|
Изчетох с интерес и с удоволствие и шестте части на „Хари Потър”. Не станах луда фенка на малкия магьосник, но предполагам това е заради възрастта ми – прекалено съм голяма вече, за да стана фенка на каквото и да е.
Мога да споделя и хубави, и не много ласкави неща за сюжетите, героите и проблемите в тези книги, но едва ли ще изненадам някого. Иска ми се обаче да споделя малко мисли за финала на шестата книга, защото според мен той е от изключително значение за съдбата и на Потър, и на Роулинг.
Смятам, че е толкова важно, защото на финала на книга 6 започна развръзката на цялата предълга история. Ако развръзката е добра, това ще остави отпечатък върху цялата поредица и ще я нареди в списъка на класическата литература за деца. Ако развръзката е плоска, нелогична, плиткоумна или просто съшита с бели конци – това ще прати и Потър, и Роулинг в бездната от модни хитове-еднодневки, за които никой няма да си спомня след броени години.
Ще поразсъждавам малко върху елементите, които според мен веднъж и завинаги ще закопаят безкрайно симпатичния иначе малък магьосник и ще ме накарат да повръщам и да се срамувам, че съм прочела цели седем книги:
1. Да вземе да се окаже, че великият магьосник Албус Дъмбълдор е неспасяем идиот. Могъщият враг на злото, мъдрият директор и наставник, единственият, от когото се страхува Волдемор – да вземе да излезе изкуфяло старче. Ей богу, нищо друго няма да съсипе мадам Роулинг така гарантирано, както ако си съсипе тя сама най-обаятелния герой. Защото Хари е мило момче, но вярвам, ще се съгласите, Дъмбълдор е истински обаятелният герой в тая книжка.
Как би станало това ли? Ами има много и лесни начини, един от които например е да се окаже, че Снейп е злодей. Години и години професор Снейп се е размотавал под носа на Дъмбълдор, ядат заедно, спят под един покрив, членуват в един и същи клуб, добре де, орден... и... и... ми Дъмбълдор е толкова заслепен и така изкукуригал, че нищичко не е заподозрял. Нещо повече – като неспираем кретен постоянно твърди наляво-надясно, че на Снейп трябва да му се има доверие и кара всички да му се доверяват.
Друг лесен начин за съсипване на Дъмбълдор е да се окаже, че смъртта му е била за нищо. Ей така – старческа грешка. Мислел си е, че е открил хоркрукс, отишъл да го търси (с Хари за помощник!), нагълтал се с отрова и хоп! – по една случайна случайност, точно тогава милият Снейп го убива. Проста да паладейш.
Вземането на хоркрукса от пещерата е цяла серия от постъпки, които ако не са много добре пресметнати и със скрито значение, изкарват Дъмбълдор ослепително малоумен: а) Тръгва към пещерата с Хари за придружител. („Една разходчица, Хари, миличък? Е,е, какво, шубето ли те хвана? Ми хайде на лов за хоркрукси!”...)
Аз на негово място бих взела задължително Снейп (професор по защита срещу ЧИ, гений по отвари). Между другото, ако се окаже, че точно затова е молил Дъмбълдор в онзи подслушан разговор, а пък Снейп е отказал да го придружи, ще повръщам до утре сутринта. Но дори Снейп да е отказал (ах, бедната ми закусчица), закакво се мотаят всичките аврори наоколо, само да си сменят цвета на косата ли;
б) Прибира медальона, без да разбере, че това не е хоркрукс; (Ъм? Вие намерихте ли някъде в текста поне намек, че Дъмбълдор е разбрал какво точно е взел? Аз не.)
в) Обездвижва Хари в момента, в който го нападат (значи Джини и Хърмаяни, дори Невил, представете си, могат да се бият със смъртожадните долу в патакламата и да са полезни на Ордена, а пък Хари още е недорасъл и глупавичък, за да се включи);
г) Знаел е, че Драко се опитва да го убие, две деца едва не умират заради тия самодейни опити Дракови, но въпреки това си чака да види кво ше стане и дори нравоучава Дракото насред сражение;
д) Умолява Снейп да го пощади.
Та ако всичките тия неща се окажат такива, каквито изглеждат на пръв поглед, Дъмбълдор излиза не по-умен от второстепенен персонаж в латиноамерикански сериал...
2. Да вземе да се окаже, че Дъмбълдор е жив. Хм... Добре де, ако цялата работа се окаже много стройно подредена и логически защитена, то би могло и да не заприлича на захаросан финал на сапунка. Но да изскокне Дъмбълдор в сублимния момент отнейде, ей тъй неприлично пъргаво за възрастта и ранга си да изскокне и да се провикне: „Брау, Хари! Брау, мойту мумче, мноу хубуу го уби тоя Волдеморт” – ей такова нещо аз лично няма да преживея и ще си изгоря цялата поредица. Нощем при това ще я изгоря и на скришно, за да не заподозре никой, че съм я чела...
3. Адресата и адресанта на бележката в медальона. И съдържанието й като цяло. Ако се окаже, че Р.А.Б. е братът на Сириус, ще е толкота плоско и съшито с бели конци, все едно да излезе, че Р.А.Б. е леля Петуния. Регулус е бил приличен магьосник, но досега с нищо не е намекнато, че е велик, по-велик от да речем Макгонъгъл. И ако внезапно излезе велик магьосник и ключова фигура, то тогава аз предлагам Волдеморт да бъде убит от Дъдли, който внезапно се оказва с магьоснически сили, Невил да се окаже момчето от пророчеството и именно Невил да убие Хари Потър, който пък от своя страна да се окаже последния хоркрукс, нали и бездруго е свързан с душата на Волдемор и айдеее, отивам на повторна среща със закуската си...
Държа много да видя обяснени и защитени следните неща около тая бележка:
а) ЗАЩО Е НАПИСАНА. Извинявайте много, но ако тази бележка е еквивалент на показване на среден пръст на Волдемор, то аз по-голяма тъпотия не мога да си представя. („Муахаха, разгадах ти тайната, муахаха, зех ти хоркрукса, муахаха ти си педал”). Кошмар.
Този, който е взел хоркрукса е бил велик магьосник, той не казва ДАЛИ е унищожил хоркрукса, само че го притежава, той е враг на Волдемор, щом желае смъртта му, и е мъртъв преди бележката да стигне до Волдемор. Адски заплетена ситуация. И първото, което много държа да знам, е защо оставяш такава бележка на някого, ако няма да го изнудваш (а няма да го изнудваш и въобще нищо да искаш, щото си умрял).
б) От кого е написана (вж. и по-горе). И до кого е предназначена. Роулинг ще трябва доста да се потруди, за да изкара убедителен който и да е вариант. Варианти с времеврътки, в които Дъмбълдор ходи напред-назад във времето и първо взема истинския хоркрукс и оставя бележка, в която сам си предсказва, че ще умре, а после се връща с Хари, за да прибере бележката, а после нарежда нещата така, че тая бележка да стигне именно до Хари... не знам дали такива абракадабри ще ми допаднат. (Апропо, след като веднъж употребихме тая джиджавка, за да спасим живота на Бъкбийк, то защо не я употребихме за да спасим живота на Дъмбълдор (?!?!). Или може би все пак сме я употребили? Може би тук имат нещо общо и онези мъдри речи, които Дъмбълдор държа на Драко – че никой не може да те убие, ако вече си убит ;)).
А ето накрая и няколко ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ детайла, които според мен ще направят завършека на книгата приятен и тя ще се чете отново и отново от поколения деца на възраст от 8 до 88 години:
1. Без значение жив или мъртъв, Дъмбълдор е и си остава мъдър и прозорлив магьосник.
2. Снейп е пич.
3. Никакви хора и събития не се вадят от ръкава и не се измагьосват от нищото от страна на мадам Роулинг във финала на поредицата.
4. Волдемор го убиват окончателно и безусловно. Защото ако Роулинг си прави тънките сметки да остави някъде някое малко хоркруксче, което да й осигури още седем бестселъра... Е, аз бях дотук, седем са ми предостатъчни. Отивам да погледам „Дързост и красота”...
Редактирано от Aни Илиeвa на 15.11.05 13:35.
|
"Хари Потър" - класика или сапунка?
