ПУСКАМ!!!!Глава двадесет и трета

Мантикората на Макгонъгъл

Беше събота вечер. Хари, Рон и Хърмаяни тъкмо привършваха с двадесет и шест – ичовото есе по Вълшебство, когато стенният часовник в Общата стая на Грифиндор удари 20.00ч.
- Трябва да тръгваш, Хари! – припомни му Хърмаяни.
- За къде? – учуди се момчето.
- Как така за къде? Нали в 20.30ч имаш допълнителен час при Макгонъгъл по трансфигурация?!? Ще си наваксваш пропуснатите часове.
Хари си спомни за загубения мач и му стана тежко. Как можеше да се даде на някаква си мъгла да провали всичко и да допусне Джерард Грейс и отборът му да стигне до победата!!! А сега имаше уроци! Чувстваше се толкова жалък!
- Хайде, аз тръгвам! – каза Хари, събра си набързо нещата и излезе.
Момчето мина през портрета на Дебелата дама и закрачи по коридорите към кабинета по трънсфигурация. Когато стигна, почука на вратата три пъти.
- Влез! – отговори му добре познатият глас на професор Макгонъгъл отвътре.
- Добър ден, професоре!- поздрави я учтиво Хари!
- Чаках те Потър! Седни тук! – каза тя и му посочи малка масичка, на която Хари забеляза, че бяха наредени една обикновена чинияу някакво растение и речник. Грифиндорецът седна. Макгонъгъл се приближи към него и каза:
- Потър, знаеш, че доста дълго отсъства от часовете и сега ще си наваксваш в специални допълнителни часове, които професор Дъмбълдор бе така добър да ти уреди.
-Професор Дъмбълдор ли? – попита Хари.
- Да, той! – отговори учитерката, но след като забеляза явното учудвате, което се беше изписало по лицето на момчето, тя продължи – Все още искаш да станеш аврор, нали?
Чак сега на Хари му стана ясно защо директорът е бил толкова загрижен за него – за да му помогне за кариерата му! Момчето се усмихна и кимна одобрително.
- В такъв случай ще е добре да започнем с чинията и речника. – обясни проф. Макгонъгъл. - Те са по-лесни. Просто постави чинията с дъното нагоре на масата, отвори речника на някоя произволна страница и го докосни с пръчката си като изговаряш “ Веруко”.
Хари спази точно указанията и ….
- Веруко! – извика той, но нищо не стана.
- Погледни под чинията! – насърчи го професор Макгонъгъл.
Хари повдигна чинията и видя един молив. Взе го и попита:
- Ама как…..?- но в същото време сам си даде отговор на въпроса. погледна речника. Страницата беше 218-та, буква “М”, дума – “молив”.
Професорката му се усмихваше отстрани.
- Браво, Потър! На твоя приятел Невил Лонгботъм му отне цяла седмица, докато го усвои. Такаааа, сега да преминем към по-сложното! – каза тя и погледна към растението. – Това тук е мантикора – диво растение. Трябва да го превърнеш в изкуствено цвете, но внимавай, защото мантикорите могат да се съпротивляват! Могат също да отблъскват много силни проклятия, но пък срещу по-обикновените са безсилни. Гледай!
- Муфлетио! – извика учителката и дивото растение започна да се огъва, съпротивляваше се яростно, но все пак Макгонъгъл го увладя. – А сега пробвай ти!
Хари се приготви и извика:
- Муфлетио!
Растението се наклони леко, след малко се изправи и си остана неподвижно.
- Не стана! – каза Хари малко отчаяно.
- Е, не съм очаквала, че ще успееш още от първия път. Това е сложна магия. повтори я!
Хари повтори и потрети дори, но нищо не се случи. Единствено при третия опит мантикората се заклати малко по-силно, но нямаше ефект.
- Ще го оставим за домашно. До следващият път искам да си го усвоил напълно, че имаме и друга работа!!! – съобщи професор Макгонъгъл.
- Добре, професоре! Ще се постарая! Довиждане!
- Довиждане, Потър! Другата седмица пак по същото време!!!


Край на двадесет и трета глава

Не позволявай на страха да проваля живота ти!!!