|
Поощряват ли книгите за "Хари Потър" вярата в свръхестественото?
Отдавна ме гложди този въпрос. Сигурно темата ще е скучна за мнозина, за което предварително се извинявам. Може би мястото и е в клуб "Философия". Там обаче надали много хора са чели книгите, та да коментират по същество.
В "Хари Потър" е бъкано с магия - заклинания, летящи метли, магически същества и предмети, чудодейни отвари и какво ли не. Това на пръв поглед прави въпроса смешен. Ако се позадълбаем обаче...
Направи ми силно впечатление това, че в "Хогуортс" изучават магията досущ както ние мъгълите изучаваме науката. Отвари - досущ като Химия... Методиката е почти същата. Вижда се, че магията на Роулинг има някои качества, които трудно бихме свързали с окултния свят:
1. Закономерност и причинност: съществува строга причинно-следствена връзка между магическото действие и магическия резултат. Ако замахнеш и цъкнеш по определен начин и кажеш "Уингардиум Левиоза" например, предметите левитират. Това става винаги по един и същ, предсказуем начин, затова има и учебници за магия - точно като мъгълските. Хърмаяни в повечето случаи отлично усвоява магиите дори само с тяхна помощ.
2. Още едно свързано качество - познаваемост. Фред и Джордж например успяват сами да разкрият начина, по който да използват Хитроумната карта. Според самата Роулинг, те правят това по метода на пробите и грешките и прилагайки общи принципи (тази част от интервюто и не я преведох, но който знае английски, може да види оригинала). ДЪмбълдор първоначално няма представа, как точно е защитен хоркръксът в пещерата, но успява да го вземе по подобен начин.
3. Обективност: книгите не оставят съмнение, че описаните магически събития се случват вън и независимо от този, който ги предизвиква, т.е. те са обективна реалност. Даже повечето магии действат еднакво и на магьосници, и на мъгъли.
Като се размислих за тези неща, и аз като Хърмаяни отворих тълковния речник, за да видя, какво точно всъщност се разбира под магия. Ще се въздържа от скучни цитати; същественото беше, че магията борави със свръхестественото. Тук вече не върви без цитат: "Свръхестествено е това, което няма обяснение в нормалния опит и знания на човека, което не се подчинява на известните природни закони" - пишеше в речника.
Това определение първо ме смути, а после - разсмя. Според него половината физика на елементарните частици например и всъщност доста голяма част от така наречения преден фронт на науката е... магия!
Навярно идеята за магията зависи от мирогледа на човека. За някой като мен, който вярва най-много в науката, самите понятия "магия", "свръхестествено" и пр. са лишени от смисъл и не могат да имат никакво приемливо определение поради следното. Най-отличителното качество на свръхестествено е неговата необичайност, несводимост към обикновените неща, освободеността му от природните закони. Ако искаме да придадем смисъл на магията, ще ни се наложи да разделим, така да се каже, света на две части: естествена и свръхестествена. Възможно ли е обаче такова разделяне?
Ако "Хогуортс" е само фантазия, измислица, мечта, каквото щете, но реално не съществува, то и магията не съществува, тя е просто друго име на несъществуващото, а на него колкото и имена да му измисляме, няма да стане от това по-реално.
Ако "Хогуортс" съществува, ако по принцип можем да попаднем там, колкото и трудно и рядко да става това, то магията също съществува. Щом мъгълите г-н и г-жа Грейнджър попадат в защитената магическа територия на "Диагон-али", защо да не можем и ние? (Аз лично с радост бих дал дясната си ръка за покана за няколко дни в "Хогуортс"!) Обаче в момента, в който попаднем там и се убедим, че не сънуваме и не халюцинираме, тъй наречените магии просто престават да са нещо свръхестествено. Те може да са необясними за нас в момента, но не са свръхестествени - те са част от нашия свят, взаимодействат с нас, те стават природни явления подобно на ядрените превръщания. Доколко странни, необясними и извън нормалния опит и знания на човека са те, няма никакво значение.
Така науката въвежда следното разделение:
Съществуващо=Естествено
Свръхестествено=Несъществуващо=Празни приказки.
За религиозните хора, мистиците и окултистите нещата изглеждат другояче. Те хем делят света на естествена и свръхестествена част - как иначе биха подчертали значението на така вълнуващите ги свръхестествени неща? - хем в същото време твърдят, че двете части, макар и малко, се припокриват, че сечението им е непразно множество. Няма как да не е така, защото иначе свръхестественият свят по никакъв начин не би могъл да ни влияе, нито пък ние на него и следователно не би имало особен смисъл да се интересуваме от него, даже не бихме имали никаква възможност да узнаем за съществуването му. Слабото място на подобно гледище е именно тази обща област. Тя естествена ли е, или е свръхестествена? Как ще я определим и разграничим?
Може да се мисли и друго - че самите ние сме разделени на две части и пребиваваме едновременно и в естествения, и в свръхестествения свят, като всяка наша част си взаимодейства със съответната част на света. Магьосниците се справят добре и с двете, а при мъгълите връзката със свръхестественото е затлачена и затова те не подозират за съществуването на магия. Виждаме например, че в "Хари Потър" магическият и мъгълският светове ползват доста общи ресурси, включително времето и пространството, точно както многото отворени в момента на компютъра ви програми ползват едни и същи мишка, клавиатура и екран. Така обаче пак не можем да сложим граница между естествено и свръхестествено, защото самите магьосници стават връзка, мост между двата свята.
Може да се посочи чисто мъгълска аналогия за неуместността на такова деление. Вместо в "Хогуортс" можем да отидем в някой научен институт. Ще видим, че там хората говорят за неща, съвършено неразбираеми за нас, боравят с уреди, с които не бихме могли да се справим и с тях предизвикват смайващи явления, някои от които са не по-малко изумителни от левитацията и са просто непостижими за "простосмъртните". В определен смисъл тези хора образуват общност, която е свързана с такава част от света, която няма почти никаква връзка с ежедневието на повечето хора и изобщо добре се връзва с определенията за магия и свръхестественост. Не вярвам обаче някой да ги нарече вещери, практикуващи магии. Те самите пък още по-малко.
След всичко това стигам до извода, че поповете всъщност наистина имат много основателни причини да анатемосват "Хари Потър".
Първата и по-явна причина е бетонирано-схоластичното им мислене, което предпочита догмите и вярата пред логиката и рационалността. "Казано е", че магията е нечиста работа - значи е така и толкова. Освен това, магията се вре в монополната за тях област на свръхестествените вярвания, конкурира техните виждания за същността на свръхестествения свят, а това е област, в която религията не търпи никаква конкуренция. Не случайно първата божа заповед (и то не само на юдаизма и християнството, ами на всички съвременни религии) е: "Да нямаш други богове освен Мен!". (Само Аз съм Единственият, Всемогъщият, Непогрешимият и пр., и пр. и свръхестественото ми е бащиния, с която само Аз се разпореждам.)
По-неявната, но според мен и по-дълбока причина - валидна за тези от поповете, които след много кръстене и покаяние са се решили на греха да прочетат нещичко, за да видят за какво става дума, та да могат по-успешно да го атакуват - е тази, че макар авторката на "Хари Потър" да ни въвежда в един уж магически свят, тя по същество подкопава самата идея за съществуване на свръхестественото, и то не само в религиозния смисъл на думата. Нейната магия въпреки името си прилича по-скоро на нов дял от науката. Тя се подчинява на закони, обвързана е в причинно-следствени връзки и е обективна. Дори тези магьосници, които се опитват да пренебрегнат тези ограничения в посока на класическото разбиране за окултизъм, са подложени на присмех: професор Трелони с Вътрешното и око, чиито театрални изблици толкова ни напомнят за новоизлюпените ни "екстрасенси". Нейните магьосници са досущ като учени-изследователи и нямат нищо общо с пророците, боговете или пък дяволите. На кого ви прилича повече идеалът за магьосник, Албус Дъмбълдор: на Айнщайн, на свети Августин или на петричката врачка? Аз гласувам за Айнщайн. Мисля, че ако бях поп, бих предпочел хората да вярват в духове, таласъми и вещици на метли, отколкото да не вярват изобщо в нищо свръхестествено. За първите още има някаква надежда да бъдат привлечени в "стадото" на паството. За вторите - никаква.
Това не е никак чудно - самата Роулинг многократно и категорично е заявявала, че самата тя не вярва в магии.
Разбира се, аз няма да падна до нивото на поповете и да взема да твърдя, че книгата е написана с цел да издига или събаря някакви си идеологии. Опазил ме Мерлин - това е художествено произведение, и то първокласно. Всеки от нас, читателите намества в съзнанието си естественото и свръхестественото от книгите по начин, съответстващ на представите му за света. Явно това се удава достатъчно добре на доста много хора, доколкото може да се съди по тиражите - те наистина граничат с магия...
Простете за дрънканиците. Не знам какво ми става днес. Може би Вътрешното ми око е получило леко възпаление.
|
Глупави размишления за магията, поповете и науката
