Пътуването и нападението
Хера се изправи с мъка. Да направи магията отново се оказа доста трудно. Драко не помръдваше. Единствена Хърмаяни се чувстваше добре. Тя скочи бързо и заедно с другото момиче успяха да изтеглят Драко. Той потърка яростно главата си и каза с дрезгав и немощен глас:
- По дяволите, главата ужасно ме боли!
- Хайде изправи се.Не се прави на бебе!-каза строго Хера и въпреки че самата тя едва седеше на краката си, му помогна да стане. Чак сега те се огледаха и разбраха къде са. хера с разочарование установи, че нищо наоколо не дава знак, че скоро ще пристигнат на перона.
Изведнъж пред тях пак се появи голяма надигната земя.Хера бързо каза:
- Този път няма аз да се качвам.Освен това предполагам че това е нещо като място от което да гледаме насам-натам.Но земята се свлича.Незнам кой ще се покатери този път.
- Аз-каза Драко запъхтян и се покатери на склона преди момичетата да успеят да го спрат. Както двете момичета предполагаха, земята започна да се свлича надолу. Драко се оказа неподготвен, затова Хера насочи магическата си пръчка към него и извика рязко:

- Мориалис-запъхтяният Драко веднага се озова до тях. От устата му се изля поток от думи:
- Успях да огледам. Не сме толкова далече, колкото си мислехме. Просто трябва да вървим на изток. Ето на там!- и момчето хукна по посоката, която беше посочило. Гласът на Хера зад гърба му, обаче, го накара да спре почти веднага:
- Пътят не е на там, Драко.-каза момичето спокойно-Релсите отиват на север-посочи тя и се затича напред...
* * *
Спряха едва след няколко часа. Бяха уморени, потни и мръсни, но все пак бяха изминали доста голяма част от пътя. Хера седна задъхано на един камък и впи омърлушен поглед напред. За нейна голяма изненада и радост, перонът вече се виждаше. Хърмаяни, която също беше забелязала перона, извика развълнувано:
- Страхотно!Ето го!Да вървим!
- Спокойно Хърмаяни-спря я Хера-знам аз също се радвам ,но не бързай толкова. Не знаем какво ни очаква там. Дори не сме решили още, дали ще се върнем в Хогуортс. Може би смъртожадните вече са го превзели, а това би било ужасно...
- Не унивай,Хера. Все още нищо не знаем. -извика Драко с надежда в гласа. За момент Хърмаяни разпозна прекрасния човек, с когото беше прекарала лятото. В такива моменти тя напълно забравяше надменния и досаден Драко. Двамата със слидеринеца закрачиха към перона. Хера ги последва с мъка. Всички тези пътувания и магии я бяха изтощили. Тя успя да направи едва няколко крачки, след което припадна. Драко чу, че момичето зад него пада и веднага се затича обратно да и помогне. Повдигна галавата и леко нагоре и забеляза, че от устата и се стичаше кръв. Гледката накара момчето да изтръпне. Хърмаяни се съвзе първа от шока и извика:
- Енервате!- Хера веднага се събуди и леко потрепера. Тя се изправи бавно и каза:
- Няма ми нищо.Не ме гледайте така.Хайде да тръгваме- Момичето се изправи смело и се запъти към перона. Драко и Хърмаяни я погледнаха със съмнение, но я последваха.
След около половин час те най-сетне се озоваха на перона.
За техен ужас, там ги чакаше голяма група смъртожадни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите