Глава трета

Първият учебен ден


Остатъка от лятото си Хари прекара в едно малко хотелче на Диагон-али. Всеки ден се разхождаше навън, а когато се прибереше в стаята, си пишеше домашните, които им бяха дали за ваканцията. Той редовно получаваше писма от Рон, Хърмаяни и Джини, които много се притесняваха за него и го питаха дали е добре. Дори веднъж Хари получи сова и от Дъмбълдор, който също беше разтравожен. Хари си спомни и за миналата ваканция, когато всяка седмица получаваше сова от Сириус. Момчето още не можеше да понесе смъртта на кръстника си.
Дните се нижеха един след друг. Дойде септември и стана време Хари отново да се връща в “Хогуортс”. Вече му бе омръзнало да е все сам.. Там поне отново щеше да е с приятелите си и с Джини. Тя много му липсваше.
Първият учебен ден настъпи и всички ученици се завърнаха в “Хогуортс”. Те седяха на масите в Голямата зала и чакаха с нетърпение да свърши Разпределителната церемония, за да обявят кой ще е новият им учител по Защита срещу черните изкуства ( ЗСЧИ ) .
Най – накрая Дъмбълдор се изправи и всички затаиха дъх, готови да слушат внимателно какво ще им съобщи директорът.
- Ученици, първо искам да ви приветствам с добре дошли в “Хогуортс”. Радвам се да ви видя всички заедно! Знам, че с нетърпение очаквате да чуете кой ще заеме мястото на Аластор Мууди като преподавател по ЗСЧИ, но аз съм длъжен първо да съобщя училищните правила за първокурсниците. Ще бъда кратък. Трябва да знаете, че ходенето в гората е забранено. Излизането навън вечер е забранено. Забранени са също достъпът до Забранената секция в библиотеката без разрешението на учител и разхождането през нощта в замъка. А сега няма да ви държа повече в напрежение и няма да ви карам излишно да чакате. Представям ви новият ви учител по Защита срещу черните изкуства – Професор Снейп! От своя страна, професор Снейп се съгласи да преотстъпи поста си като преподавател по Отвари на професор Слагхорн. Надявам се, че сте доволни!.
По лицата на Слидеринци се четеше задоволство и се виждаха широки усмивки. Драко Малфой злорадстваше и хвърляше гневни погледи към Хари. За разлика от тях, учениците от Грифиндор, Рейвънкроу и Хафълпаф бяха отчаяни. Всички ненавиждаха Снейп и освен това бяха свикнали той да води часовете по Отвари. Не можеха да си представят той да им преподава по ЗСЧИ.
- Тази година… – заговори един познат глас, който накара всички да се обърнат към него. Беше Дъмбълдор и все още не беше свършил. – Тази година към учениците в училището ни ще се присъедини още един. Преди момчето е учило в Бобатон, но тази година родителите му са се преместили да живеят в Англия и се е наложило той да дойде с тях и да смени училището си. То беше предварително разпределено от Разпределителната шапка и сега ще се присъедини към Слидерин.
Представям ви Джерард Грейс. Той ще бъде в пети курс. – Дъмбълдор посочи входната врата, която в този момент се отвори. В залата влезе едно не-много високо, малко мургаво момче с кестенява коса и кафеви очи. То наистина беше много по-симпатично от учениците, разпределени в Слидерин.
Джерард беше умен, добър, услужлив… просто притежаваше всички положитерни качества и скоро стана най – популярното момче в училище. Назначиха го за Капитан на слидеринския куидичен отбор и съвсем скоро той стана новата звезда в куидича. Почти всички момичета в училище тайничко го наблюдаваха и го обсъждаха. Дори някои от тях нарочно скриваха перата си и казваха, че са ги забравили, само и само да помолят Джерард. да им услужи.
Една вечер Хари, Рон, Хърмаяни и Джини седяха сами в общата стая на Грифиндор и обсъждаха новодошлият:
- Не ви ли се струва, че е малко странен? – попита Хари.
А Джини му отговори:
- Не! Аз мисла, че за разлика от някои други момчета той е мнага по- мил и…
- Какво!?! Ти да не искаш да кажеш, че го харесваш? – прекъсна я Хари.
- Стига, Хари! Ти просто не можеш да понесеш мисълта, че има някой по-добър от теб! Това е! – отвърна му простичко Джини.
- Добре, щом така мислиш…добре!
Той не знаеше какво повече да каже, затова отиде в спалните на момчетата и си легна, оставяйки Рон и Хърмаяни насаме с Джини. Той беше много ядосан.


Край на трета глава