Понеже зная, че най-мързеливите веднага ще се развикат, че е много дълго за четене (то не, че не е), тук давам самия каймак на интервюто.

Да не е посмял някой да се оплаче и след това! Преди да пишете се спрете и помислете: щом аз, също мързелив челяк, който много почита мързела като двигател на световния прогрес, съм могъл да напиша толкоз букви, не е ли срамота да пишете, че ви мързи да ги прочетете?! И най-вече - как не ви мързи да го пишете!!!

Та ето за какво става дума - най-важното според мен:

Снейп е наистина зъл, а не само се прави на такъв. Нещо повече - неговата вина е по-голяма от тази на Волдемор, защото за разлика от него Снейп някога е бил обичан. Джо не казва от кого.

Дъмбълдор става жертва донякъде на собствените си огромни способности. Те го отчуждават от другите, сред които той не може да намери достоен другар и партньор. Осъден да взема най-важните решения сам, винаги самотен в своето величие, той прави емоционални грешки. Джо отказва да отговори на въпросите, какво би видял Дъмбълдор в огледалото Еиналеж и в един богърт. Семейството на Дъмбълдор е било от важно значение за неговото изграждане като велик магьосник заедно с учението в "Хогуортс" и самообразоването му. Ясно е, че има още много неразкрити тайни около Дъмбълдор.

Пътят, по който Хари трябва да мине, за да унищожи Волдемор, е очертан доста точно от Дъмбълдор, но вероятно по него ще има изпитания, за които Хари още не подозира. Хари вече е натрупал знания, чието значение още не може да осъзнае. Той не е наследник на Годрик Грифиндор. Джо потвърждава думите на Дъмбълдор, че Волдемор винаги ще вижда у Хари заплаха и няма никога да се откаже да го преследва, поради което те ще трябва да премерят сили.

Победоносното пламъче, което се появява в очите на Дъмбълдор, когато Хари му разказва как Волдемор е използвал кръвта му, за да се възроди, е от огромно значение за следващите събития.

Има някаква причина, поради която Волдемор дава на Лили правото на избор, преди да я убие. Това, че тя съзнателно и доброволно избира саможертвата, дава на Хари една от могъщите му защити, за която самата Лили е нямала представа. Джо отказва да каже, имало ли е още някой в Годрикс Холоу в нощта на нападението на Волдемор. Лили е била ухажвана не само от Джеймс. Лупин много я е харесвал, но никога не е бил съперник на Джеймс. Джо отказва да каже повече по въпроса.

Джо казва, че Регулус Блек е "добро предположение" за Р.А.Б.

Според нея, внимателният читател може да открие поне още един хоркръкс за не повече от седмица във вече издадените книги.

Куидичният мач, коментиран от Луна, е последният. Няма да има повече описания на други мачове.

Дори Дъмбълдор не е в състояние да прогони Пийвс от замъка.

Джо отказва да говори за двете магически огледала на Сириус.

Двойките Джини-Хари и Хърмаяни-Рон са окончателни.

Драко не би убил Дъмбълдор. Със своята история той наподобява Регулус Блек: Черните изкуства го привличат, но истинските злодеяния, свързани с тях, го отвращават.

Джо проявява неохота да говори за черния магьосник Гриндълуолд. Казва, че вижда връзка между световните мъгълски войни и войните на магьосниците.

Говорейки за описанията на злото и за ужасяващите образи в книгите, Джо изтъква, че никога не е изобразявала ужаси заради самия ужас.

Гадната картичка за Св.Валентин с песничката във втората книга е изпратена на Хари от Джини.

Джо обяснява, защо "Слидерин" още не е забранен, а слидеринците - избити: защото съчетаването на противоположностите без крайните отклонения е единственият начин за постигане на хармония. Все още обаче липсва единението между домовете, което би породило непреодолима сила.

Доби не е знаел за пророчеството.

Мислоемът е нещо повече от дневник; той показва обективната картина на минали събития.

Разпределителната шапка никога не греши. Чрез нея говорят четиримата основатели на "Хогуортс".

Джо вече пише последната седма книга, но не много сериозно. Очаква истинското писане да започне догодина. Казва, че книгата ще е по-къса от "Феникса".