си рака и прекара една диагонална линия през тях. Щитът се появи на раката му.Тои го сложи пред себеси.
-Даваи прати няколко.-Шест снопа зелена светлина един след друг литнаха към него и се забиха в щитът които не помръдна.
-Впечетляващо , много добре Сивърс , на теб се пада задачата да атакуваш съзнанието на Хари всеки удобен момент зада се тренира да го затваря зада разбере Волдемор за него.А ти хари трябва да покажесх и убясниш заклинанието на всички от ордена особено сега когато очакваме атака над министерството.Но за сега само на ордена не можем да сме сигорни ,че ако кажем на някои външен той ще замалчи.И Хари като гледам за две седмици си свършил много работа.Би било хубаво ако подновите срещите на ВОДА.А сега вървете че вече ви чакат .-Дъмбалдор изчезна от портрета.
-Хари затвори съзнанието си от сега независимо какви чувства изпитваш постараи се.Твоа е много важно погреби го дълбоко в съзнанието си.
-Добре Снеип а да те питам слочаино да ти се намира в личните запаси рог от еднорог?Трябва ми зада направя една утвара.
-Да имам. Коя твара ще правиш Феликс Фелишъс?
-Да.-отвърна момчето.
-А останалте съставки имаш ли?
-Пратих фокус да ги донесе от диагонали.
-Добре ще проверя мисля че ми беше останало коло 300 грама прах но не съм сигоре, ако нямам ще намеря .Хаиде сега да отидем при останалите.