|
Хари Потър и Белегът
1 глава
Студената Нощ
Чуваха се малките капки,които падаха по стъклата на стаята на Хари.Беше четири часът през нощта,но имаше нещо,което тревожеше момчето.Белегът пак го болеше,но този път болката беше огромна,че чак очите на Хари се просълзиха.Той отново бе сънувал ужасен сън.Бе видял Лорд Волдемор как убива поредната си жертва!Все още моментът се въртеше в главата му,докато той постепенно се замъгли.Хари само си спомнияше как Волдемор убива...Лупин!Това бе един велик човек,който беше от ордена!Сега злият магьосник знаеше за него!Хари вече разбираше кой ще бъде следващата жертва.Нямаше си и представа какво да прави.
2 глава
Предубреждението
-Хари.Хари!Ставай моментално!-извика Леля Петуния.
Момчето дори не бе спало,но имаше ли друг избор освен да стане?
-Хайде!Сядай!-изръмжа лелята.
Дъдли продължаваше с неговата диета и заради това имаше един морков за закуска.Вуйчо Върнън беше отново възмутен,че има едно малко морковче.
-Какво ме гледаш?-викна разярен Дъдли.-Стига си ме гледал!
-Не те гледам!-каза Хари.-Гледам...
И тогава нещо се блъсна в прозореца!
Ааа!-изписка Леля Петуния.
Магьосникът изтича навън,за да види какво става.
-На къде хукна?!-разкрещя се Вуйчо Върнън.-Ела тук!
Но на Хари не му пукаше какво говори чичо му.Той видя нещо черно,което държеше някакво писмо.То излетя и кацна на рамото на момчето.Приличаше на гарван,но имаше зелени очи и много по-големи крила.Пусна писмото и отлетя на някъде.Хари погледна внимателно листа и започна да го чете:
"Хари.Събери си багажа и след половин час чакай пред комина си.
Дъмбълдор.
Послепис:Рон,Хърмаяни и Драко са тук."
Това изобщо не облекчи момчето,защото знаеше какво ще следва.Той се качи в стаята му и си приготви багажа за няколко минути.След това застана пред камината и започна да чака появата на Дъмбълдор,но тогава се чуха огромните стъпки на Вуйчо Върнън:
-Какво си мислиш,че правиш,момче?!Нима си мислиш,че можеш да си правиш каквото си искаш?!
-МЛЪКВАЙ!!!!ОСТАВИ МЕ НА МИРА!!!!!!!!-изкрещя Хари и извади пръчката си.
-Нямаш право да пра...
-Нима?!Опитай само!Не ме интересува вече!С удоволствие ще ти направя някое заклинание!!!
-Слушай,момче...А?
Тогава изригна един голям зелен огън в камината.Оттам се появи Дъмбълдор:
-Хайде Хари!Бързо!Идвай!
Тогава момчето прибра пръчката си в джинсите и отиде при професора.Влезна в камината и изчезна за миг.
3 глава
Отново на опасна мисия
Двамата се озоваха в старата къща на Сириус.Хари моментално се сети за него и му стана много тъжно.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Хари,това не трябваше да го правиш!Знаеш,че ти е забранено да правиш магии извън училище или ако не си в опасност!Вуйчо ти нищо не ти е направил!
-Моля?!Нищо?Нищо ли?Та той...
-НИЩО НЕ ТИ Е НАПРАВИЛ!Сега...Знаеш,че е опасно за теб тук,защото Волдемор знае за Ордена!Така,че сега ще потеглим за Хогуортс.Ще вземем летекод.Всички,готови ли сте с багажите си?-той погледна около себе си и видя как всички поклащат глави в отговор на "Да".-Добре.Сега докоснете този чорап!
Всички си подадоха пръстите и докоснаха дрипавия чорап.Те излетяха и Хари усети отново дръпването зад пъпа си.След миг те се озоваха в кабинета на Директора.
-Добре!-забърза Дъмбълдор.-Отивайте по спалните си.Ще ги намерите по коридора пред кабинета ми.На всяка врата ще се изпишат вашите имена и там естествено ще спите.Хари!Ти остани за малко.
Всички се изнесоха по спалните си,а момчето остана.
-Сега...Седни,моля.-продължи да казва все така спокойно директорът.-Хари,предполагам,че белегът те е болял отново и си имал видение за смъртта на професор Лупин,нали?
-Вие как мислите?-отговори ядосано момчето.-Писна ми това да се случва всяко лято!!!
-Разбирам те.Знаеш,че това ще продължава занапред,докато заловим Волдемор.Той все още е вселен в теб...
Тогава момчето погледна бавно към очите на професора.Нямаше какво да каже освен,че е разярен,но Дъмбълдор знаеше това,тъй като го беше чувал поне хиляди пъти.Двамата се гледаха дълго време,докато Директорът проговори:
-Да знам,че си ми много ядосан,без причини,но тази година ще ти бъде най-трудната.Искам само да ми обещаеш,че ще се пазиш и няма да прибързваш с решенията си.
-Добре.-каза замислено момчето.
-Хубаво.А сега в леглото.
Хари стана от стола и тръгна към вратата,но Дъмболдор му заговори отново:
-А!Хари,ако искаш да ми кажеш нещо,може да дойдеш в кабинета ми.Паролата ми е "Лимонови Бонбонки".
-Ъ-ъ-ъ...Добре.-обърна се момчето към вратата и излезна.
Момчето слезна по движещите пред кабинета стълби и тръгна по коридора.Видя една двер*,където се изписа името му.Той влезна в нея и видя Рон,Фред,Джордж и Драко,и ги попита:
-Къде е Джак?
-При Снейп.-отговори Рон.
-Няма време за говорене.Трябва да си лягаме,че мама ще проверява кой не си е легнал.-каза Джордж.
-Защо ли не се учудвам?-проговори Фред и си облече пижамата.
Всички си сложиха дрехите за спане и си легнаха по леглата.Лампата изгасна и се чуха стъпките на Госпожа Уизли.Тя подслуша врата на момчетата и разбра,че те са си легнали.
4 глава
Новият смъртожаден знак
На сутринта всички се събудиха и си облякоха дрехите.Все още сънени те излязоха от стаята и се запътиха към голямата зала,но тогава госпожа Уизли ги спря и им каза:
-Чакайте.Ще закусваме в тази стая там.Хайде,но първо си измийте зъбите!Ето там.В онази малка стаичка.
Всички се запътиха към стаята и влязоха в нея.Те взеха специални четки за зъби,извадиха магическите си пръчки и извикаха по едно и също време:
-Изчисти!
Тогава четките политнаха във въздуха и започнаха да мият зъбите на момчетата,след което се върнаха по местата.
-Хари?Няма ли да дойдеш?-попита Рон.
-Да,след малко.-отговори Хари.
Всички излязоха и само момчето остана.Той се огледа в огледалото и видя отражението си,но тогава то започна да се променя и след това да побелява!Лицето все още беше размазано,но тогава започна да говори с един студен глас:
-ХАРИ ПОТЪР!!!АВАДА КЕДАВРА!!!!
-АААА!!!!!!-извика с пълен глас момчето.
Тогава Хари го заболя белега,а огледалото се счупи и последното нещо,което той видя беше една тъмно зелена светлина.
-Хари!ХАРИ!!!-извика накой глас.-Хари,добре ли си?
-Професор Снейп?-чу се гласът на Дъмбълдор-Вземете една отвара,която да свести момчето.Хайде,бързо!
След по-малко от минута се чуха стъпките на професора:
-Ето,директоре.Вземете.
-Хари!Изпий отварата!-каза неспокойно Дъмбълдор.-Хайде!
-НЕ!Не и от Снейп!-извика Хари.-Моля!
-Спокойно!Изпий го!Няма нищо да ти стане.
И тогава професорът наля отварата в устата на момчето.Хари изведнъж се почуства по-добре.Отварата наистина подейства!
-Добре.Сега ми кажи какво се случи.-каза по-спокойно Дъмбълдор.
-Остави момчето първо да се нахрани и после да говори.-изписка леко притеснена Моли.
-Не!Той трябва да каже сега или после ще забрави.Хайде Хари!Кажи.
Белегът все още го болеше,но момчето събра сили и започна да говори задъхано:
-Това...беше той!ВОЛДЕМОР!!!Той се появи в огледалото и каза...каза едно от забранените заклинания..."Авада Кедавра"!Белегът много ме заболя и стъклото се счупи,когато видях...една зелена светлина!Белегът!!!АААААА!!!
Момчето припадна и последното,което видя беше дългата сребриста брада на Дъмбълдор...
***
-Мислиш ли,че е възможно това да се случи?Той да е тук?-чу се гласът на госпожа Уизли.
-Аз не мисля,а знам,че е тук.-каза Директора.
-Професоре?Какво смятате да правим?Тук не е безопасно дори и за Потър.-заговори Снейп с неговия смразяващ глас.
Хари отвори бавно очи,когато чу нещо да прави "Пук!".
-Моли?Дъмбълдор?Защо ме извикахте?Какво се случило?-извика неспокойно Артър Уизли.
-Хари е видял Волдемор отново,но в отражението на огледалото.Опитал се е да убие момчето чрез магипортиране на магия,но не успял.Провалил се е отново,но това се случва за първи път!Да пренесе магия до определено място,но най-важното е,че той е близо до замъка!-обади се Директора,който беше много обезпокоен.
Когато Хари чу това се престори,че все още е припаднал и лежи в леглото,но това не стана,защото Крукшанс скочи върху него и тогава момчето едва не падна на земята.
-Хари?!-извика Хърмаяни.-Как се чувстваш?
-Ъм...По-добре.-отговори момчето и тогава пак заговори-Професоре?Вярно ли това,което казахте?
-Да,Хари.За сега ще останеш тук,но помни,че не си в безопасност дори и в този замък,така че ще решим скоро какво да правим.-отговори Дъмбълдор.-Слушай!Отиди в закусвалнията и си изяж яденето,и след това иди в спалнията си.Разбра ли?
-Да.Добре.
Хари стана от леглото и отиде с приятелите си да закусват.След като всички се нахраниха,последваха момчето в стаята му.
-Той няма да спре да ме преследва...Как желая това да не се бе случвало-каза възмутено Хари.-Искам всичко това да спре!
-Знам приятелю,но...трябва да правим това,което Дъмбълдор казва.-отговори Рон.
-Дъмбълдор!Какво знае той?!Ще се изправя срещу Волдемор и ще го убия!След това ще видим какво ще казва Дъмбълдор!
-Хари!Рон е прав,както и Дъмбълдор!-извика Хърмаяни.-За сега прави това,което ти казват.
-Съгласни сме!-казаха едновременно близнаците,Малфой и Джини.
-Какво сега?!Ще се обръщате срещу мен?!-разгневи се Хари.
-Не.Искаме само да ти помогнем.-отговори Драко.
Изведнъж заваля една буря с едри капки и големи мълнии.
-Какво става?-попита разтревожено Джини.
-Незнам сестричке,но това не е нормално.-каза разтреперен Рон.
Тогава се чу един силен гръм и се чу писък на жена!Всички изтичаха и видяха един труп!Това бе трупът на Джак!Госпожа Уизли крещеше толкова силно,че едва не се пукнаха стъклата на очилата на Хари!Снейп седеше до сина си и говореше нещо тихо,когато сълзи потекоха по блузите му.Всички бяха потресени от гледката!Тогава професорът стана и започна да вика на Хари вдигнал пръчка към него:
-Потър!Ти си виновен за всичко!ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!
-СИВИРЪС!!!Остави го!!!-извика Дъмбълдор-Хари нищо не е правил!Той не е виновен!
-СИНЪТ МИ Е МЪРТЪВ БЛАГОДАРЕНИЕ НА П-П-ПОТЪР!!!
-Това не е вярно!-разкрещя се Хърмаяни-ХАРИ НЕ Е ВИНОВЕН!!!
-ТАКА ЛИ?!ТОГАВА ТИ ЩЕ ПЛАТИШ ГРЕЙНДЖЪР!!!-ядосано отговори Снейп.
-ПРЕСТАНЕТЕ!!!-успя да надвика всички с пълен глас Директорът.-Няма да спорим повече!Трябва да решим моментално какво да правим!
Тогава се чу още един гръм,но този път светлината остана!
-АААХ!!!!-изкрещя Хари и падна на земята.
-Хари!-изписка Хърмаяни.-ХАРИ!КАКВО ИМА?!
-БЕЛЕГЪТ!!!БОЛИ МЕЕ!!!
-ВСИЧКИ!!!ВИЖТЕ!!!-развика се Фред.-ТОВА В НЕБЕТО!
-Това не е възможно!-каза обезпокоен Дъмбълдор.-Нов Знак?!
В небето се бе появила една голяма мълния.Стоеше както Черният Знак и приличаше точно на...белегът на Хари!
-Волдемор има нова много по-силна войска!Той е взел нови мерки да те унищожи,Хари!-извика Дъмбълдор като накрая снижи глас.-Всички!В моя кабинет!Бързо!Помогнете на момчето!
Те пристигнаха пред кабинета на Директора и тогава той каза силно:
-Лимонови Бонбонки!
Магьосниците се качиха горе по стълбичките и седнаха на столовете в кабинета.
-Спокойно Хари!Всичко ще се оправи!-изписка отново госпожа Уизли.
Хари се огледа и видя всички около него,също така забеляза разпределителната шапка и Фоукс,който летеше и пееше своята песен.Приближаваше се бавно към Хари докато той припадна.
5 глава
Още един първочебен ден
Хари постепенно отвори очи и забеляза,че е в стаята си,но там нямаше никой освен Пигуиджън,който весело подскачаше в своя кафез.Момчето стана,но цялото тяло го болеше.Той седна на леглото си и се замисли за вчерашното преживяване,но белегът го заболя!Опита се отново да си спомни,но беше безсмислено.Той разбра,че неможе нищо припомни,колкото повече мислеше за това,толкова повече го болеше мълнята на челото му.
Изведнъж вратата се отвори и оттам се появиха тримата му приятели.
-Хари!-възкликна Хърмаяни.-Как се чустваш?
-Как да се чуства?-попита раздразнено Рон.-Та той е съсипан от вчерашната случка!
-Спокойно,Рон.-обърна се Хари към приятеля си.-Само ме болят някои части на тялото,но ще се оправя.
-Това не е хубаво.Дъмбълдор каза,че може да се случи.-изписка леко и разтревожено Хърмаяни.-Също така той допълни,че няма да можеш да си спомняш нищо от вчера,защото белегът ще...
-Знам.Опитах се да се сетя за нещо,но усетих една пронизваща болка!
-Слушай!За сега си почини.Най-добре е да лежиш цял ден.Утре ще ти разкажем всичко.
-Спокойно,всичко ще се оправи.-проговори Драко.
Всички излязоха през вратата и Хари се замисли,дали нещо изобщо ще се оправи.Той бе преживял толкова много неща,че започна да се преуморява.Дали щеше да оживее тази година?Дали Лорд Волдемор щеше да бъде хванат и убит?Нямаше си и представа.Момчето започна да затваря постепенно очи.Всичко стана мрачно...
Намираше се сред дървета.Тъмно място бе.Приличаше на...забранената гора.
-Ха!-започна да се хили един леден глас.-Няма начин този път да се провалим!С такава армия никой не може да ме победи!!!
-Да,да господарьо!-обади се познат глас.-Кога ще атакуваме?!
-Какъв тъп въпрос,Опаш!Как можеш да ме попиташ за това?!Би трябвало да знаеш!
-Извинете!Извинете,господарьо!
-Няма нищо,а ето го и отговорът!Хари Потър няма да има помощ и късмет този път,така че скоро ще атакуваме,Опаш!Скоро!!!ХА-ХА-ХА!!!!!!
-ХАРИИИ!!!!!!-извика женски глас.-СЪБУДИ СЕ!!!!
Хари отвори очи и видя,че всичките му приятели са около него!
-Дъмбълдор идва!Не се безпокой!-обади се Хърмаяни.
Тогава вратата се отвори и директорът влезе колкото може по-бързо:
-Хари!Какво видя отново?!
-Волдемор!-извика момчето като трепереше непрестанно.-Той е в забранената гора,заедно с Опаш и голямата си армия!
-Какво каза той?
-Каза...каза,че ще атакува скоро!
-Бързо!Заведете го в лекарското крило!Хайде!
-Ще се оправи ли?-изписка Хърмаяни.-Кажете!
-Да,но този път случаят беше много по-трагичен!Стойте тук за сега!
Дъмбълдор излезна и затвори вратата.
-Това не е хубаво!-обърна се Рон към двамата си приатели.-Това се случва през всеки ден!
-В гората?-каза разтревожено Хърмаяни.-Кога ли точно ще атакува?
-Нямам си и представа,но знам,че това изобщо не е хубаво!
-Знам,че това не е хубаво,Рон,но единственото,което за сега ме тревожи е,че утре е първият учебен ден.-заговори Драко.-Възможно ли е армията да атакува утре?Да избие всичките професори,магове произлезли от мъгълски произход и най-вече Хари!
-Не мисля.-отговори замислено момичето.-Все пак,Дъмбълдор няма да допусне това.Той е велик магьосник!
-Да,но спомняш ли си,че Волдемор успя да влезне в Хогуортс?
-Той само успя да магипортира магия и то неуспешно,защото защитата на самия замък е силна!
-Незнам,но това,което знам е,че това изобщо не е добре!-проговори отново Рон.
-Стига,Рон!Стига си се паникьосвал!-отвърна ядосано Хърмаяни.-Надявам се Волдемор да не успее.Можем да разчитаме само на Дъмбълдор сега.
-Извинете,че питам този въпрос сега,но къде са двамата близнаци и Джини?
-Мисля,че са в лекарското крило.-отговори бързо Рон.
***
На другия ден всички бяха станали и преоблякли за новият учебен ден.Когато се срещнаха по коридора,се запитаха къде е Хари и след това отидоха в лекарското крило.Той бе още там и спеше.
-Тихо,нека да не го будим.-каза Фред.
-Поне ми се вижда добре.-отвърна Джордж.-Не се гърчи на земята.
-Сигурно е имал тежка нощ.-каза Хърмаяни,която бе седнала на леглото,където спеше Хари.
Момчето отвори очи и се усмихна бавно като видя приятелите си.Вече нищо не го болеше.
-Хари,Честит Рожден Ден!-обади се Рон.-Носим ти подаръци!Ето!
-Благодаря ти Рон!-започна да говори Хари.-Много ви благодаря!
-Как си чустваш сега?-попита Хърмаяни.
-Чудесно!Особено като всички сте до мен!
Момчето стана от леглото и махна с ръка на приятелите си в знак да отидат заедно с него в момчешката стая.Всички го последваха и след минута бяха в спалнята.Хари отвори подаръците си и много се зарадва.От Хърмаяни беше получил една книга със заклинания от черните изкуства.От Рон и Джини-един половер с чорапи и много сладкиши,а от братята имаше някои подаръци от техния магазин "Магийки Шегобийки".Малфой му бе подарил един златен,но много стар часовник на една сребърна тънка нишка.
-Това бе на баща ми,но искам да ти го дам на теб.-каза Малфой.-Благодаря ти за миналата година.Благодаря,че ми помогна.
-И аз ти благодаря.-отговори Хари.
-Няма за какво.
-Напротив,има.
Изведнъж стана тъмно!Нямаше слънце!Всичко бе мрачно!
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,Хари!-изписка женски глас и всичко стана отново светло.Това бе Госпожа Уизли заедно с Дъмбълдор и съпругът й.-Донесли сме ти още един подарък!
Директорът извика "Покажи се!" и пред очите на Хари се бе появила една голяма торта със седемнадесет свещички!Около нея имаше малки чинийки с вилички.
-Хайде,пожелай си нещо и духни свещите!-изписка от радост Госпожа Уизли.
-Да.-каза Хари като се сети за Сириус.
Тогава момчето пое дълбоко въздух и духна свещичките,за да угаси пламъка.След това се чу как влакът на Хогуортс пристига.
-Хайде,всички елате с мен в Голямата зала.-бързо заговори Дъмбълдор.-Учениците пристигат.А!Преди да тръгнете с мен,искам да ви кажа,че това ще бъдат вашите стаи до края на годината.Трябва да сте близо до мен,дори и през нощта.
-Цяла година?В тази стая?-попита Рон.
-Да.Хайде!Елате!
-Ами,тортите?-попита Фред.
-Да,не трябва да тръгваме никъде без да си ги изядем.-каза Джордж.
-Спокйно,ще си ги получите след церемонията.-отговори Госпожа Уизли.
-Каква церемония?Та това е само някакво разпределение по домовете.
-Да,но като малък те интересуваше това "някакво разпределение"!
Всички излязоха от стаята,слязоха по-големите движещи се стълби и стигнаха до залата.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Добре.Вие сядайте по местата си,а аз ще бъда заедно с другите учители в учителската стая.
Петамата ученици седнаха по столовете и Рон попита другите:
-Къде ще седнете вие?
-Не се тревожи.-каза Госпожа Уизли.-Ние ще седим на учителската маса.
-А,така!-ухили се Фред.-Като учители.
-Жалко,че няма да ви преподаваме.Щеше ми се цяла година да ви учим как да правите номера.-обърна се Джордж към учениците.
-В какъв смисъл...Цяла година?-попита разтревожено Рон.
-Слушай миличък.-започна Госпожа Уизли.-Ние ще останем тук,защото знаеш,че...Ти-Знаеш-Кой разбра за ордена и ние не сме в безопасност.
-Разбирам.
-Добре.Хайде да сядаме,защото всички ще пристигнат всеки миг.
Те седнаха по местата си и Рон отново заговори,но този път тихичко:
-Цяла година!Не мога да повярвам!
-Спокойно,Рон!-каза Хърмаяни.-За тяхно добро е да са тук.Също така и за твое.
-Да,само като си представя.Добре,че баща ми трябва да ходи на работа,така че поне той няма да остане.
-Рон!Ти трябва да се радваш,че имаш родители,които искат да са до теб!-расърди се Хари.
-Да,приятелю.Извинявай.Прав си.
-Слушайте!-започна да говори Малфой.-Чувам стъпки.Добре,хайде.Аз отивам на другата маса.Ще се видим след голямото плюскане.
От учителската стая излезе професор Макгонъгол държаща разпределителната шапка,след което я сложи на дървеното столче,което бе пред учителската маса и излезна от залата.
След минута влязоха големите ученици и седнаха по столовете,като чакаха новите ученици да влезнат.
Тогава се чу гласът на жената отвън и започна да говори нещо,но говорът бе толкова глух,че не се чуваше от вътрешната страна на вратата.След пет минути тя свърши,отвори портата и всички първокурсници влязоха.
-Влизайте и застанете в няколко колонки пред този стол с разпределителната шапка,която е пред Директор Дъмбълдор.-каза Професор Макгонъгол.
Тогава Рон се обърна и забеляза,че всички учители са си седнали по местата.
-Кога успяха да седнат на учителската маса?-попита той.
-Тихо!-прошепна Хърмаяни.
-Сега.-продължи да говори професорката.-Аз ще ви казвам имената и всеки,който чуе името си,идва при мен и сяда на стола,след което слага разпределителната шапка.Тя ще определи в кой дом ще отидете вие.Има четири дома и те са:
"Грифиндор,Хафълпаф,Рейвънклоу и Слидерин",но първо да чуем песента на шапката.
-Запушете си ушите.-каза Рон.
Тогава дрипавата шапка се изкашля сухо и започна да пее своята тъжна и упойваща песен:
След повече от хиляда години,
пак пея и избирам аз.
И така мои ученици,
ще ви разкажа за нас,
за четеримата основатели,
за всичко,което преживяха,
за всичко,което са сторили,
за това,което сътвориха.
Четирима приятели
с мечти големи.
Как училището те създали
таят се спомените в мене,
как обмисляха всяка подробност.
Спомням си за всяко тяхно действие,
като имаха всяка отговорност
за всичко,до което се докосвате вие.
Грифиндор обичаше смелостта,
заради това подбра най-смелите сърца.
Рейвънклоу се кланяше пред мъдростта,
заради това събра остроумните деца.
Хафълпаф почиташе упоритостта
и взе упоритите лица.
Слидерин имаше слабост към властта
и деца славолюбиви той събра.
Таз година здрави вий бъдете
и прилежно се учете,
но също тъй помнете,
че в мрака нещо тайно дебне.
С лукави помисли,
с омраза ви чака мрачен враг,
който в миналото бе наказан,
но не и смазан.
За туй нащрек бъдете
и доброто вий пазете.
Главите с мен си покрийте
и с мен ушите вий си скрийте!
Прониквам аз в съзнанието ваше,
чета там мисли,спомени и бъдеще!
Домът ви ваш ще назова,
това ще бъде вашата съдба!
Така завърши тъжната песен на разпределителната шапка.Цялата зала бе тиха докато Професор Макгонъгол отново прговори:
-Това беше песента,а сега да дойде тук Артър Попсън.
Тогава се появи едно ниско момче с черна коса и кафяви очи. То седна на столът и професорката сложи шапката на главата му.
-Слидерин!-извика разпределителната шапка.
Момчето се ухили и седна сред слидеринците,които пляскаха с ръце.
-Лошо...-прошепна раздразнено Рон.
-Рон,спокойно.Нали Малфой е на наша страна?-каза спокойно Хари.
Професор Макгонъгол вдигна листа с имена,изкашля се и започна да говори отново:
-Моля за тишина.Нека да дойде Бърта Шенстоун.
Когато Хари чу това име се сети за Бърта Джоркинс,която работеше в Министерството на магията и бе убита от Волдемор.Той забеляза как едно малко момиче излиза от тълпата.Тя имаше руса коса и сини очи.Седна на дървеното столче и нахлупи шапката,която моментално извика:
-Грифиндор!
Всички Грифиндорци започнаха да ръкопляскат с всичка сила и Рон отново проговори:
-Е,поне сме на второ място по разпределяне на първокурсници по техните домове.
-Нека сега да дойде при мен Грегъри Дигъри.-каза професор Макгонъгол.
Хари наостри уши,защото чу името "Дигъри".Познаваше един негов приятел с това име,който бе убит от самият Черен Лорд!Хари бе там и си спомняше все още този момент!Момчето се питаше дали това е възможно?Възможно ли е Седрик да има брат и той никога да не бе казвал на Хари?Имаше само един начин да разбере.Трябваше да пита Дъмбълдор за това,който бе станал от стола си и търсеше с поглет Грегъри.Тогава момчето се появи!Приличаше точно като Седрик!Имаше кафяви очи и хубава черна коса.Не беше нисък,а изглеждаше добре на ръст.Момчето седна на малкото столче и си нахлупи старата шапка,която се замисли за малко и после се провикна:
-Хафълпаф!
-Хафълпаф?-изуми се Хари.-Това е наистина много странно.
-Кое?-попита безгрижно Рон.-Кое е странно?
-Не разбираш ли,Рон?-отвърна моментално Хърмаяни.
-Какво има да разбирам?
-Името Дигъри не ти ли говори нещо?
-Какво да ми говори?-каза прибързано Рон и след това се замисли за по малко от секунда и каза.-Оооо!Да,сетих се!
-Крайно време беше!
-Да не искаш да кажеш,че той може да бъде брат на...
-На Седрик!-отсече го Хари.-Мисля,че това момче му е брат,но никога не ми е говорил за него.
-Да,това наистина е странно.
След като шапката свърши да избира домовете на първокурсниците,професор Макгонъгол я взе и я прибра обратно в учителската стая,след което жената се преисъедени към другите учители.Тогава Дъмбълдор чукна с малката си лъжичка по чашата си и заговори:
-Добре дошли в Хогуортс!Искам да ви кажа няколко кратки думи преди да започнете да ядете.
-Да,много кратки,точно като миналите през предишните години.-прошепна Рон на приятелите си.
-Тази година ще бъде трудна на всички,знаете,че Волдемор е все оше на свобода.-каза малко притеснено Директорът.
Всички първокурсници потръпнаха като чуха това име.
-Предполагам,че няма никакъв проблем да произнасям това име,както и вие.Другите ученици вече са свикнали с това.-погледна Дъмбълдор към всичките деца в залата.-Така,учете се,но знайте,че няма да сте в безопсност,ако излизате от училището.Новото правило,което трябва да се спазва,гласи,че ученици от пети курс нагоре имат право да посещават Хогсмийд с придружител,който ще бъде някой професор.Другите ученици остават в замъка,те нямат право да напускат Хогуортс.Това е всичко,а сега се наядете,за да имате сили за утре.Приятно наплюскване!
Храната се появи от нищото по масите на домовете.Всички започнаха да ядат вкусната храна.
-Е,тоси път 'ечта му бе на'стина к'атка,с'авнен'е с д'угите.-каза Рон с пълна уста.
-Да,така беше.-отговори Хари.
-Хъ'мани?Заш'о не си до'сваш ад'нето?-преглътна Рон храната и повтори въпроса-Защо не си докосваш яденето?Ооо!Да не би,защото пак се занимаваш с тия домашни духчета?!
-Да,Рон.-сряза го Хърмаяни.
-Отново ли?!Стига,я виж тази вкусна храна.Хайде.
-Не!
-Добре,както искаш,но когато свършиш училището,няма да има безплатна храна.
Рон взе едно парче пиле и го налапа,като дъвчеше и мляскаше,докато го глътна.
-Рон?Родителите ти не са ли те учили на добри обноски?-попита раздразнено Хърмаяни.
-Не.-отвърна безгрижно момчето.
-Стига сте се карали!-отсече ги Хари.-Хайде Хърмаяни,яж.Нищо няма да ти стане.
-Оф,...добре.-отговори момичето.Тя хвана бавно една малка репичка и я откъсна.Приближи я към устата си и отхапа малко от ряпата.
-Ето,видя ли?Нищо не ти стана.-прибърза да каже Рон.
-Туко що наруших диетата си.
-Ти си безнадежден случай.
След като всички се наядоха,Хари,Рон,Хърмаяни,Джини и Драко се качиха по големите движещи се стълби.Тогава Невил ги спря и ги попита:
-Хари?Къде отиваш?Нашата стая е там долу.
-Знам,но сега ние петимата ще бъдем в друга стая.-каза Хари.-До кабинета Дъмбълдор.Трябва да бъдем близо до него.Съжалявам,цяла година ще бъдем там.
-Добре,чао.
Петимата приятели се качиха и влязоха в момчешката стая.Те си говореха за таз годишна церемония и какво смятат да правят на другия ден,докато двамата братя близнака влязоха.
-Вие какво правите тук?-попита Джордж.-Мама ще проверява кой не си е легнал,отново.
-Да,така че момичетата трябва да ходят по стаите си.-продължи Фред.
-Добре.-отвърна Хърмаяни.-Хайде,Джини.
Момичетата излязоха от стаята като тръшнаха вратата,толкова силно,че кафезът на Пигуиджън.
-Добре,вие какво чакате?-попита отново Джордж.-Хайде,обличайте си пижамите и си лягайте по леглтата!
Всички се преоблякоха с нощните си дрехи и се скриха под топлите одияла.Духнаха свещичката и заспаха.
*Непознати думи:
1.-Двер-врата,порта.
Следва Продължение...
(Очаквайте Шеста Глава Скоро!!!)
Хари Потър и Белегът
1 глава
Студената Нощ
Чуваха се малките капки,които падаха по стъклата на стаята на Хари.Беше четири часът през нощта,но имаше нещо,което тревожеше момчето.Белегът пак го болеше,но този път болката беше огромна,че чак очите на Хари се просълзиха.Той отново бе сънувал ужасен сън.Бе видял Лорд Волдемор как убива поредната си жертва!Все още моментът се въртеше в главата му,докато той постепенно се замъгли.Хари само си спомнияше как Волдемор убива...Лупин!Това бе един велик човек,който беше от ордена!Сега злият магьосник знаеше за него!Хари вече разбираше кой ще бъде следващата жертва.Нямаше си и представа какво да прави.
2 глава
Предубреждението
-Хари.Хари!Ставай моментално!-извика Леля Петуния.
Момчето дори не бе спало,но имаше ли друг избор освен да стане?
-Хайде!Сядай!-изръмжа лелята.
Дъдли продължаваше с неговата диета и заради това имаше един морков за закуска.Вуйчо Върнън беше отново възмутен,че има едно малко морковче.
-Какво ме гледаш?-викна разярен Дъдли.-Стига си ме гледал!
-Не те гледам!-каза Хари.-Гледам...
И тогава нещо се блъсна в прозореца!
Ааа!-изписка Леля Петуния.
Магьосникът изтича навън,за да види какво става.
-На къде хукна?!-разкрещя се Вуйчо Върнън.-Ела тук!
Но на Хари не му пукаше какво говори чичо му.Той видя нещо черно,което държеше някакво писмо.То излетя и кацна на рамото на момчето.Приличаше на гарван,но имаше зелени очи и много по-големи крила.Пусна писмото и отлетя на някъде.Хари погледна внимателно листа и започна да го чете:
"Хари.Събери си багажа и след половин час чакай пред комина си.
Дъмбълдор.
Послепис:Рон,Хърмаяни и Драко са тук."
Това изобщо не облекчи момчето,защото знаеше какво ще следва.Той се качи в стаята му и си приготви багажа за няколко минути.След това застана пред камината и започна да чака появата на Дъмбълдор,но тогава се чуха огромните стъпки на Вуйчо Върнън:
-Какво си мислиш,че правиш,момче?!Нима си мислиш,че можеш да си правиш каквото си искаш?!
-МЛЪКВАЙ!!!!ОСТАВИ МЕ НА МИРА!!!!!!!!-изкрещя Хари и извади пръчката си.
-Нямаш право да пра...
-Нима?!Опитай само!Не ме интересува вече!С удоволствие ще ти направя някое заклинание!!!
-Слушай,момче...А?
Тогава изригна един голям зелен огън в камината.Оттам се появи Дъмбълдор:
-Хайде Хари!Бързо!Идвай!
Тогава момчето прибра пръчката си в джинсите и отиде при професора.Влезна в камината и изчезна за миг.
3 глава
Отново на опасна мисия
Двамата се озоваха в старата къща на Сириус.Хари моментално се сети за него и му стана много тъжно.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Хари,това не трябваше да го правиш!Знаеш,че ти е забранено да правиш магии извън училище или ако не си в опасност!Вуйчо ти нищо не ти е направил!
-Моля?!Нищо?Нищо ли?Та той...
-НИЩО НЕ ТИ Е НАПРАВИЛ!Сега...Знаеш,че е опасно за теб тук,защото Волдемор знае за Ордена!Така,че сега ще потеглим за Хогуортс.Ще вземем летекод.Всички,готови ли сте с багажите си?-той погледна около себе си и видя как всички поклащат глави в отговор на "Да".-Добре.Сега докоснете този чорап!
Всички си подадоха пръстите и докоснаха дрипавия чорап.Те излетяха и Хари усети отново дръпването зад пъпа си.След миг те се озоваха в кабинета на Директора.
-Добре!-забърза Дъмбълдор.-Отивайте по спалните си.Ще ги намерите по коридора пред кабинета ми.На всяка врата ще се изпишат вашите имена и там естествено ще спите.Хари!Ти остани за малко.
Всички се изнесоха по спалните си,а момчето остана.
-Сега...Седни,моля.-продължи да казва все така спокойно директорът.-Хари,предполагам,че белегът те е болял отново и си имал видение за смъртта на професор Лупин,нали?
-Вие как мислите?-отговори ядосано момчето.-Писна ми това да се случва всяко лято!!!
-Разбирам те.Знаеш,че това ще продължава занапред,докато заловим Волдемор.Той все още е вселен в теб...
Тогава момчето погледна бавно към очите на професора.Нямаше какво да каже освен,че е разярен,но Дъмбълдор знаеше това,тъй като го беше чувал поне хиляди пъти.Двамата се гледаха дълго време,докато Директорът проговори:
-Да знам,че си ми много ядосан,без причини,но тази година ще ти бъде най-трудната.Искам само да ми обещаеш,че ще се пазиш и няма да прибързваш с решенията си.
-Добре.-каза замислено момчето.
-Хубаво.А сега в леглото.
Хари стана от стола и тръгна към вратата,но Дъмболдор му заговори отново:
-А!Хари,ако искаш да ми кажеш нещо,може да дойдеш в кабинета ми.Паролата ми е "Лимонови Бонбонки".
-Ъ-ъ-ъ...Добре.-обърна се момчето към вратата и излезна.
Момчето слезна по движещите пред кабинета стълби и тръгна по коридора.Видя една двер*,където се изписа името му.Той влезна в нея и видя Рон,Фред,Джордж и Драко,и ги попита:
-Къде е Джак?
-При Снейп.-отговори Рон.
-Няма време за говорене.Трябва да си лягаме,че мама ще проверява кой не си е легнал.-каза Джордж.
-Защо ли не се учудвам?-проговори Фред и си облече пижамата.
Всички си сложиха дрехите за спане и си легнаха по леглата.Лампата изгасна и се чуха стъпките на Госпожа Уизли.Тя подслуша врата на момчетата и разбра,че те са си легнали.
4 глава
Новият смъртожаден знак
На сутринта всички се събудиха и си облякоха дрехите.Все още сънени те излязоха от стаята и се запътиха към голямата зала,но тогава госпожа Уизли ги спря и им каза:
-Чакайте.Ще закусваме в тази стая там.Хайде,но първо си измийте зъбите!Ето там.В онази малка стаичка.
Всички се запътиха към стаята и влязоха в нея.Те взеха специални четки за зъби,извадиха магическите си пръчки и извикаха по едно и също време:
-Изчисти!
Тогава четките политнаха във въздуха и започнаха да мият зъбите на момчетата,след което се върнаха по местата.
-Хари?Няма ли да дойдеш?-попита Рон.
-Да,след малко.-отговори Хари.
Всички излязоха и само момчето остана.Той се огледа в огледалото и видя отражението си,но тогава то започна да се променя и след това да побелява!Лицето все още беше размазано,но тогава започна да говори с един студен глас:
-ХАРИ ПОТЪР!!!АВАДА КЕДАВРА!!!!
-АААА!!!!!!-извика с пълен глас момчето.
Тогава Хари го заболя белега,а огледалото се счупи и последното нещо,което той видя беше една тъмно зелена светлина.
-Хари!ХАРИ!!!-извика накой глас.-Хари,добре ли си?
-Професор Снейп?-чу се гласът на Дъмбълдор-Вземете една отвара,която да свести момчето.Хайде,бързо!
След по-малко от минута се чуха стъпките на професора:
-Ето,директоре.Вземете.
-Хари!Изпий отварата!-каза неспокойно Дъмбълдор.-Хайде!
-НЕ!Не и от Снейп!-извика Хари.-Моля!
-Спокойно!Изпий го!Няма нищо да ти стане.
И тогава професорът наля отварата в устата на момчето.Хари изведнъж се почуства по-добре.Отварата наистина подейства!
-Добре.Сега ми кажи какво се случи.-каза по-спокойно Дъмбълдор.
-Остави момчето първо да се нахрани и после да говори.-изписка леко притеснена Моли.
-Не!Той трябва да каже сега или после ще забрави.Хайде Хари!Кажи.
Белегът все още го болеше,но момчето събра сили и започна да говори задъхано:
-Това...беше той!ВОЛДЕМОР!!!Той се появи в огледалото и каза...каза едно от забранените заклинания..."Авада Кедавра"!Белегът много ме заболя и стъклото се счупи,когато видях...една зелена светлина!Белегът!!!АААААА!!!
Момчето припадна и последното,което видя беше дългата сребриста брада на Дъмбълдор...
***
-Мислиш ли,че е възможно това да се случи?Той да е тук?-чу се гласът на госпожа Уизли.
-Аз не мисля,а знам,че е тук.-каза Директора.
-Професоре?Какво смятате да правим?Тук не е безопасно дори и за Потър.-заговори Снейп с неговия смразяващ глас.
Хари отвори бавно очи,когато чу нещо да прави "Пук!".
-Моли?Дъмбълдор?Защо ме извикахте?Какво се случило?-извика неспокойно Артър Уизли.
-Хари е видял Волдемор отново,но в отражението на огледалото.Опитал се е да убие момчето чрез магипортиране на магия,но не успял.Провалил се е отново,но това се случва за първи път!Да пренесе магия до определено място,но най-важното е,че той е близо до замъка!-обади се Директора,който беше много обезпокоен.
Когато Хари чу това се престори,че все още е припаднал и лежи в леглото,но това не стана,защото Крукшанс скочи върху него и тогава момчето едва не падна на земята.
-Хари?!-извика Хърмаяни.-Как се чувстваш?
-Ъм...По-добре.-отговори момчето и тогава пак заговори-Професоре?Вярно ли това,което казахте?
-Да,Хари.За сега ще останеш тук,но помни,че не си в безопасност дори и в този замък,така че ще решим скоро какво да правим.-отговори Дъмбълдор.-Слушай!Отиди в закусвалнията и си изяж яденето,и след това иди в спалнията си.Разбра ли?
-Да.Добре.
Хари стана от леглото и отиде с приятелите си да закусват.След като всички се нахраниха,последваха момчето в стаята му.
-Той няма да спре да ме преследва...Как желая това да не се бе случвало-каза възмутено Хари.-Искам всичко това да спре!
-Знам приятелю,но...трябва да правим това,което Дъмбълдор казва.-отговори Рон.
-Дъмбълдор!Какво знае той?!Ще се изправя срещу Волдемор и ще го убия!След това ще видим какво ще казва Дъмбълдор!
-Хари!Рон е прав,както и Дъмбълдор!-извика Хърмаяни.-За сега прави това,което ти казват.
-Съгласни сме!-казаха едновременно близнаците,Малфой и Джини.
-Какво сега?!Ще се обръщате срещу мен?!-разгневи се Хари.
-Не.Искаме само да ти помогнем.-отговори Драко.
Изведнъж заваля една буря с едри капки и големи мълнии.
-Какво става?-попита разтревожено Джини.
-Незнам сестричке,но това не е нормално.-каза разтреперен Рон.
Тогава се чу един силен гръм и се чу писък на жена!Всички изтичаха и видяха един труп!Това бе трупът на Джак!Госпожа Уизли крещеше толкова силно,че едва не се пукнаха стъклата на очилата на Хари!Снейп седеше до сина си и говореше нещо тихо,когато сълзи потекоха по блузите му.Всички бяха потресени от гледката!Тогава професорът стана и започна да вика на Хари вдигнал пръчка към него:
-Потър!Ти си виновен за всичко!ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!
-СИВИРЪС!!!Остави го!!!-извика Дъмбълдор-Хари нищо не е правил!Той не е виновен!
-СИНЪТ МИ Е МЪРТЪВ БЛАГОДАРЕНИЕ НА П-П-ПОТЪР!!!
-Това не е вярно!-разкрещя се Хърмаяни-ХАРИ НЕ Е ВИНОВЕН!!!
-ТАКА ЛИ?!ТОГАВА ТИ ЩЕ ПЛАТИШ ГРЕЙНДЖЪР!!!-ядосано отговори Снейп.
-ПРЕСТАНЕТЕ!!!-успя да надвика всички с пълен глас Директорът.-Няма да спорим повече!Трябва да решим моментално какво да правим!
Тогава се чу още един гръм,но този път светлината остана!
-АААХ!!!!-изкрещя Хари и падна на земята.
-Хари!-изписка Хърмаяни.-ХАРИ!КАКВО ИМА?!
-БЕЛЕГЪТ!!!БОЛИ МЕЕ!!!
-ВСИЧКИ!!!ВИЖТЕ!!!-развика се Фред.-ТОВА В НЕБЕТО!
-Това не е възможно!-каза обезпокоен Дъмбълдор.-Нов Знак?!
В небето се бе появила една голяма мълния.Стоеше както Черният Знак и приличаше точно на...белегът на Хари!
-Волдемор има нова много по-силна войска!Той е взел нови мерки да те унищожи,Хари!-извика Дъмбълдор като накрая снижи глас.-Всички!В моя кабинет!Бързо!Помогнете на момчето!
Те пристигнаха пред кабинета на Директора и тогава той каза силно:
-Лимонови Бонбонки!
Магьосниците се качиха горе по стълбичките и седнаха на столовете в кабинета.
-Спокойно Хари!Всичко ще се оправи!-изписка отново госпожа Уизли.
Хари се огледа и видя всички около него,също така забеляза разпределителната шапка и Фоукс,който летеше и пееше своята песен.Приближаваше се бавно към Хари докато той припадна.
5 глава
Още един първочебен ден
Хари постепенно отвори очи и забеляза,че е в стаята си,но там нямаше никой освен Пигуиджън,който весело подскачаше в своя кафез.Момчето стана,но цялото тяло го болеше.Той седна на леглото си и се замисли за вчерашното преживяване,но белегът го заболя!Опита се отново да си спомни,но беше безсмислено.Той разбра,че неможе нищо припомни,колкото повече мислеше за това,толкова повече го болеше мълнята на челото му.
Изведнъж вратата се отвори и оттам се появиха тримата му приятели.
-Хари!-възкликна Хърмаяни.-Как се чустваш?
-Как да се чуства?-попита раздразнено Рон.-Та той е съсипан от вчерашната случка!
-Спокойно,Рон.-обърна се Хари към приятеля си.-Само ме болят някои части на тялото,но ще се оправя.
-Това не е хубаво.Дъмбълдор каза,че може да се случи.-изписка леко и разтревожено Хърмаяни.-Също така той допълни,че няма да можеш да си спомняш нищо от вчера,защото белегът ще...
-Знам.Опитах се да се сетя за нещо,но усетих една пронизваща болка!
-Слушай!За сега си почини.Най-добре е да лежиш цял ден.Утре ще ти разкажем всичко.
-Спокойно,всичко ще се оправи.-проговори Драко.
Всички излязоха през вратата и Хари се замисли,дали нещо изобщо ще се оправи.Той бе преживял толкова много неща,че започна да се преуморява.Дали щеше да оживее тази година?Дали Лорд Волдемор щеше да бъде хванат и убит?Нямаше си и представа.Момчето започна да затваря постепенно очи.Всичко стана мрачно...
Намираше се сред дървета.Тъмно място бе.Приличаше на...забранената гора.
-Ха!-започна да се хили един леден глас.-Няма начин този път да се провалим!С такава армия никой не може да ме победи!!!
-Да,да господарьо!-обади се познат глас.-Кога ще атакуваме?!
-Какъв тъп въпрос,Опаш!Как можеш да ме попиташ за това?!Би трябвало да знаеш!
-Извинете!Извинете,господарьо!
-Няма нищо,а ето го и отговорът!Хари Потър няма да има помощ и късмет този път,така че скоро ще атакуваме,Опаш!Скоро!!!ХА-ХА-ХА!!!!!!
-ХАРИИИ!!!!!!-извика женски глас.-СЪБУДИ СЕ!!!!
Хари отвори очи и видя,че всичките му приятели са около него!
-Дъмбълдор идва!Не се безпокой!-обади се Хърмаяни.
Тогава вратата се отвори и директорът влезе колкото може по-бързо:
-Хари!Какво видя отново?!
-Волдемор!-извика момчето като трепереше непрестанно.-Той е в забранената гора,заедно с Опаш и голямата си армия!
-Какво каза той?
-Каза...каза,че ще атакува скоро!
-Бързо!Заведете го в лекарското крило!Хайде!
-Ще се оправи ли?-изписка Хърмаяни.-Кажете!
-Да,но този път случаят беше много по-трагичен!Стойте тук за сега!
Дъмбълдор излезна и затвори вратата.
-Това не е хубаво!-обърна се Рон към двамата си приатели.-Това се случва през всеки ден!
-В гората?-каза разтревожено Хърмаяни.-Кога ли точно ще атакува?
-Нямам си и представа,но знам,че това изобщо не е хубаво!
-Знам,че това не е хубаво,Рон,но единственото,което за сега ме тревожи е,че утре е първият учебен ден.-заговори Драко.-Възможно ли е армията да атакува утре?Да избие всичките професори,магове произлезли от мъгълски произход и най-вече Хари!
-Не мисля.-отговори замислено момичето.-Все пак,Дъмбълдор няма да допусне това.Той е велик магьосник!
-Да,но спомняш ли си,че Волдемор успя да влезне в Хогуортс?
-Той само успя да магипортира магия и то неуспешно,защото защитата на самия замък е силна!
-Незнам,но това,което знам е,че това изобщо не е добре!-проговори отново Рон.
-Стига,Рон!Стига си се паникьосвал!-отвърна ядосано Хърмаяни.-Надявам се Волдемор да не успее.Можем да разчитаме само на Дъмбълдор сега.
-Извинете,че питам този въпрос сега,но къде са двамата близнаци и Джини?
-Мисля,че са в лекарското крило.-отговори бързо Рон.
***
На другия ден всички бяха станали и преоблякли за новият учебен ден.Когато се срещнаха по коридора,се запитаха къде е Хари и след това отидоха в лекарското крило.Той бе още там и спеше.
-Тихо,нека да не го будим.-каза Фред.
-Поне ми се вижда добре.-отвърна Джордж.-Не се гърчи на земята.
-Сигурно е имал тежка нощ.-каза Хърмаяни,която бе седнала на леглото,където спеше Хари.
Момчето отвори очи и се усмихна бавно като видя приятелите си.Вече нищо не го болеше.
-Хари,Честит Рожден Ден!-обади се Рон.-Носим ти подаръци!Ето!
-Благодаря ти Рон!-започна да говори Хари.-Много ви благодаря!
-Как си чустваш сега?-попита Хърмаяни.
-Чудесно!Особено като всички сте до мен!
Момчето стана от леглото и махна с ръка на приятелите си в знак да отидат заедно с него в момчешката стая.Всички го последваха и след минута бяха в спалнята.Хари отвори подаръците си и много се зарадва.От Хърмаяни беше получил една книга със заклинания от черните изкуства.От Рон и Джини-един половер с чорапи и много сладкиши,а от братята имаше някои подаръци от техния магазин "Магийки Шегобийки".Малфой му бе подарил един златен,но много стар часовник на една сребърна тънка нишка.
-Това бе на баща ми,но искам да ти го дам на теб.-каза Малфой.-Благодаря ти за миналата година.Благодаря,че ми помогна.
-И аз ти благодаря.-отговори Хари.
-Няма за какво.
-Напротив,има.
Изведнъж стана тъмно!Нямаше слънце!Всичко бе мрачно!
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,Хари!-изписка женски глас и всичко стана отново светло.Това бе Госпожа Уизли заедно с Дъмбълдор и съпругът й.-Донесли сме ти още един подарък!
Директорът извика "Покажи се!" и пред очите на Хари се бе появила една голяма торта със седемнадесет свещички!Около нея имаше малки чинийки с вилички.
-Хайде,пожелай си нещо и духни свещите!-изписка от радост Госпожа Уизли.
-Да.-каза Хари като се сети за Сириус.
Тогава момчето пое дълбоко въздух и духна свещичките,за да угаси пламъка.След това се чу как влакът на Хогуортс пристига.
-Хайде,всички елате с мен в Голямата зала.-бързо заговори Дъмбълдор.-Учениците пристигат.А!Преди да тръгнете с мен,искам да ви кажа,че това ще бъдат вашите стаи до края на годината.Трябва да сте близо до мен,дори и през нощта.
-Цяла година?В тази стая?-попита Рон.
-Да.Хайде!Елате!
-Ами,тортите?-попита Фред.
-Да,не трябва да тръгваме никъде без да си ги изядем.-каза Джордж.
-Спокйно,ще си ги получите след церемонията.-отговори Госпожа Уизли.
-Каква церемония?Та това е само някакво разпределение по домовете.
-Да,но като малък те интересуваше това "някакво разпределение"!
Всички излязоха от стаята,слязоха по-големите движещи се стълби и стигнаха до залата.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Добре.Вие сядайте по местата си,а аз ще бъда заедно с другите учители в учителската стая.
Петамата ученици седнаха по столовете и Рон попита другите:
-Къде ще седнете вие?
-Не се тревожи.-каза Госпожа Уизли.-Ние ще седим на учителската маса.
-А,така!-ухили се Фред.-Като учители.
-Жалко,че няма да ви преподаваме.Щеше ми се цяла година да ви учим как да правите номера.-обърна се Джордж към учениците.
-В какъв смисъл...Цяла година?-попита разтревожено Рон.
-Слушай миличък.-започна Госпожа Уизли.-Ние ще останем тук,защото знаеш,че...Ти-Знаеш-Кой разбра за ордена и ние не сме в безопасност.
-Разбирам.
-Добре.Хайде да сядаме,защото всички ще пристигнат всеки миг.
Те седнаха по местата си и Рон отново заговори,но този път тихичко:
-Цяла година!Не мога да повярвам!
-Спокойно,Рон!-каза Хърмаяни.-За тяхно добро е да са тук.Също така и за твое.
-Да,само като си представя.Добре,че баща ми трябва да ходи на работа,така че поне той няма да остане.
-Рон!Ти трябва да се радваш,че имаш родители,които искат да са до теб!-расърди се Хари.
-Да,приятелю.Извинявай.Прав си.
-Слушайте!-започна да говори Малфой.-Чувам стъпки.Добре,хайде.Аз отивам на другата маса.Ще се видим след голямото плюскане.
От учителската стая излезе професор Макгонъгол държаща разпределителната шапка,след което я сложи на дървеното столче,което бе пред учителската маса и излезна от залата.
След минута влязоха големите ученици и седнаха по столовете,като чакаха новите ученици да влезнат.
Тогава се чу гласът на жената отвън и започна да говори нещо,но говорът бе толкова глух,че не се чуваше от вътрешната страна на вратата.След пет минути тя свърши,отвори портата и всички първокурсници влязоха.
-Влизайте и застанете в няколко колонки пред този стол с разпределителната шапка,която е пред Директор Дъмбълдор.-каза Професор Макгонъгол.
Тогава Рон се обърна и забеляза,че всички учители са си седнали по местата.
-Кога успяха да седнат на учителската маса?-попита той.
-Тихо!-прошепна Хърмаяни.
-Сега.-продължи да говори професорката.-Аз ще ви казвам имената и всеки,който чуе името си,идва при мен и сяда на стола,след което слага разпределителната шапка.Тя ще определи в кой дом ще отидете вие.Има четири дома и те са:
"Грифиндор,Хафълпаф,Рейвънклоу и Слидерин",но първо да чуем песента на шапката.
-Запушете си ушите.-каза Рон.
Тогава дрипавата шапка се изкашля сухо и започна да пее своята тъжна и упойваща песен:
След повече от хиляда години,
пак пея и избирам аз.
И така мои ученици,
ще ви разкажа за нас,
за четеримата основатели,
за всичко,което преживяха,
за всичко,което са сторили,
за това,което сътвориха.
Четирима приятели
с мечти големи.
Как училището те създали
таят се спомените в мене,
как обмисляха всяка подробност.
Спомням си за всяко тяхно действие,
като имаха всяка отговорност
за всичко,до което се докосвате вие.
Грифиндор обичаше смелостта,
заради това подбра най-смелите сърца.
Рейвънклоу се кланяше пред мъдростта,
заради това събра остроумните деца.
Хафълпаф почиташе упоритостта
и взе упоритите лица.
Слидерин имаше слабост към властта
и деца славолюбиви той събра.
Таз година здрави вий бъдете
и прилежно се учете,
но също тъй помнете,
че в мрака нещо тайно дебне.
С лукави помисли,
с омраза ви чака мрачен враг,
който в миналото бе наказан,
но не и смазан.
За туй нащрек бъдете
и доброто вий пазете.
Главите с мен си покрийте
и с мен ушите вий си скрийте!
Прониквам аз в съзнанието ваше,
чета там мисли,спомени и бъдеще!
Домът ви ваш ще назова,
това ще бъде вашата съдба!
Така завърши тъжната песен на разпределителната шапка.Цялата зала бе тиха докато Професор Макгонъгол отново прговори:
-Това беше песента,а сега да дойде тук Артър Попсън.
Тогава се появи едно ниско момче с черна коса и кафяви очи. То седна на столът и професорката сложи шапката на главата му.
-Слидерин!-извика разпределителната шапка.
Момчето се ухили и седна сред слидеринците,които пляскаха с ръце.
-Лошо...-прошепна раздразнено Рон.
-Рон,спокойно.Нали Малфой е на наша страна?-каза спокойно Хари.
Професор Макгонъгол вдигна листа с имена,изкашля се и започна да говори отново:
-Моля за тишина.Нека да дойде Бърта Шенстоун.
Когато Хари чу това име се сети за Бърта Джоркинс,която работеше в Министерството на магията и бе убита от Волдемор.Той забеляза как едно малко момиче излиза от тълпата.Тя имаше руса коса и сини очи.Седна на дървеното столче и нахлупи шапката,която моментално извика:
-Грифиндор!
Всички Грифиндорци започнаха да ръкопляскат с всичка сила и Рон отново проговори:
-Е,поне сме на второ място по разпределяне на първокурсници по техните домове.
-Нека сега да дойде при мен Грегъри Дигъри.-каза професор Макгонъгол.
Хари наостри уши,защото чу името "Дигъри".Познаваше един негов приятел с това име,който бе убит от самият Черен Лорд!Хари бе там и си спомняше все още този момент!Момчето се питаше дали това е възможно?Възможно ли е Седрик да има брат и той никога да не бе казвал на Хари?Имаше само един начин да разбере.Трябваше да пита Дъмбълдор за това,който бе станал от стола си и търсеше с поглет Грегъри.Тогава момчето се появи!Приличаше точно като Седрик!Имаше кафяви очи и хубава черна коса.Не беше нисък,а изглеждаше добре на ръст.Момчето седна на малкото столче и си нахлупи старата шапка,която се замисли за малко и после се провикна:
-Хафълпаф!
-Хафълпаф?-изуми се Хари.-Това е наистина много странно.
-Кое?-попита безгрижно Рон.-Кое е странно?
-Не разбираш ли,Рон?-отвърна моментално Хърмаяни.
-Какво има да разбирам?
-Името Дигъри не ти ли говори нещо?
-Какво да ми говори?-каза прибързано Рон и след това се замисли за по малко от секунда и каза.-Оооо!Да,сетих се!
-Крайно време беше!
-Да не искаш да кажеш,че той може да бъде брат на...
-На Седрик!-отсече го Хари.-Мисля,че това момче му е брат,но никога не ми е говорил за него.
-Да,това наистина е странно.
След като шапката свърши да избира домовете на първокурсниците,професор Макгонъгол я взе и я прибра обратно в учителската стая,след което жената се преисъедени към другите учители.Тогава Дъмбълдор чукна с малката си лъжичка по чашата си и заговори:
-Добре дошли в Хогуортс!Искам да ви кажа няколко кратки думи преди да започнете да ядете.
-Да,много кратки,точно като миналите през предишните години.-прошепна Рон на приятелите си.
-Тази година ще бъде трудна на всички,знаете,че Волдемор е все оше на свобода.-каза малко притеснено Директорът.
Всички първокурсници потръпнаха като чуха това име.
-Предполагам,че няма никакъв проблем да произнасям това име,както и вие.Другите ученици вече са свикнали с това.-погледна Дъмбълдор към всичките деца в залата.-Така,учете се,но знайте,че няма да сте в безопсност,ако излизате от училището.Новото правило,което трябва да се спазва,гласи,че ученици от пети курс нагоре имат право да посещават Хогсмийд с придружител,който ще бъде някой професор.Другите ученици остават в замъка,те нямат право да напускат Хогуортс.Това е всичко,а сега се наядете,за да имате сили за утре.Приятно наплюскване!
Храната се появи от нищото по масите на домовете.Всички започнаха да ядат вкусната храна.
-Е,тоси път 'ечта му бе на'стина к'атка,с'авнен'е с д'угите.-каза Рон с пълна уста.
-Да,така беше.-отговори Хари.
-Хъ'мани?Заш'о не си до'сваш ад'нето?-преглътна Рон храната и повтори въпроса-Защо не си докосваш яденето?Ооо!Да не би,защото пак се занимаваш с тия домашни духчета?!
-Да,Рон.-сряза го Хърмаяни.
-Отново ли?!Стига,я виж тази вкусна храна.Хайде.
-Не!
-Добре,както искаш,но когато свършиш училището,няма да има безплатна храна.
Рон взе едно парче пиле и го налапа,като дъвчеше и мляскаше,докато го глътна.
-Рон?Родителите ти не са ли те учили на добри обноски?-попита раздразнено Хърмаяни.
-Не.-отвърна безгрижно момчето.
-Стига сте се карали!-отсече ги Хари.-Хайде Хърмаяни,яж.Нищо няма да ти стане.
-Оф,...добре.-отговори момичето.Тя хвана бавно една малка репичка и я откъсна.Приближи я към устата си и отхапа малко от ряпата.
-Ето,видя ли?Нищо не ти стана.-прибърза да каже Рон.
-Туко що наруших диетата си.
-Ти си безнадежден случай.
След като всички се наядоха,Хари,Рон,Хърмаяни,Джини и Драко се качиха по големите движещи се стълби.Тогава Невил ги спря и ги попита:
-Хари?Къде отиваш?Нашата стая е там долу.
-Знам,но сега ние петимата ще бъдем в друга стая.-каза Хари.-До кабинета Дъмбълдор.Трябва да бъдем близо до него.Съжалявам,цяла година ще бъдем там.
-Добре,чао.
Петимата приятели се качиха и влязоха в момчешката стая.Те си говореха за таз годишна церемония и какво смятат да правят на другия ден,докато двамата братя близнака влязоха.
-Вие какво правите тук?-попита Джордж.-Мама ще проверява кой не си е легнал,отново.
-Да,така че момичетата трябва да ходят по стаите си.-продължи Фред.
-Добре.-отвърна Хърмаяни.-Хайде,Джини.
Момичетата излязоха от стаята като тръшнаха вратата,толкова силно,че кафезът на Пигуиджън.
-Добре,вие какво чакате?-попита отново Джордж.-Хайде,обличайте си пижамите и си лягайте по леглтата!
Всички се преоблякоха с нощните си дрехи и се скриха под топлите одияла.Духнаха свещичката и заспаха.
Следва Продължение...
|
Harry Potter and the Scar
