|
Глава 1.
Нощта бе надвиснала над Чинкфърд като тежко и лепкаво вълнено одеало и изглеждаше още по-плътна над тъмната порутена къща подвизаваща се близо до влаковите релси. Описанието на постройката бе като излязло от филм на ужасите и наистина в нея имаше нещо загадъчно и страшно, тя вещаеше само едно: най-лошото.
Четири едри бухала долетяха до един от тъмните прозорци,носейки голям пакет, и започнаха да тракат с човките си по мръсното стъкло.
Отвъре блесна светлина и някой изпсува - с плавно движение прозорецът се отвори и птиците влетяха вътре.След няколко сподавени крясъка три от пернатите се изстреляха навън,опръскани с капки кръв. Инстинкта им за самосъхранение крещеше с всички сили- Бягайте от тук!.
Тих,сух глас изрече - Наджини,това беше достатъчно.Винаги гладна,винаги жадна за кръв...
Огромната дебела змия изсъска покорно и се уви около краката на господаря си.
Лорд Волдеморт стана,подритна я миловно и се зае да разкъсва опаковъчната хартия около загадъчния пакет. Беше очевиден само един факт - пакетът съдържаше голяма богато украсена книга,с инкрустирани символи по корицата.Книгата бе наистина голяма и много дебела - книга като тази можеше да пази много тайни заклинания но тази специално беше по скоро историческа.Заглавието й гласеше "Магически поверия и легенди".
-Най-после.Толкова време те търсих - каза Лорда галейки корицата. Обърна на последната странница и трескаво запрелиства новата си придобивка.На няколко пъти поспря да разгледа красивите илюстрации или да се полюбува на бележките засягащи Слидерин и различни черни магйосници.
След известно време се спря и зачете със съскащия си глас,сякаш четеше приказка на малко дете.
- Повелители на магията. Раздел легенди.
Повелителите на магията имат сила древна затворена дълбоко в техните души- повечето от тези същества така и не разбират свойта орисия - те живеят като обикновенни хора немагийни и малко пъти тоз човек успява да освободи силата .Ако силата поверена на един от тях биде отпусната тя може да посее разруха и хаос, попадне ли в лоши ръце. Тез що биват наричани Повелители притежават невероятно количество магия - повече от колкото всички най-могъщи магйосници събрани заедно.Тя биде използвана за да черпят и други от нея. В редки случаи те биват обучени за магйосници, но случи ли се туй са изключително силни и без да теглят от потока магия който могат да открият с много трудности. По природа те са неутрални - ако открият как да се възползват своя сила те не бива да заемат страна ,както добра тъй и лоша и е фатално ако се опитат да контролират магическия свят.Сами по себе си те са митични зверове и все още не е намерен сигурен начин да се докаже дали един човек е повелител,или най-обикновен мъгъл без дарбата магическа.
Повелител може да има само един в света,когато тоз умре силата се премества в подходящо новородено.Изключително малка е възможността дете на повелител да наследи силите на отца си или свойта майчица - за таз цел трябва то да се роди в точния миг в който родителят му загине.
******
Наджини изсъска одобрително.Не разбираше нищо,но гласът на господаря й я успокояваше макар че пак беше гладна - струваха и се години откакто с огромна настървеност разкъса кацналия бухал.Животното нямаше време дори да реагира и това я бе подразнило тъй като тя обичаше да си играе с плячката.
- Интересно,интересно - каза Волдеморт и след кратки размишления направи някакъв тайнствен знак.Няколко минути нищо не се случи,но изведнъж се чу тихо пукване и един Смъртожаден се матеализира до вратата.След малко още един, и още един и малко по малко стаята се напълни с мъже и жени в тъмни роби.
-Какво ще заповядате господарю?- запита една слаба вещица с тъмно кафява коса и сенки под уморените очи,докато се покланяше ниско.
-Питах се, някой от вас,верни ми Смъртожадни,чувал ли е за това що е Повелител на магията? И ако да,какво знаете за тях?- отвърна хладно Черния Лорд.
След няколко минути неудобна тишина всеки един от хората в стаята поклати глава тъжно и сведе поглед.
- Ще ви кажа - това е мъгъл,който притежава най-голямата сила.Магия по-силна от която и да е отвара,който и да е магйосник.Аз мога да черпя от тази магия ако тя бъде отключена веднъж.Мога да живея вечно и да възнаградя прескъпо моите лоялни слуги.Но за целта трябва да намеря този нещастен мъгъл.Трябва да го накарам да ми се подчини - той леко се подсмихна,без следа от хумор - трябва да го пречупя.
-Но как ще намерим някакъв най-обикновен мъгъл сред милионите други? Те по нищо не се различават.Нещастни малки същества със сиво ежедневие - изхили се подигравателно Белатрикс Лестрайндж.
-Круцио! - каза леко той,и на минутата жената почна да се гърчи в болезнени конвулсии.- не смей да ме прекъсваш,не смей да се подсмиваш на думите ми,ако не искаш да ме молиш за смъртта си.
-Съжалявам,не исках...простете ми господарю,простете...-изхлипа тя, едва съзвзела се от неописуемата болка.
-Да се върнем на темата.Искам да намерите този повелител.Не ме интересува как,ако трябва ще изтребите всеки мъгъл на пътя си,ще използвате всяка достъпна и недостъпна отвара,всяко заклинание и билка,но ще намерите тази пародия на човек.Искам го жив и в добро физическо състояние.Сега тръгвайте и не смейте да се връщате без информация за местонахождението му,или начин за откриване.Марш!- бяха последните думи на Волдеморт преди всички да погледнат уплашено и да изчезнат с тихо пукване.
-Глупаци- каза той на Наджини и света като цяло и отново се настани на креслото си, четейки книгата,но изведнъж се сети нещо.
-Наджини! Надуши го! Намери Повелителя.Говори със всички в свойто змийско царство.Знам че ти имаш по-голям шанс от онези бездарници.Донеси ми този подарък цял и невредим и ще направим нещо за диетата ти.- изсъска той на змийски при което змията видимо се раздвижи и изпълзя навън през все още отворения прозорец.
**********
Три дни по-късно все още нямаше никаква вест от който и да е,нито вярната змия нито някой от подчинените му и за това Черният Лорд запълваше времето си с измисляне на различни заклинания които биха помогнали или прелистване на специализирани книги. Беше бесен. Никъде другаде освен в "Магически поверия и легенди" не бе видял каквато и да информация за повелителите и това го дразнеше. Лорд Волдеморт мразеше да е в неведение.Караше го да се чуства слаб,а слабостта беше качеството което най-много презираше.
След няколко опита с новите си заклинания той остана доволен от предполагаемия резултат.Беше вложил всичките си сили в измислянето на заклинание което би уличило един повелител - за сега то не правеше това но успяваше да намери хора които имаха по-голяма магическа дарба от нормалното.Изпробва го върху себе си и веднага около него се образува бледо синкаво сияние.
След като установи че заклинанието наистина работи,той отново повика Смъртожадните при себе си.Не че бързаше толкова - Лордът знаеше че има всичкото време на света,но му беше дотегнало по цял ден да седи в онази мрачна къща и да крои планове.Колкото и странно да беше Волдеморт обичаше живота повече от всичко и му се струваше отвратително да го пропилява седейки в прашна стара къща,чакайки нещо да се случи.В някои моменти си мислеше че обича живота повече и от силата,но тогава се сещаше,че за него би било немислимо да живее слаб и безсилен.
Чуха се няколко пуквания и Смъртожадните се магипортираха при него.
- А сега нека проверим дали някой от вас има повече сила от колкото изглежда.- каза той загадъчно,все още със странен блед ореол около него. - Сишоу Форсис!
Никой не заблещука.Значи всички имаха сили в нормалната граница и заклинанието щеше да създаде проблем само с по-могъщи магйосници като - той мислено се отврати - Дъмбълдор.
- Написах това заклинание специално за да улесня мисията ви,тъй като забелязах че нито един от вас не е проявил особеня инициатива.Разочаровате ме.Тези думи са ключът към загадката. Когато произнесете това заклинание,бледа аура просветва там където има повече сила от нормата.Нашият мъгъл трябва да светне като подпален храст.Искам търсенето веднага да се преустанови и ако скоро няма резултати някой ще бъде наказан.- с тези думи той се обърна и излезе от стаята,за по драматичен ефект.
Един от по-неразумните Смъртожадни го последва и каза - Господарю аз,такова,мисля че имам няколко предположения за Повелителя,и ами....мисля че е от женски пол.- каза той плашливо.
-Така ли? И какво те кара да мислиш така,да не си въобразяваш,че знаеш повече от мен?- отвърна Волдеморт по-студено от обикновенно.
- Ами направих някои изчисления и...-
-Глупак!Изчисления значи! Тогава защо в момента седиш тук и смееш да говориш с мен а не си навън,търсейки този мъгъл,или като ти смееш да "предполагаш" мъгълка? Изчезвай преди да си успял да ме ядосаш, Гарисън!
Гарисън избяга от стаята с тих стон,през цялото време мърморейки защитни заклинания,защото студени тръпки го побиваха винаги щом обърнеше гръб на Лорда. Всички Смъртожадни бяха така - обърнеха ли му гръб,очакваха най-лошото да ги сполети в всяка една секунда,беше като да знаеш,че зад теб има разярен тигър копнеещ да забие ноктите си в теб и да прегризе гърлото ти.
От този инцидент бе минала има-няма седмица когато се появи Наджини,видимо отслабнала,но с доволен вид,и както винаги петна съсирена кръв около огромната си уста.Уви се около крака на господаря си,както правеше винаги когато бе отсъствала и засъска тихичко. След десетминутен разговор с Волдеморт тя отново се оттегли и отиде да ловува.
Победоносна усмивка грейна на грозното,змиевидно лице на Лорда."Трябваше да предположа." помисли си той и се магипортира.
! ХЪ ХЪ ХЪ
|
Лорд Волдеморт и Наследницата на Повелителя.
