Наистина не може всички разпределени в даден дом да се поставят под абсолютно общ знаменател. Вярно, че има едно общо качество, което е станало причина те да попаднат в Рейвънклоу, Слидерин или който и да е дом, но това не означава, че учениците от даден дом не притежават и някои от качествата, присъщи за учениците от другите домове. Просто при тях тези качества не са водещи. И сигурно затова много от нас, когато са правили тестове, са били на границата, да речем, между "Хафълпаф" и "Рейвънклоу" /на мен например ми се е случвало поне три пъти/. Това обаче не означава, че се водя винаги само и единствено от разума си. Много пъти съм слушала сърцето си и в повечето случаи не съм оставала излъгана.
Не съм съгласна обаче с твоето твърдение "Волди не е виновен, че е такъв" . Ти оправдаваш поведението му с това, че е бил изоставен от баща си. Съгласна съм, че всеки би приел подобно нещо като травма. Но не съм съгласна, че това дава на Волдемор оправдание да започне да избива мъгъли. По тази логика всеки, преживял психическа травма в детството си, би решил, че има основание и оправдание цял живот да отмъщава на всички около себе си. Спомни си какво каза Дъмбълдор на Хари: нашият избор говори за нас. Волдемор е избрал да бъде лош. Аз не мога да уважавам подобна личност, независимо дали става въпрос за герой от книга или филм, или за действително съществуващ човек.
И последно - да, хафълпафци наистина са представени като много благородни; Седрик наистина върна услугата на Хари. Но така биха постъпили всички, които имат някакви морални норми и държат на тях. Предполагам, че и един ученик от "Рейвънклоу" , "Слидерин" или "Грифиндор" би направил същото.
Също като теб аз предпочитам сама да изграждам представата си за героите, и смятам, че всеки дом има нещо, което го прави по-специален. Напълно си права по този въпрос.
Много добре си се справила с есето, мисля си даже, че можеш да го поразшириш и да се получи един чудесен анализ. Браво!

Усмихни се... утре ще бъде по-зле.