|
|
| Тема |
 От Роналд Бенгъл и Уилям С. Робинсън |
|
| Автор | cornelia (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.12.05 16:57 |
|
|
|
Скучно ли ти е,човече,
докато чакаш лондонския влак?
Точно за такъв момент знам история една.
Бях обикновен пазач-
и си спомням пак и пак
за експреса в единадесет и шейсет и десет!
Нощта бе мъглива и в късния час,
в мъглата,гъста като мляко,
влакът идваше към нас.
Тогава всички чухме зверски трясък
и всичко потъна в дим,огън и крясък!
От джобовете на жертвите
извадих парите-
от съжеление-
да не тежат на тях,горките!
Приличаше влакът
на купчина старо желязо,
а пътниците не можеше никой да различи-
последен сън заспали,
но не за гледане-уви!!
Тоз,който зърна ги,едва ли
вече спокойно може да спи!
Във купчина събрани-
шапки,блузи,портмоне!
Един е жив и здрав,
а друг-останал без лице.
Видях млада дама към небето поела-
без крака,но с блуза дебела.
Наоколо ужастна гледка-труп до труп!
Крака,глави и тела-събрани на куп....
Но вижте,господине,
вашият влак подранил е-
идва експресът
в единадесет и шейсет и десет...
| |
| |
| 
|
|
