Възложената задача
Двете приятелки гледаха професора с очакване, но той продължаваше да мълчи. Макар, че не искаше да мисли за това Хера се сети какво се е случило. Тя тъкмо отвори уста за да каже на професора, че ще върви, когато той внезапно проговори:
- Измъкна се.
- КАКВО?!- викна Хърмаяни, която не можеше да повярва на ушите си. Най- великият магьосник беше победен от Снейп!
- Когато завързах Снейп дойде някакво момче. Мисля, че беше от Слидерин. Поне смътно си спомням. Аз се обърнах към него, а през това време някакви смъртожадни излязоха от кабинета по Отвари и взяха Снейп със себе си.
- Значи момче от Слидерин?- попита Хера, която беше малко по- спокойна от приятелката си.
- Да. С руса коса.- повтори Дъмбълдор. Гласът му не беше изпълнен с енергия и решителност както обикновенно, а беше някак си вял и уморен. Дълбоки бръчки се врязваха в лицето му и той изглеждаше така все едно всеки момент ще рухне от умора. Хърмаяни и прияъелката и малко се уплашиха за него, но след миг той отново проговори:
- Възлагам ви задача.
- На нас ли? Ами Драко?- попита Хърмаяни и погледа професорът с надежда.
- Честно да ви кажа малко презирам слидеринци. Възлагам ви да намерите Снейп и смъртожадните.
- А като ги намерим как ще ви съобщим? Докато пристигнем в Хогуортс те може би ще са се измъкнали.- каза Хера
- Още повече ще пропуснем много матерял в училище.- добави прибързано Хърмаяни. Приятелката и хвърли святкащ поглед, който все едно казваше- "Ама че! Само за учене ли мислиш?"
- ще ви дам нещо като за връзка. Ето това.- каза Дъмбълдор и им подаде някакво парче пластмаса седин бутон на него.- Когато имате нужда от мен просто го натиснете. Аз ще дойда.- добави припряно той.
- Ами за ориентация къде се намират?- попита Хера.
- Амиии. Ето.- каза професорът и им подаде някакъв друг странен предмет пак с едно еиднствено копче на него.
- Не мога да разбера, професоре, защо трябва да ви помагаме. Какво стана? Нали бяхте най- великият магьосник на света.- каза момичето, което на момента се смути от въпроса си. Още по- дълбоки бръчки се врязаха в лицето на професорът.
- Бях получил едно пророчество от професор Трелони.- промърмори тихо той.
- И какво е то?- попита с достойнство Хера. Директорът се разрови из шкафа си и след миг извади сребърен съд с някаква течност в него, почука по него след което се облегна назад в стола си излъчвайки умора.Изведнъж от съда излезе фигурата на професор Трелони и заговори:
Ще се случи нещастие... Всички поддръжници на Черният лорд... Злото ще се възвърне...На 26 Ноември... нещастие...С всички в училището ще се случи нещо странно... Животните ще завият... Хората ще се върнат при черният Лорд... Хогуортс е обречен на зло... Само един човек може да спаси хората... Ще бъде намерен хоркукс... И то скоро... От човекът, който е по- добър от Черният лорд...Ще се случи зло... Много хора ще умрат... Всички в Хогуортс трябва да се пазят... Някой трябва да е по следите на модъщият магьосник... Ще се случи зло... Звездите ще изгаснат, ако това зло не се спре...

Фигурката на професор Трелони изчезна. В кабинета цареше гробовно мълчание. Никой не помръдваше. Дори чудната птица на директорът беше спряла със своето успокояващо гъргорене. Пръв проговори професорът:
- Тя каза, че трябва да се пазим. Аз също така остарявам. Боя се, че ме грози опастност..
- Както и нас!- възпротиви се Хера на момента.
- Хера.... моля те...- каза уморено професорът.
- Ние ще се оправим!- викна Хърмаяни и хвана Хера за ръкава.
- Дано да е скоро!- каза им дъмбълдор и ги изпрати от кабинета си....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите