Има нещо в интервютата на Джо, което винаги страхотно ме кефи. Това е склонността й да разказва за книгите си почти от позицията на литературен критик.

Страшно не обичам тая пасмина лешояди, които изкарват хляба си с дъвкане на костите на великите творци и бълване на скудоумни и словоблудни творения, в които им броят метафорите и епитетите и надълго и нашироко поясняват, "какво искал да каже авторът". Още от училище не мога да ги понасям.

Как само би ми се искало Джо да събере всичките си изказвания по въпроса в една дебела осма книга и да ги остави на сухо! Да ги видим тогава, как ще противоречат на самата авторка за това, "какво е искала да каже".

А пък ако някога книгите и бъдат обявени за класика в жанра (което според мен си заслужават, ама хайде, аз съм пристрастен), току виж, взели да ги изучават и в училище! Е, ще трябва първо да почакаме поне 100-200 години, защото по своя консерватизъм училището отстъпва май само на църквата. какви съчинения разсъждения ще пишат тогава? Помилуй, господи! Ще останат на сухо и разните мутри в образованието, бълващи какви ли не "ценни помагала", пълни с помия.

Е, дано дотогава да не са останали мутри никъде и да са затворили Азкабан поради липса на клиентела. Мисля, че това ще е добре за нашите правнуци.

А книгите така или иначе ще се четат и от тях.

Аминъ.