Глава осма

Блестящият план

Рон и Хърмаяни се върнаха в общат стая на Грифиндор. Завариха да седи на един стол, обърнат към прозореца. Той гледаше как вали дъжд и пак витаеше в облаците. Рон и Хърмаяни се спогредаха и момичето каза:
- Нека аз!
Тя се приближи до Хари и го заговори:
- Зрасти, Хари!
- О, здравейте! – сепна се той – Какво правите тук? Не трябва ли вечe да слизате за вечеря?
- Ами, всъщност да, но дойдохме да те убедим да дойдеш с нас.
- Не съм гладен! – отвърна Хари.
- Не може да не ядеш! Тръгвай! Иначе ще те омагьосам да слезеш подскачайки на един крак до Голямата зала! – закани ме се Хърмаяни.
Хари, Рон и Хърмаяни излязоха от портрета на Дебелата дама, която тъкмо пееше ( или по –скоро се опитваше да пее) любимата си оперна ария и заслизаха надолу по стълбите.
Вечерята мина нормално, с изключение на това, че Джини и Джерард постоянно гледаха един към друг и се усмихваха, а Хари ги наблюдаваше и все повече се ядосваше.
Най – накрая вечерята свърши и всички ученици се отправиха към Общите стаи и спалните си. По коридора, по който вървяха Хари, Рон и Хърмаяни малко по – напред се движеше Джерард. Беше сам. Хари видя как група момичета от Хафълпаф минаха покрай Грейс и се закискаха. Хари си спомни за Джини и разбра, че не можеше да сдържа повече гнева си . Ако тя беше тук веднага щеше да отиде при нея, за да си поговорят! Но понеже нея я нямаше, той реши да си го изкара на Джерард. Настигна го и му каза с решителен глас:
- Ще ми обасниш ли какво става с Джини?
- Какво да става? – учуди се Джерард. – Тя ми е просто приятелка.
- Да, това вече ми е известно! Но се държи странно. – отвърна Хари разгневено .
-Може би е направила своя избор. – отговори Джерард с глас, който излъчваше спокойствие и непоколебимост.
Хари още повече се ядоса от спокойния тон на Грейс и двамата се впуснаха в спор.
През това време, докато те спореха, на Хърмаяни й просветна:
- БРИЛЯНТНО! – зарадва се тя.
- Кое му е брилянтното? Харесва ти да спорят ли? – учуди й се Рон.
- Естествено, че не! – отвърна момичето – Виж това! – каза тя и му показа шишенцето си с отвара за смях, което току – що бе извадила от джоба на мантията си.
- И какво ще правим с него? – все още недоумяваше Рон.
- Само гледай!
Тя замахна с вълшебната си пръчка и в следващия миг във въздуха вече стояха две халби с бирен шейк. Тя изсипа съдържанието на шишенцето в едната и повика Фред и Джордж, които за щастие тъкмо в този момент минаваха покрай тях.
- Елате за малко! – каза тя и се приближи до тях. Разясни им набързо за гениалния си план, подаде им двете халби, потупа ги по хамото и им прошепна:
- Успех!


Край на осма глава

Не позволявай на страха да проваля живота ти!