Написах още една глава заедно с тази така, че стават две нови глави...

Странно държание

- Ама че работа! И точно на нас да ни възложи тази задача!- инатеше се Хера, а приятелката не продумваше. Хера се обърна рязко за да види да не би нещо да и се е случило. Пред нея се разкри неприятна гледка – по лицето на Хърмаяни се стичаха сълзи, а самата тя изглеждаше като вкаменена. Приятелката й продължи напред, но след миг й се наложи да спре отново. Пред нея се изпречи познатото лице на Драко Малфой. Вместо да се усмихне той я погледна с лице, излъчващо непоносима омраза.
- Здравей. - усмихна му се Хера.
- О-о-о! Мъгълката Грейнджър и... хм... тъпата Хера.- каза той, едва ли не съскайки, и излъчвайки непоносима омраза.
Хера се вкамени, а Хърмаяни спря да хленчи. За миг се чуваше само тихото потропване на дъжда.
- Чудех се кога ли ще ви срещна отново...- продължи той, все едно управляван от невидима сила.
- Какво ти става, по дяволите!- викна му Хера, която беше малко по- смела от Хърмаяни. Драко се втренчи в нея, без дори да прикрива непоносимото си пренебрежение. Сивите му очи изглеждаха все едно са мъртви – явно добрият Драко бе изчезнал...
- Беше добър докато стоя с нас, а сега след като те оставихме за пет минути отново стана Същата злоба! Човече, какво ти става!- разкрещя му се Хера без да забелязва, че по този начин може да разбуди целия замък. - Не те итересува нищо освен злоба!- продължаваше момичето. Тя се усети да спре чак когато наблизо се чуха забързани стъпки. Без много да мисли Хера хвана Драко и Хърмаяни и ги натика в една класна стая, след което самата тя влезе вътре. За да не ги открият тя заключи вратата с едно замахване на магическата си пръчка и се обрърна към приятелката си и слидеринеца.
- Виж сега, не знам какво ти се е случило, но трябва да се осъзнаеш!
- Не можеш да ме накараш. Аз съм такъв какъвто искам да съм.- каза Малфой, гледайки момичето с дълбоки бръчки на отвращение, врязани в лицето му, иначе изглеждащо толкова мраморно спокойно и безлично.- Вие ме променихте! Вие ми направихте нещо и сега ще ви го върна!- викна малко по-силно той и извади магическата си пръчка.
- И аз мога да съм злобна.- просъска Хера. Хърмаяни само стоеше и гледаше спора междо двамата, все едно не разбираше какво толкова става.
- Не можеш.- каза презрително Драко и лицето му за части от секундата грейна от някакво надмощие, все едно той бе царят на омразата.- По- добре си върви с мухлите, които наричаш приятели! - добави той и погледна Хърмаяни с омраза.
- Виж ти кой ще се прави на важен!До преди един ден не беше ли ти този, който не можеше да се откопчи от Хърмаяни, а?- каза Хера.- Вървяхте като залепени един за друг, но явно нещо ти се е повредил "компютърът" в русата глава!
Тези думи докараха Драко до ръба на яростта. Той вдигна магическата си пръчка и викна:
- Авада Кедавра!
- Протего!- изкрещя колкото сила имаше хера. Въпреки отблъскващата магия, някаква грамадна сила удари Хера и след миг тя се свлече на земята...

* * *
Изведнъж Хера отвори очи и веднага скочи от мекото пухено легло под нея. Това място беше посещавано от нея и преди. Намираше в болничното крило, разбира се. Успокоена, че не я грози опастност, тя се отпусна назад с въздишка. След няколко минути при нея дойде Мадам Помфри.
- Ще се оправя ли?- попита я веднага момичето, въпреки че този въпрос не беше нужен – тя се чувстваше дори отлично, като не се смяташе тъпата болка тук и там.
- Да! Идвам да ти кажа, че си свободна- каза укорително старшата сестра. – Не знам какво си въобразявате, но...
Без да чака нищо друго Хера скочи от леглото. Излезе от болничното крило и се запъти към кулата на Грифиндор. Когато влезе обаче трябваше да си признае разочарованието, че беше пусто. Вътре имаше само една птица. Хера погледна, че тя носи писмо и просто от любопитство го отвори. И не съжали – то бе адресирано за нея, и съдържаше следната кратка бележчица:

Хера,
В 11:00 часа на игрището за куидич
Драко
* * *
Часовете се точеха мъчително и Хера започваше да се притеснява за срещата си с Драко. Беше немислимо да не отиде защото на него нямаше да му костват големи усилия да я издебне. А и за щеше да постъпи като страхливка, ако не отиде. И все пак момичето беше разкъсано между две желания. След няколко минути би звънеца и тя започна унило да прибира нещата в чантата си. Метна я на гръб, както винаги, и излезе от класната стая. Премина замъка някак в мъгла и се осъзна едва когато стигна кулата на Грифиндор. Там се виждаше само една бухнала коса, скриваща под себе си големи купчини книги. Хера се зарадва, че поне може да намери един приятел. С усмивка на лице тя каза на Хърмаяни:
- Здравей!
- Не сега. Моля те. Нямам никакво време. А трябва да уча.- провлачи тъжно приятелката и.
- Но.... спешно е! Моля те!- припряно зашушука Хера.
- Добре, но само за малко!- заинати се приятелката и. Хърмаяни стана от мекият фотьол и загледа Хера с очакване.
- Драко иска да се срещна с него в 11 на куидичното игрище! Какво да направя?- веднага попита Хера.
- Това е ужасно!- пое си рязко въздух Хърмаяни и затули устата си с длани.- не знам, Хера. Малфой винаги са били описна противници!- добави малко по-припряно момичето, но после очите й проблеснаха.- Ако искаш питай Хари! Той ще ти помогне!
- Няма да питам тоя очилатко!- сопна се Хера, която ненавиждаше Хари.
- Какво ти пречи, че е с очила?- тросна се приятелката й. – Това е просто...
- Не можеш да ми заповядваш!- озъби й се Хера.
- Питай го! Със сигурност ще ти помогне!- продължаваше Хърмаяни без да обръща внимание на думите на Хера.
- Хърмаяни аз го м-р-а-з-я!- каза момичето като наблегна на последната си дума.
- Такаи не разбирам защо, след като не ти е направил нищо лошо.- каза момичето и сведе глава.
- Ако говорите за мен...- чу се глас.
- ООО! Хари!- изчерви се Хърмаяни.
- Ти се махай!- каза той на приятелката си и ще-не ще тя се оттегли. Сега остана само Хера срещу Хари.
- Значи говориш срещу мен така ли?- викна и той, хвана я за ръкава и излезе с нея от общата стая.
- Да!- озъби се Хера и попита малко по-спокойно:
- Познаваш Драко, нали?
- Кой не го познава!- просъска презрително той.
- Добре тогава. Той иска да се срещнем на игрището за куидич. Ще дойдеш ли с мен?
- Я виж ти!.- намръщи се Хари, но се спря пред портрета, обзет сякаш от някакво прозрение. – Първо ще говориш зад гърба ми, а сега ме молиш да те бавя като малко бебе.
Хера сведе глава засрамено. Наистина, какво ли й бе направил толкова Хари? Въпреки това тя усети ръката му на рамото си и развеселеният му глас й заяви:
- Няма проблем, хайде да влезем вътре и да обсъдим какво толкова е станало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите