|
|
| Тема |
 Хари Потар и хоркруксите (ИИ) |
|
| Автор | Greshnika (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.09.05 18:09 |
|
|
|
Това е осще една историика лошото е че сам я драпнал от моята мрежа а форома ни е затворен за това ще пускам когато има нови глави ако проявите интерес де.Сащо така има много правописни грешки но не им обращаите внимание явно пича е бая неграмотен (като мен ) така ето парвите няколко глави
Хари Потар и хоркруксите
Глава 1- Пеивит Драйв
Хараи , Рон и Хърмаяни патуваха сами в копето на Експрес Хогуортс на вращане.Те бяха много малчаливи на никои не му се говореше за нещата които бяха станали през последните 2 дена.Те малчеливо гледаха през прозорците как пеизажа ставаше все по зелен и по спретнат.Когато минаха покраи парвите магалски градове те малчаливо се преоблякоха. Когато влака спря на гара Кингс Крос Рон стана и отвори врата на копети и се огледа.По коридорите на влака беше пално с деца които барзаха да слезнат от влака .
-По добре да исчакаме да слезнат.-каза тои и седна на мястото си.
-Хари според теб как ще приемат новината чичоти и леляти като ни видят тримата пред вратата?-попита момичето леко засмяно.
-Незнам но ти разрешавам да ги прокалнеш с парвото нещо което ти доиде на ум ако се развикат.-каза той – не ме интересуват вече отивам там за последно.
-Е чак пак .Сопред мен ще е достатачно Рон да извади магическата си прачка и да ни занесе куфарите в стаята ти и повече няма да ни закачат.
-Е да права си-осмихна се тои стана и провери коридора дали се е опразнил.
-Е мисля че е време да трагваме.
Тримата излезнаха с куфарите си почакаха докато едно момче слезна от влака и го последваха.Там ги чакаха госпожа и господин Уизли.Те им се осмихнаха и ги прегернаха един по един след това петимата минаха през стената която делеше гарата от магалския свят.
-Рон да се даржиш прилично господин и госпожа Дърсли-каза баща му.
-Да да няма да ги превращам в плахове спокоино – каза червенокосото момче и се осмина.
Те излезнаха от гарата , там вече ги чакаха чичото и лелята на Хари.
-Вуичо Върн моите двама приатели ще ми доидат на гости –каза Хари с решителен глас.
-Няма да стане момче не минават тези няма да ти разрешим да ни се качиш на главата.
-Няма няма не ме интересува –каза тои и продалжи кам колата на чичо си следван от Рон и Хърмаяни.Господин и госпожа уизли помахаха за довиждане и исчезнаха.
-Как си позволяваш такова даржание момче – Каза вуичо мо вече почервенял от гняф.
-Рон- моляте обясни на милия ми ми вуичо какво е положението.
Момчето само и това чакаше тои пусна куфара си и се приближи до едрия мъж които го гледаше злобно.
-Господине моля ви се не ме караите да я исползвам- каза то и извади лекичко от джоба си магическата прачица.
-Ти нямаш право !- каза мажат- ще те исключат от онази лудница ако го направиш – и се охили злобно.
-Не господини аз наварших седемнадесет през учебната година и ако искам мога да ви преварна в папеш бес да ми мигне окото-каза момчето и му се осмихна.-Такаче ако обичате качваите се в колата и да трагваме.-Каза Рон , обарна се и се качи в колата.
-Върн Върн какво ще правим-обади се за жена му с звучаща паника в гласа си.
-Кво ще ги истарпим две седмици и да са праждосват дане ги виждам повече.- мажат вече беше станал блед но се качи в колата и трагнаха.
По целия пат никои не пророни думичка. Те стигнаха след около един час на улица “Пеивит Драйв”.Тя беше със спретнати дворчета и грижливо подстригани морави малко по напред се намираше каштата на семейство Дърсли.На входната им врата имаше огромен месингов номер четери. Хари и приателите му слезнаха от колата малчеливо и отидоха да си извадят от багажника куфарите.Господин Дърси нервно отиде до тях и го отвори ,всеки си извади куфара и трагна към входната врата. Там ги чакаше госпожа Дарси тя им отвори врата и те влезнаха вътре.Минаха през коридора и се озоваха в секидневната.Хари остави куфара си на земята седна на дивана.
-Такам Върдж , Петуния ние няма да ви притесняваме ще се качим горе в стаята ми и повече няма да ни видите освен като излизаме някаде.Няма да има нужда да ни готвиш има от каде да си земем храна.Ще останем 2 седмици когато истекат бащата на моя приател Рон ще доиде да ни вземе и повече няма да ми видите очите обещавам ви.-каза момчето и ги погледна с усмивка на лицето.
-Момче имаш касмет че приателя ти е с онова противно нещо иначе щях да ти счупя кокалите на момента-каза вуичо Върн които вече беше почервенял от гняв.
-Ти внимаваи че ас ставам на 17 след 2 седмици и гледаи ас дане се истарва нещо сочеики онова противно нещо пред лицетоти.Няма повече да тарпя да ме третирате като боклук-каза тои и стана.
-Хаиде да трагваме –каза Рон на приателеите си.
Тои извади прачката си вуйчото и лелята на Хари се драпнаха на зад веднага .Той я носички кам куфарите.
-Истермна- каза тои и се осмихна-Вече са леки като преце-наведе се и дигна своя.Хари последва примера му и тримата се качиха в стаята му.
-О забравих .Хърмаяни ти и аз можем да исползваме прачките си когато Рон е заедно с нас -Каза Хари като се качиха в стаята осмухваики се.-Но как-попита момичето с недоомение.
-Когато Дъмбалдор доиде да ме земе тази годи ми каза че може да исползваме прачките си когато до нас има възрастен магиосник.Министерството на магията може само да засече магиято но не може да каже кои я е изваршил каза тои и се осмихна.
-Леле ма ти сериозно ли Хари.Леле аз значи аз сам можел да правя магии още от парви курс- каза Рон и се охили.
-Едва ли маикати щеше да ти разреши – Каза Хари и се осмихна .-Хърмаяни на теб се пада честа да нагласиш стаята като за трима – каза момчето и се осмихна.Момичето му отварна с усмивка и извади прачката си.
След половин час стата се беше променила до неузнаваемеост.Беше 4 пати по голяма от предишната си големина имаше три легла едно до друго, по една нощна лампа, малка секция и един хладилник . Момичето огледа стаята и се осмихваики се каза.
-Тоалетна няма как да направя ще покапе на долния етаж- и всички почнаха да се смят.
-Е за две седмици ще истарпим мъките- каза Рон и се осмихна.
-Трябва да пиша на маикати бащати да мине да вземе от трезора ми малко пари и да обарне че ние няма как да отидем каза Хари и седна да пише.След петнаисет минути бяха испратили совата Рон до маика му и совата на Хари до родителите на Хърмаяни да им съобщи че са пристигнали и да и пратят няколко книги за четене.
-Хаиде да излзем малко а ?-предложи Рон.
-Ми добре и бес това мина пет чеса и стана хладно тъкмо ще минем през госпожа Фиг да я помолим да ни услижи с малко храна до утре.
Тримата приатели излезнаха от стаята и слезнаха по сталбите. В векидневната сотеше господин Дърси които ги изгледа злобно над весника си Хърмаяни му се осмихна но останалите дори не го и погледнаха. Те излезнаха от къщата и трагнаха по улицата към парка в които Хари обикновенно прекарваше по голямата си част от жаканцията разхождаики .По пътя Хари и Хърмаяни обясняваха на Рон кое за какво служи за момент и тримата бяха забравили грижите си.
-Да исчакаме до утре когато маикати ми прати обарнатите пари и ще видиш какво значи забавление –Каза Хари осмихнат.
Те отидоха в парка и се запътиха към люлките но имаше само една здрава. Хърмаяни извади пръчката си и ги поправи.Там те стояха цяла вечер.Никои не ги притесняваше, двете момчета си приказваха за куидич а момичето чете книга. Стана 8 чеса и се стамни.Станаха и отидоха до саседната куща в която живееше госпожа Финг.При тази госпожа Хари беше прекарвал повечето време като малак когато семеиство Дърси излизаха някаде.Престоя му там никога не е бил хубав но чак миналат година тои разбра че тя е част от магйосническия свят но беше безмощна.След като си побабриха още половин час Хари погледна часивника си .
-Хаиде да трагваме че не искам да срещам Дъдли че току виш не се здаржа и го преварна в прасе – Каза Хари и се осмихна.Те взеха малко храна от госпожата благодариха и трагнаха.
Рон се превива от смях през целия пат до кащата на Хари представяики си как братовчеда на приателя му се пребира в тях преварнат в прасе но още можеики да говори и казваики на маика си “Мамо гладен сам” и ужаса на маика му.Хърмаяни мърмореше че не трябва да се държат так с мъгълиъте но Рон не можа да си поеме дъх от смях.
Те се прибраха и както беше казал Хари се качиха направо в стаята му.
- Да поиграем на избухващи карти? –предложи Рон
-Ми добре става- отварнаха Хърмаяни и Хари и седнаха на леглото му .След два часа обаче им омраза и почнаха да говорят за инициалите Р.А.Б които бяха исписани на белешката която Хари беше намерил.-Кой ли може да е?- попита Рон и зачете белешкат която беше в фалшивия медалион които Хари и Дъмбалдор бяха взели преди няколко дни.
До Тъмния Лорд
Знам, че ще съм мъртъв много преди да прочетеш това, но искам да знаеш, че аз разкрих тайната ти. Откраднах истинският Хоркрукс и смятам да го унищожа веднага щпм мога.
Ще посрещна смърта си с надеждата, че когато ти срещнеш равният на теб, ще бъдеш отново смъртен
Р.А.Б
- Трябва да е някои силен магиосник които да е бил в обкражението на ти-знаеш-кой каза момчето.
-Да така трябва да е –отвърна Хърмаяни – но сигорно вече е починал.- Те спориха дълго кои може да е този човек но не ситгнаха до отговора.
-Е бая трудно ще ни е да го открием може да е някои то смъртожадните които не познаваме а може и вече да е умрял и тогава ще ни баде още по трудно да го открием-каза Рон и се прозя.
-Хаиде да ядем и да лягаме – предложи Хърмаяни.Тримата станаха Хърмаяни измагиоса една малка масичка с три столчета околонея извадиха храна която бяха зели от госпожа и седнаха да вечерят.След това Хари почисти с едно махване на пръчицата си и легнаха да спят.Тримата продалжиха да размишляват нонакрая Хари заспа последното което чу беше гласа на Хърмаяни:
-Ами може ... .
Хари се сабуди на другия ден от леко почукване по прозореца си. Беше някаде преди обят тои растарка учи и видя Хедуиг.Стана и и отвори прозореца тя кацна на масичката която Хърмаяни беше измагйосала Хри развърза колета и го остави до леглото на приателката си .В този момента една дребничка сова профоча покраи главата му тя се распика весело.
-По тихо ще ги сабудиш- изшепна тои и взе плика по който госпоца Уизли му беше пратила магълски пари.
След един час излежаване и четене на учебника за защита срещо черни искуства за 6 курс двамата му приатели станаха.Рон и Хари се обарнаха докато се преоблече приателката им след това те се преоблякоха и тримата излезнаха да закусят на вън.
Хари ги заведе до центара там те седнаха на едно барче и си порачаса закуска.След като закусиха те си порачаха безалкохолно и постояха още един час коментираики статията от пророчески вести която Хърмаяни прочете докато закусваше тя гласеше :
Най големия гаф на министерството на магията
След като министерството на магията отказваше да повярва на директора на училището за магия Хогуортс и на момчето което оживя Хари Потар ,че вие-знаете-кой се е варнал започнаха да се случват страни неща. Започнаха исчезвания на магиосници за кйто се знаеше че са били подражници на вие-знаете-кой.След това дименторите напуснаха азкабан и всички смъртожадни които бяха вътре се присаединиха към вие-знаете-кой .Дори министара на магията не повярва на директора и момчето.След масовото убииство на мъгъли миналата година и развилнелия се великан министара беше принуден да подаде уставка на негово място доиде господин Скрмджур кйто се зае да расчиства поразиите които беше оставил зад себеси предшественика си .Но може би най големия гаф на министерството беше че директора на училището които в опит да спаси учениците които бяха под негова отговорност беше убит.От достоверен источник разбрахме че министара на магията се е опитвал да се уговори с момчето Хари Потар да стане лице на министерството зада повдигне духа на хората.Още единпат министерството не си сварши работата както хората, в началото на месец Септември е насрочен нов избор на министар прецедател кандидатите за поста са господин Фъдж и господин Людо Багман ………
След като си испиха безалкохолните Хари предложи да отидат на кино.Рон не знаеше както е това и му беше много любопитно .Те отидоха до кино салона които беше в другия краи на центара взеха си пуканки и влезнаха в кинозалата.Филма не беше още почнал и залата не се беше напалнила.Остава още петнаисет минути и те седнаха по средата на киното.Хърмаяни започна да му обяснява за какво е бялото платно от пред когато в залата стана тумно и на екрана се появиха реклами.След десетина минути филма започна.След като изгледаха филма те се прибраха по пътя си взеха сладолед и шоколад.Прибраха се в стаята на Хари и играха на избухващи карти. Вечерта пак излезнаха да се поразходят и се прибраха късно ,поиграха пак на избухващи карти и легнаха да сшят.Така те прекараха двете седмици при семеиство Дърси.Последния ден Хари получи покана за свадба на Бил , по големия брат и приателката му Флйор същата покана получи и Хърмаяни.В писмото на Хари пишеше че господин Уизли ще доиде да ги вземе на другия ден в дванаисет през ноща заедно с няколко души от ордена на феникса.Хари барзо отговори на писмото че с удоволствие ще доиде на свадбата.
Най Хубавия рожеден ден
Вече наближаваше единадесет часа когато двете момчета и приателката им си подредиха куфарите.Хърмаяни варна стаята в старото и състияние като остави само масата с трите столчета зада могат двете момчета да поиграят на избухващи карти, докато тя четеше книга на леглото на Хари. Те ня бяха предопредили господин и госпожа Дърси че ще си заминават тази вечер за това Рон омагйоса куфарите и те тихичко слезнаха по стълбите когато наближи дванаисет.Излезнаха от вън седнаха на тротоара и зачакаха.
Чу се силно тряс и пред тях спря срд нощния рицар.От там се пкоаза лудоокия.
-Стига сте клечали там ставаите по барзо.-Тои дугна прачката си и трите куфара заедно с кафезите за софи на Рон и Хари исчезнаха.
-В хралупата са няма смисал да ги разкарвме.
Тимата приатели станаха и се качиха в среднощния рицар платиха 33 скилитки на момче което не познаваха и Хари се сети за Стан когото министерството на магията бяха обвинили и арестували понеже имали сведение че потдаржал връски с смъртожадни.Хари както и Дъмбалдор знаеха че Стан е невинен и е задаржан единствено зада се саздаде впечетление че министерството на магията си варши работата като хората.
По патя за хралупата никои не проговори.Те пристигнаха след по малко от 5 минути.На входа вече ги чакаше Тонкс Лупин и замесник директора Маконагъл.
-Хари ела с мен искам да поприказваме на четери учи –каза директорката.
-Ето тук в килера за метли.- Двамата влезнаха в килера в които преди една година двамата с дъмбалдор влезнаха след посещението до ……..
-Хари разбрах от Рон и Хърмаяни че мислиш дане се връщаш в училище-Каза жената и го погледна леко притеснено.
-Да точно така мисля да продалжа деиноста на Дъмбалдор-каза момчето като не я гледаше в учите а беше забил погледа си в враските на обивките си.
-Мисля че Дъмбалдор не би желал да прекратяваш убразованието си точно в този момент-казя тя с нотка на притеснение в гласа си.-Не може ли по някакав начин да комбинирашработата си с задалженията си в училище.
-Незнам госпожо.В всеки един момент от годината може да ми се наложи да излезна и то придрожен от Рон и Хърмаяни.
-За излизането не се беспокои ще оредим вапроса.-каза жената и се осмихна.
-Работата е там Потар че ще сам много по спокоина ако ходиш на училище както и ордена.А и не можеш да си пропилееш живота така нали искаше да станеш аврор.
-Да правасте значи ше ми озволявате да напускам училише когато се наложи?
-Да точно така.И Потар сигорен ли си че не искаш да ми кажеш с какво сте се занимавали с Дъмбалдор и с какво мислиш да се занимаваш сега? Все пак може и да мога да ти помогна по някакав начин както и ордена?
-Да ще ви кажа но не казвайте на никои друг освен на Тонкс Лупин и Лудоокия.Не искам да се распространява колко много знаем, защото не се знае кои ще ни обарне граб след време но не мога да го пазя пак в таина защото ако нешо ми се случи….
-Да ясно Потар.
-Значи през годината взимах часни уроци при Дъмбалдор.Това не бяха точно уроци, Дъмбалдор ми показваше неща за Волдемор които много малко хора знаят зада ги разберете ми трябва мисломер онова нещо в което даржиш мислите си и можеш да ги покажеш на друг.Това можем да го направим малко по касно за сега само ще ви попитам знаете ли нещо за Хоркурксите ?
-Да знам .Това е мощна магия с която човек разделя дошата си на 2 и я вкарва в някакав предмет.-каза жената и го погледна очудващо.-Какво общо има това с Волдемор?
-Там е работата че има много общо Волдемор е разбрал как да направи тази магия и е разделил душата си на 7 части и ги е сложил в различни предмети.-Директорката истена от изненада-На седем ? Но това е равно оичти на самообииство.
-Волдемор е силен магиосник както знаете и тои е оспял да раздели душата си на седем части всяка от тях я е сложил в предмет с историческо значение така поне предполагаше професор Дъмбалдор.Тои е намерил единия Хоркурс преди да почнем училище миналата година и го е онищожил .Този прастен е бил на Салзар Слидерин, бил е в брата на Волдемор Дъмбалдор го е унищожил .Другия хоруркс е змията на Волдемор поне така предполагаше професро Дъмбалдор.Третия мислехме че сме го намерили но се оказа че сме грешали някои ни е испреварил и го взел на негово място е сложен фалшив.-Тои извади амолета и го показа след това го отвори и и подаде белешката.
-От тази белешка разбрахме че наи малкото хоркуркса е скрит.Работата е там че дори и да има един хоркуркс оцелял волдемор не може да баде попеден по простата причина че тои пак ще се възварне.И за това ас трябва да намеря останали хоркури и да ги онищожа мисля че знаете какво гласи пророчеството госпожо директор?
-Да знам Потар знам.-Добре ще ти помогна с каквото можеш в другиден след свадбата ще птодем в кабинета ми там ще ми покажеш всичко останало а ас ще обясня ня останалите как стоят нещата.Но Потар как ще намериш останалите четири части знаеш ли нещо за тях ?
-Мисля че знам кои е четвартия хоркуркс но не сма сигорен а за останалите незнам нищо .-Каза момчето .
-Е ще опитаме да ги намерим но ти Потар трябва да идваш на училище.Имате разрешението ми тримата с Хърмаяни и Рон да напускате училището когато намерите за нужнно само ще ви моля да ме оведомявате.А сега да се прибираме всички ни чакат.
Двамата изезнаха от килера за метли и елзнаха в къщата.
-Здрасти Хари-каза Лупин- как прекарахте при чичо ти и леляти?
-Горе доло добре след като Рон намекна че може да ги преварне в папеши те нени правиха проблеми-каза момчети осмихваики се.
-Е то оставаше и да ви закачат-каза Тонкс която явно след разговора с Лупин края на миналата година си беше възвърнала настроението и отново беше с розова коса.
-Рон нали обеща да се даржиш прилично-каза баща му усмихнат.
-Е даржах се не ги преварнах в нищо вапреки че страшно много ми се искаше.
Хари се огледа ,къщата беше пална с хора от орденаа на феникса Лупин Лудоокия Тонкс и останалта част от магиосниците който миналата година доидоха да го приберат.Всички минаха и поздравиха Хари за добре дошал
-Хари скапи варви горе с Хърмаяни и Рон да си разопаковате багажа ас ще наглася масата за ядене-каза госпожа Уизли.
-Добре-тримата приатели отидоха в стаята на Рон и разопаковаа нещата си докато Хърмаяни си шепнеше нещо с Джини.Хари сварши с багажа си и седна да исчака Рон да подреди своя.
-Е мисля че сме готови.-Такмо го каза и ае чу леко пук.Двамата близнаци братя на Рон се магипортираха в стаята.
-Оооо мислехме че сме закаснели но маи тъкмо на време идваме-каза единия
-Хари как е добре ли се даржаха ония отрепки с теб? -Попита другия близнак.
-Да се пак Рон беше с мен и заради страха си дане ги преварне в папеш те не ни закачаха.
-Аха добре е мисля че трябва да слизаме вече-каза Джордж
-Дам- отговори другия
-Еми хаиде да слизаме.-Бяха повече от половон час в стаята на Рон.
Те трагнаха да слизат по сталбите и такми бяха стигнали до края когато Хари забеляза че е тамно в стаята.
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ХАРИ- викнаха всички в един глас и засвяткаха фоерверки.-хари беше забравил напално че дне имаше рожден ден покраи мислите за Р.А.Б и смарта на Дъмбалдор беше забравил че днес става на 17 и наваршва палнолетие.
-Дане би да си помисли че ще забавим рожденния ти ден а Хари.-каза единия от близнаците и му се охили.
-Хаиде да ядем нападаите храната-чу се познат глас на зад Хари и тои замразна.Всички в стаята се умалчаха.Хари знаеше на кого е този глас но не искаше да се обарне да се овери.
-Не това не може да е истина не.-Каза момчето.-не не.
-Може Хари може.-чу се отново сащия топал приветлив глас.
-Професро Дъмбалдор.-каза момчето но още стоеше с гръб кам мястото от кадето идваше гласът.
-Да Хари и ако обичас обарни се да поднеса подарака си-каза отново гласат зад Хари.
Момчето се обарна леко още неможеики да повярва и погледна човкат зад него.Тои беше възразтен с далга бяла рада , островарха шапка , очилата му бяха в формата на полумесец и бяха на варха на гърбавия му нос, в учите му подскачаха пламачета.
-Професор Дъмбалдор.- Извика момчето и скочи прегращаики го-Но как ас ви видях как видях с учите си.
-Явно не си гледал внимателно Потар – чу се още един глас зад Думбалдор.
-Тиии подлец гаден – каза хари пред него стоеше Снеип в черна роба и с маска на смъртожаден.
-Ще си платиш подлец-каза момчето и извади магическата си прачка насочваики я срещу него.
-Хари Хари недеи!-каза директора и застана между него и Снеип
-Казах ви Дъмбалдор че не е добра идея да идвам тук сега.
-Не Сиварс трябва-каза тои гледаики Хари право в учите.
-Както виждаш Хари жив сам цял сам и професор Снеип не ме е убил за това моляте свали си прачката и да празнуваме.
-Но пофесоре как..
-Остави вапросите за утре сега е време за празненство.Свали си прачката и да се захванем с по приатни неща от дуелиране.-Каза тои усмихваики се.-Въпреки всичко още единпат благодара за приварзаноста ти към мен.-Каза тои и се усмихна.
Хари смъкна магическата си прачица и я прибра в джоба си.
-Еми щом всички сме вече тук да нападаме храната.
Всички заеха местат си на масата но никои не проронваше и думичка.
-Е Хари честит рожден ден момчето ми.-Каза думбалдор които беше седнал до него и го погали по главата.
-Съжелявам – каза тои обхождаики всички с погледа си- че не можах да ви съобщя по рано че сцената която се разигра пред Хари реди две седмици бше театар и а сам още цял но това трябва да остане в таина защото Професор Снеип както знаете е нашият шпионин.
-А сега моля да почваме с храненето.
Всички се осмихнаха и започнаха да поздравяват Хари които гледаше Дъмбалдор и неможеше да повярва на учите си.След като беше заринат от подраци тои стана и ги остави в стаята в която спеше с рон и се върна да вечера.
Вечерята беше превазходна отначало Хари гледаше само Порфесро Дъмбалдо понеже очакваше че ще исчезне всеки моменет но после започна да обраща внимание и на останалите и до края на вечерята се беше отуснал и се забавляваше много.Кам четричеса госпожа Уизли се обади
-Хаиде всички по леглата.
Всички станаха от масата завартяха се и исчезнаха като помахаха за довиждане в стаята останаха само семеиство Уизли Хърмаяни Хари Дъмбалдор Снеип и Макгонагъл.Хари обаче не помрадна от мястото си.
-Дъмбалдор аз ще трагвам не мога да остана повече трябва да се прибера и да поспа-Каза Снеип и исчезна.
-Е Хари предполагам искаш да ми зададеш вапроса какво стана на кулата преди две седмици.
-Да професоре.
-Както казах ще ти отговоря на вапросите утре а сега искам да ти подаря нещо което предполагам ще ти варши чудесна работа.-Каза той усмихваики се и му подаде овален пакет с големината а фудболна топка.
-Хаиде сега качваи си горе и приатни санища аз трябва да говоря с членовете на ордена на феникса-каза тои и се осмихна след това стана завартя се и исчезна примера му последваха господин Уизли и Макгонагъл.
Хаиде отиваите да спите като се варна да сте заспали-каза госпожа Уизли и исчезна.
Тримата приатели следвани от близнаците и Джини се качиха в стаята на Рон и седнаха по леглата.
-Какво ще кажете за това испалнение?-попита единия от близнаците
-Вие знаехте ли че е жив?-Попита Хари
-Не и явно никой незнаеше ако се съди по изражениято на останалите като го видяха.Е ние ще трагваме имаме малко работа.-Двамата се завартяха и исчезнаха.
-Е да се залавяме с отварянето а подараците- каза рон подхварляики един от купчината на Хари.
-Да няма смисал да омуваме утре ще разберем всички-Каза Хърмаяни и подхварли още един пакет към Хари.
-Да прависте.
Четеримата се заеха да отварят подараците и след 15 минути Хари беше получил:
-Аз ще лягам .Джини хаиде- Хърмаяни стана и излезе.
-Лека Хари – каза червенокоската и го целуна по остата за лека нощ и излезе.
-Е незнам това беше наи хубавия ми рожден ден- каза хари и легна.
-Дам наистина беше хубаво – отварна приателя му и тои легна.
Хари стоя не повече от петнаисет минути буден мислеики си за Дъмбалдор но селд това се сети че трябва да очисти съзнанието си от чувства и мисли дане би Волсемор да разбере че Дъмбалдор е жив. Тои го направи и зспа бе да санува нищо.
| |
| |
| 
|
|
