При Хагрид
Момичето разтърка очи и се изправи.До нея стоеше Драко,който беше много притеснен.Тя го погледна и се усмихна бегло.
- Спокойно,нищо ми няма!-повиши тон момичето,видяло погледа на приятелят и.Тя направи голяма грешка като извиси глас и смъртожадните ги чуха.Двамата приятели тръгнаха да бягат през дърветата.Зад тях се чуваха заклинания и стъпки,но те продължиха напред без да се обръщат.
След няколко минути смъртожадните се отказаха и решиха да намерят друг удобен начин когато да ги нападнат и Хера и Драко тръгнаха задъхани към изхода на гората.Двамата разговаряха оживено и се усетиха чак когато пред тях започнаха да се показват късчета небе и след миг те излязоха от гората.Момчето погледна часовника си и с ужас различи,че е три часа през ноща.
- Не можем да отидем в замъка по това време!Едва три часа е!-възмути се Драко.
- Прав си.-намуси се Хера.-Но нямам желание да оставам навън при различните животни.
- Проблемът е,че нямам представа къде ще отседнем.-замисли се Драко.Изведнъж Хера съзря къщата на Хагрид и викна:
- Ето в тази малка къщурка ще останем!И без това е необитаема!-момичето се ухили весело и затича натам.Драко го напуши такъв смях,че скоро се превиваше на две.Хера явно незнаеше,че тази къща е на Хагрид.Момичето се усмихна виновно и попита:
- Какво му е смешното?
- Хера това е къщата на учителят по Грижа за магически създания.Тoй е великан и живее тук в тази къща.
- Тогава ще потърсим убежище при него!-усмихна се още по-весело момичето.
- Без мен!Той е великан и ме мрази!Обиждал съм го много пъти!Ще си навлека белята!
- Голяма работа!-викна момичето,хвана Драко за ръкава и го задърпа припряно към малката къщурка.Момчето се нацупи и с вид все едно животът му свършва се запъти към момичето.Хера потропа на вратата на Хагрид и за тяхна изненада той отвори.Беше найстина грамаден с черни като бръмбари очи,дълга коса която приличаше на тел за ограда и голяма брада която закриваше устата му.Отначало грифиндорката се стъписа,но преди да се е случило нещо фатално тя каза:
- Ъъъ...Здравей Хагрид.Аз съм Хера новата ученичка.Искам да кажа,че ъъъ...имахме малко работа в гората и сега не става да се приберем в замъка...Ще ни приютиш ли?
- Зависи как се държите.А и тоя калпазанин остава навън.-Хагрид посочи с пръст Драко.
- Но той е станал добър!-викна приятелката му.
- Добре,добреее.Но чуя ли шум...Имам арбалет...-каза заплашително великанът след което им отвори вратата.Те влязоха вътре и Хера любопитно почна да оглежда.Всичко беше каменно и имаше няколко шкафа,дървена маса и едно продънено легло.Хера се настани на единият стол а Драко седна до нея.Хагрид ги погледна с предупредителен поглед и легна на леглото.
След няколко минути се чуваше само хъркането на великанът.Момчето стана от стола си,клекна под масата и издърпа някаква книга.Ужасена,че хагрид ще чуе този шум Хера изписка леко,но и това не накара великана да се събуди.Книгата която Драко извади беше прашна и дебела.Драко изчисти прахта от нея и я прибра в мантията си.Момичето му смигна и двамата се облегнаха един на друг.
* * *
След няколко часа Хера се събуди легнала на рамото на Драко.Панически погледна часовникът на приятелят си и видя,че е пет часа.Побутна момчето до себе си.Той се събуди и разтърка очи.хера бръкна в джоба на мантията му и извади перо и пергамент след което надраска на бързо,че ноща е минала добре и ,че двамата с Драко са в замъка.Двамата се изправиха тихо и излязоха през вратата на къщурката му.
- Каква е тази книга?-попита Хера любопитно.
- „Тайните на Хогуортс”-отговори драко и двамата продължиха към замъка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите