|
Случайно наминавайки съзрях вашата общоност на привърженици, почитатели/ки и такива като мен, които просто са били запленени малко или повече от идеята (е, добре де, и от книгите естествено) за Хари Потър. Та, като такъв не можах да се въздържа да не допринеса поне малко към обогатяването на вече значителния архив от идеи, разсъждения и не на последно място разкази, по темата. Изброявам ги в този ред, понеже не съм много сигурен точно към коя категория ще причислите моят принос. Може би няма да се хареса на някои, може да се стори скучен на други, но все пак всеки има свои виждания, и усещания за нещата от живота (и книгите!), така че няма да ви се натрапвам и още по-малко сърдя, ако някому не се хареса. Е, споменайки предпочитания: ако пък случайно на някого допадне моето виждане - аз пия водка, да още малко ако може, е нека ги направим 100, да и две ледчета, благодаря!(ъъъ, тая кола нали е студена?!) Та, след като изяснихме тези важни аспекти в нашите интереси, (алкохолни) предпочитания, вкусове и както искате го наричайте, може да преминем към съществената част....
-----------------
Залязващото слънце багреше водите на езерото. Кристално гладката водна повърхност рядко биваше смутена от глава или опашка на русалка. Гората беще притихнала и само последните замлъкващи птичи песни нарушаваха покоя, бавно обвиващ замъка в здрача.
Хари седеша на тревата на брега на езерото и се наслаждаваше на последните слънчеви лъчи в гаснещият юнски ден. Кой би предположил, че той отново ще бъде тук, дори когато всичко вече е свършило?! Кой би предположил, че неговото опасно начинание би го довело отново в Хогуъртс, след дългите пътувания, след дните прекарани на Прайвет Драйв, след приключенията в министерството, след странствата в страната...
Той се обърна бавно към замъка. Кулите бавно чезнеха в тъмата. Дърветата заплашително ограждаха поляната и дори колибата на Хагард сякаш се беше сгушила тъмна и безмълвна в средата. В далечината игрището за куидич сякаш обидено се одръпваше изоставено в прохладния сдрач.
Хари потрепери и навлече вълненият пуловер с надпис "Уизли" върху който беше седнал. Всичко беше свършило. Повече от година след смъртта на Дъмбълдор, година изпълнена със неочаквани обрати, изненади и приключения, година в която той получи, но и даде много. Той никога нямаше да забрави изражението на Снейп, последният вик на Волдемор, гледката зад покривалото на мъртвите, лицата, които беше видял там, лицата на всички тези, които беше обичал и загубил... Лицата на майка си, баща си.. Там беше Сириус, там беше и Дъмбълдор...
Слънцето се топеше зад планините. В низината бавно се разбуждаха светлинките на селото. Някаква делечно сяние сякаш започваше да се разлива от дълбините на езерото. Последните юнски лъчи багреха гробницата на Дъмбълдор.
И все пак всичко беше свършило. Волдемор беше окончателно победен. Всяко късче от проклетата му, разпокъсана душа беше унищожено. Самият той беше окончателно низвергнат. Неговите подръжници бяха разпръснати и обезсърчени. Но още колко време щеше да бъде нужно докато раните зарастнат, докато магическият свят отново се възвърне към нормалното си съществуване?!
Вратите на замъка бавно се разтвориха. Светлината мудно се разля по зелената трева. Една дребна фигурка се промъкна през светлика на портите и безшумно се опъти към Хари.
Разбира се, всичко вече беше решено. Хари щеше да започне обучението си като аврор, за да може да завърши борбата срещу последните издънки на черната империя на Волдемор. Независимо колко щеше да продължи тази последна битка, някой ден, той щеше да се завърне в Хогуъртс, неговият истински дом. Министърът вече му беше предложил мястото на учител по защита срещу черна магия. Естествено той беше отказал. Поне засега.
Хари погледна пак към кулата на Грифиндор. Рон сигурно щеше да получи пост в министерството. Това, като че ли се превръщаше в семейна традиция. Мисиз Уизли беше на върха на щастието. В министерството щяхе да приветстват и Хърмаяни, но нейните планове се изчерпваха с няколко експедиции в дълбините на южно-американската джунгла за изследване на древните тролски магии(доколкото човек можеше да бъде сигурен в плановете на Хърмаяни). Рон не беше възхитен, но вече беше поддал заявка за постоянен наем на презокеански хипогриф. Хари се надяваше, че това няма да му струва цялата министерска заплата...
Последният слънчев отблясък погали утихналите езерни води. Светлините на селото намигаха приветливо в далечината. Дори гората сякаш щастливо беше задрямала недалеч от тъй познатия силует на замъка.
Две ръце нежно обгърнаха Хари:
-Хари, всички са готови за празненството, нека не ги караме да чакат!-прозвуча гласът на Джини.
------------------
Мда, ами май това беше. Еми, малко кратко ми изглежда, но знае ли човек, може пък и повече да има накой ден. Все пак това е личното ми виждане за края 
Така като гледам, забравил съм, че според един начален план, последната дума тръбваше да е "белег". Е, няма страшно, ако се налага, имам готова преработка вече 
|
Предложение за край?
