Спокойната вечер и караницата

Дива радост обзе приятелите. За момент те забравиха всички препятствия и неуспехи. Смееха се с цяло гърло и се прегръщаха. Почти пет минути бяха завладяни от радостта на малкия си триумф и не можеха да се успокоят. Накрая Хера се обади:

- Хайде да отидем да си намерим стаи в "продънения котел". мисля да прекараме тук цялата седмица. Мммм, какво ни очаква! ... Имам пари!-успокой тя приятелите си, забелязала тревожните им погледи.
Тримата приятели се запътиха нагоре по слънчевата калдъръмена уличка. Хера леко накуцваше, защото в един от сблъсъците си със смъртожадните беше наранила крака си. През това време обаче е била толкова превъзбудена, че болката я застигна едва сега, когато можеше да си отдъхне.
Пред "котела" тримата приятели отново се спогледаха ухилени и Хера бутна тежката врата.
Вътре беше много тъмно и както винаги пълно с странни вещици и магьосници. Някакъв човек, с превръзка на окото, ядеше нещо като сурово черво с гарнитура някаква ужасна черна супа. Други двама спореха не особено дискретно на една маса съвсем близо до мъгълския вход на заведението. Накрая единият от тях стана, изпсува шумно и излезе от заведението, почти помитайки Хърмаяни. Имаше някакви бъбриви вешици, на вид съвсем невинни стари жени, пред които обаче бяха сервирани напълно сорови меса. Хера с ужас си помисли, че изглеждат сякаш всеки момент ще скочат сърдито и също ще напуснат заведението. Когато децата влязоха, всички посетители ги изгледаха на бързо, без интерес и продължиха да вършат своите си неща.Хера така се бе зазяпала в всички тези чудаци, че за малко не се сблъска с бара. Пред нея седеш смръщеният собственик Том, явно ъзмутен от непохватността на момичето.
- Искаме една стая,моля- изтърси механично тя.
- Последвайте ме- измърмори съсухрения беззъб старец и поведе учениците нагоре по скърцащите дървени стълби, мърморейки си под носа нещо, което грифиндоката не можеше да разбере. Стигнаха до първата стая и прoдължиха по коридора. Минаха покрай седем врати, докато на края съдържателят не се спря пред вратата с номер 8. Той подаде ключа на приятелите и забърза обратно надолу.Тримата надникнаха подозрително в стаята. Мебелите бяха стари и изпочупени. Вратичките на повечето шкафове висяха на по една панта или пък липсваха изобщо. Стъкллото на прозореца беше толкова мътно, че те едвам можеха да различат, че на вън е ден. Имаше едно старо бюро, без един крак, върху което беше поставено единственото осветително тяло в стаята: счупена газова лампа, за която беше трудно да предположиш, че работи. Също две легла, висока до тавана секция и един продънен стар диван. Докато се разхождаха из стаята изпод краката им се издигаха облачета прах.Хера сбърчи нос от отвръщение, но за Драко и Хърмаянитова беше лукс в сравнение с летните им нощувки в палатките. Двамат се втурнаха всеки към едно от леглата, изтегнаха се по гръб върху окъсаните покривки и впиха погледи в грифиндорката. Хера седна на дивана с физиономия, която казваше "какво да се прави, такъв е живота" и им се ухили.След петнадесет минути Хера осъзна, че седи и слуша оживения разговор на двамата си приятели, без въобще да участва в него. Драко и Хърмаяни не и обръщаха никакво внимание. Хера се ядоса изхвърча от стаята, слезе по стълбите, прекоси заведението, профуча покрай стария Том и се озова на Диагон-Али. Топлината на деня и мекото слънце поуспокоиха яда и. Тя се огледа. Реши, че няма да мисли за това, което беше наблюдавала току що, защото нищо не разбираше, а се ядосваше, когато нещо не и е ясно. Пое си дълбоко дъх и вече съвсем спокойна тръгна надолу по улицата, оглеждайки витрините на всички магазини по пътя си. Купи си няколко малки неща, просто за да се поглези и накрая се спря пред магазин с голяма цветна витрина, явно някаква шегобийница. Ухили се злорадо и се напъха вътре. През тълпата от малчугани, тя едвам се добираше до витрините, но все пак успя да разгледа почти всички и по пътя към касата събра доста неща. За нейно огромно очудване там я чакаха двама близнаци с червени коси и луничави лица, които поразително приличаха на "смешникът" Рон Уизли. Хера плати всички шегички, които си беше харесала и излезе от магазина. По пътя на връщане ги разгледа отново и останови, че най-готината и придобивка са бонбоните "блъв-блъв": "взимаш едно бонбонче и започваш веднага да повръщаш. взимаш друго и спираш на момента! гаранция от Уизли". Уизли?! Най-сетне разбра, защо момчетата толкова са и заприличали на Рон. Тя смяташе да изпробва някое от бонбончетата върху Хърмаяни,защото постоянно се дразнеше от нея.След няколко минути тя нахлу в „продъниният котел”,отиде до бара и поиска да види какво предлага Том.След доста време лутане из менюто нещото което най и хареса беше някаква изгоряла пържола за това тя помоли учтиво Том да не изгаря и зачака облегната на дървеният бар,но само след секунди получи желаното ястие,след което тръгна на горе по стълбите злобейки.Влезе в стая номер 8 и там завари Хърмаяни и Драко легнали на леглата си и говорейки си,но този път и обърнаха внимание.Тя взе няколко бонбончета от джоба си и ги напъха на бързо в пържолата преди да я видят.Драко каза.
- Благодаря,Хера.- и се зае с яденето,но за ужас на Хера Драко и Хърмаяни си размениха чиниите и бонбончето се падна при Драко който лакомо нахапа пържолата преди грифиндорката да го спре.Момчето погледна много унесено и в следващия момент повърна.Хърмаяни направо се задави от смях а Хера се огледа учудено.Замахна с пръчката и изрече:
- Харлсом!-магия която маха различни повръщания и температури.Драко престна да повръща на момента,но по бързият си ум разбра веднага какво става и викна:
- ХЕРА!КАКВО НАПРАВИ?!МАХНИ СЕ ОТ СТАЯТА НА МОМЕНТА!-след което момичето погледна срамежливо и изченза от стаята.Слезе отново в бара и без да се замисля отиде в мъгълският свят.Тръгна смелоо напред,но някой я хвана внезапно за рамото и...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите