Глава осма – Срамът на Драко

След като слязоха, професорът поведе Ерис към портите на замъка. На момичето и направи впечатление, че мъжът се отнася направо ледено с учениците от другите домове. Но всички бяха много изненадани, че го виждат извън замъка. Ерис усещаше и множеството любопитни погледи върху себе си и това я вбесяваше. “Глупаци! Не са виждали момиче сякаш....” успокояваше се тя. След като влязоха в замъка, всички се устремиха към големи дъбови врати в дъното на голямата приемна зала. Ерис погледна въпросително професора и той кимна отсечено. Разтиквайки множеството, двамата си проправиха път. Момичето се огледа. Намираха се в огромна зала, която сякаш нямаше таван – отгоре намигаха първите звезди, а малки пухкави облачета се гонеха по небето. Успоредно на стените бяха разположени четири маси, дълги почти от единия край до другия. Там вече се настаняваха учениците. “Явно са подредени по домове.” помисли си Ерис. Най в дъното се намираше още една маса, която бе разположена напречно на останалите четири. Явно там бяха учителите. В средата на масата, на великолепен стол, се бе разположил възрастен мъж. Невероятно дългите му брада и коса бяха бели и блестяха лекичко на светлината на свещите – които летяха във въздуха над главите на всички. Никой не им обръщаше внимание, освен ако не му капнеше восък на главата. Една такава капка падна и на главата на Драко. Той бясно потърка опареното място. “Ха!” помисли си доволно Ерис и отново насочи вниманието си към директора. Той я гледаше замислено над очилата си с форма на полумесеци. В погледа му се четеше доброта, която изобщо не се понрави на момичето. Въпреки това тя не можеше да каже за него, че е слабак, защото усещаше неговата сила. “Никой не е по-велик от баща ми!” ядоса се Ерис. Снейп я доведе до Височайшата маса и каза на директора:
- Професоре, доведох я.
- Благодаря ти, Сивиръс. – кимна директорът.
Снейп си седна на мястото, а възрастният мъж се обърна към Ерис.
- Ерис, аз съм професор Дъмбълдор.
Двамата се ръкуваха и той продължи:
- Надявам се да ти хареса в нашето училище. Вярвам, че учениците от бъдещия ти дом ще проявят разбиране. Ако обичаш, изчакай ето там. – посочи той един тъмен ъгъл, неогрят от свещите.
- Добре. – кимна отсечено момичето и се запъти натам.
Хари Потър и приятелите му – Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли – забелязаха странното момиче, което бе доведено от Снейп. Директорът поговори малко с нея, а после тя се запъти към мястото, посочено и от Дъмбълдор.
- Коя е тази? – попита любопитно Хари.
- Сигурно нова ученичка. – отвърна Хърмаяни, гледайки любопитно момичето.
- Видяхте ли кой я доведе? Басирам се, че ще бъде в Слидерин. Изобщо не ми вдъхва доверие. – разпали се Рон. – Но защо пък точно Снейп я доведе? Не съм чувал учителите да пращат посрещач за нов ученик. Сигурно е много специална! – отбеляза той.
- Защо Снейп наистина... – повтори Хари замислено и се загледа в момичето.
В този момент влязоха първокурсниците и тримата приятели насочиха цялото си внимание към тях. Професор Макгонъгол – ръководителката на техния дом – внесе трикрако столче и стара, оръфана шапка. Разпределителната шапка – навремето принадлежала на Годрик Грифиндор, сега нейната работа бе да разпределя учениците по домове. Учителката я постави на столчето.
От своето тъмно ъгълче Ерис мълчаливо наблюдаваше цялата тази церемония. За нейно учудване, след като бе поставена на столчето, шапката помръдна леко и запя някаква песен. Ерис дори не си направи труда да слуша – докато първокурсниците вече биваха разпределяни, тя разглеждаше Голямата зала и учениците в нея. Когато разглеждаше масата на Грифиндор, погледа и се спря на момче с много рошава черна коса и кръгли очилца. До него седеше някакъв длъгнест и луничав червенокоско. Двамата тихичко си приказваха с някакво момиче, чийто коса според Ерис, бе с такъв обем, все едно току що бе бръкнала в контакта. “Потър, Уизли, Грейнджър? Защо ли не съм изненадана?” вдигна вежди Ерис. Гласът на Дъмбълдор я изкара от унеса:
- И, така, добре дошли за още една учебна година! Както винаги, трабва да ви приспя с обичайните съобщения.
Залата избухна в тих кикот. Директорът също се усмихна и продължи:
- За пъвокурсниците трябва да е известно, че е строго забранено влизането в Забранената гора в училищния парк. Струва ми се обаче, че някои от горните курсове така и не научиха това но... След като учителстването на професор Ъмбридж завърши меко казано катастрофално, ни се наложи да си намерим нов учител по Защита срещу Черните Изкуства. С гордост заявявам, че отново ще се радваме на професор Ремус Лупин. Много от вас си го спомнят, надявам се.
Новият учител се изправи, придружен от ръкопласкания. Грифиндорци пляскаха изключително силно. Учениците от другите домове също ръкопляскаха, но по лицата на мнозина бе изписана изкрена изненада. След като Лупин си седна, директорът продължи:
- Както ме помоли пазачът, господин Филч, по коридорите са забранени зъбати фризбита, жужащи ракетки и други подобни. Пълният списък е закачен в кабинета му, ако проявите интерес в спазването на правилата. – Дъмбълдор се подсмихна и продължи: - И последно. Поради проблеми, свързани с обучението и, тази година ще имаме нова ученичка. Представям ви Ерис. Ерис, ела насам, ако обичаш, за да бъдеш разпределена.
Момичето пристъпи напред и учениците ахнаха. За да бъде малко по-впечатляващо появяването и, тя бе сменила цвета на косата си в кървавочервен, а очите и отново бяха станали бели, както когато се запозна с Драко. Няколко малки първокурснички от Хафълпаф дори изпискаха леко. С горди стъпки Ерис се приближи и седна на трикракото столче. Още на две педи от главата и, Разпределителната шапка извика високо:
- СЛИДЕРИН!
Залата отново се огласи от аплодисменти. Мнозина зашушукаха изненадано. В историята на училището надали имаше ученик, който да е бил толкова бързо разпределян. Шапката доре не се бе докоснала до главата на момичето.
- Тук има нещо гнило! – извика Рон, надвиквайки шумните аплодисменти на слидеринци зад гърба си. – Казах ви, че и нямам вяра.
- О, стига Рон! – скара му се Хърмаяни. – Явно просто кръвта и е много чиста, нали Хари?
- Ъхъ... – измънка той – хич не му се искаше двамата му приятели да го намесват в спора си.
След загубата на Сириус през лятото, Хари бе станал апатичен към всичко. Какво му пукаше, че новата ученичка е разпределена толкова бързо? Наистина, не бе виждал такова чудо до сега и все пак...
В това време Ерис си търсеше място на масата на Слидерин. Тя съзря свободно между Карен Лир и някакъв рус слидеринец със пригладена назад коса.
- Браво! – потупа я Карен, докато Ерис сядаше. – Как направи този трик с косата и очите? Възхитена съм!
- О, прекрасно! – обади се провлачен глас от другата и страна. – Фокусничката.
Ерис се обърна ядосано. Русият слидеринец бе самият Драко. Ерис му се усмихна мило и отвърна:
- Великолепно! Сополанкото.
- Я си дръж езика зад зъбите! – сопна и се Малфой. – Иначе...
- Иначе какво? Ще ми разкриеш фокусите ли? – сряза го Ерис. – Или може би...ще се разплачеш?
Зад гърба и Рон Уизли тайничко подслушваше. Когато тя и Малфой се спречкаха, червенокоското бутна Хърмаяни и посочи двамата слидеринци зад гърба си. Грейнджър се намръщи леко в опит да чуе нещо. До ушите и долетяха откъсчлени фрази.
“...сополанкото...”
“...ще си платиш за това...”
“...кой го казва...мама ли ще извикаш....”
Очите на Хърмаяни се разшириха и тя погледна учудено червенокосия си приятел.
- Какво...
- Ето кой ще даде урок на Малфой! Раят е пред нас! – ухили се Рон. – Тая, странната, направо го заклеймява.
- Но това не се връзва! Все пак слидеринци винаги са се подкрепяли. А и никой не спори с Малфой... – намръщи се момичето.
- Стига, Хърмаяни! – разсърди се Рон. – Разваляш един от най-прекрасните мигове от живота ми!
- Опитвам се да бъда гласът на разума! – сви устни Грейнджър.
- Че кой те е назначил за тая работа? – ехидно подметна червенокоското.
Момичето отново само сви устни и си сипа от овчарския пай. Ястията вече се бяха появили и учениците им се нахвърлиха яростно. А Ерис вече бе обърнала гръб на смутения Малфой и си приказваше с Карен.
- Значи си метаморфаг, така ли? – попита я тя.
- Не точно. Аз съм метаморфозониог. В смисъл, мога да правя обичайните номера но с малко по-разширени възможности. Виж това. – отвърна Ерис и завъртя очи с измъчена физиономия.
Тя прие образа на Драко. Предвкусвайки веселбата, тя го потупа по рамото. Младежът се обърна раздразнено към нея и рече:
- Какво...АААААА! – изкрещя той и се катурна назад.
Любопитни да видят какво става, учениците и учителите се поизправиха. Пред тях се разкри живописна сцена. До масата на Слидерин, от пода се изправяше Драко Малфой, с леко разрошена коса и проклинайки яростно. За огромното учудване на всички още един Драко Малфой се бе облегнал на слидеринката Карен Лир и двамата се заливаха от смях. Всъщност не бяха само двамата – след тях цялата Голяма зала избухна в неудържим, силен смях. Грифиндорцци направо се разплакаха – даже и Хари Потър, който бе неузнаваемо апатичен към всичко. Дори и най-верните приятели на падналия Драко не успяха да сдържат кикота, който ги бе напушил. Малфой, който бе до Лир, завъртя очи с някаква измъчена физиономия и се превърна в Ерис. Тя се поклони лекичко и учениците изръкопляскаха бурно. Най-накрая Дъмбълдор се изправи и вдигна ръце:
- Добре, добре, достатъчно! Добре ли сте, господин Малфой?
- Да. – извика високо слидеринецът и процеди през зъби така, че само Ерис да го чуе. - Ще си платиш жестоко за това!
Тя не му обърна внимание, защото си бъбреше весело с компанийката на Панси – Милисънт, Балейн, Карен и Алунда. Те още повече харесаха момичето, защото никога не бяха харесвали Драко, макар че си мълчаха по този въпрос. Но сега новата им приятелка му бе дала да се разбере и те гледаха на нея с възхищение. “Ако продължава така, скоро аз ще дърпам конците на Слидерин!А това няма да е лошо!” помисли си Ерис доволно. Бе въпрос на време Драко да стане популярен като придворният и шут. Вече си представяше как се подригава на Малфой по коридорите, а той отминава засрамен. В залата все още учениците се подхилкваха тайничко – не бяха виждали Малфой така червен и засрамен, откакто професор Муди го бе превърнал в бял пор. Най-весели бяха грифиндорци. Хари също се бе включил в първоначалния весел смях. Тази случка успя да го откъсне от черните му мисли за смъртта на Сириус. Потър даже възкликна с усмивка:
- Прекрасно! Чудесно изпълнение, наистина. Явно новата е метаморфаг.
- Да, наистина! – още не можеше да си поеме дъх от смях Рон. – Много ми харесва!
- Доколкото си спомням, точно ти и нямаше вяра! – озъби му се Хърмаяни.
Уизли щеше да отвърне подобаващо, но думите се задъниха в гърлото му. Той помълча две-три секунди виновно и каза разкаяно:
- Добре, де – съжалявам! Приятели? – протегна той ръка на момичето пред себе си.
- Приятели! – ухили се Хърмаяни и пое десницата му.
***
Драко излезе напред и каза новата парола (Власт и сила!) на мнимата стена. Тя се отдръпна и слидеринци влязоха в своята обща стая. Ерис се огледа – намираше се в подземно помещение. То беше дълго и ниско, а в красивата огромна камина вече припукваше весел огън, който хвърляше приятна мека светлина на помещението. Дървените части на столовете и канапенцата бяха с изящна резба, прилична на увити змии. Слидеринци се настаниха на групичики и оживено се разприказваха. Някои от тях си говориха за ваканцията, други обсъждаха бъдещата учебна година. Мнозина се занимаваха с това за голямата излагация на техния префект пред цялото училище.
Междувременно Драко остави потокът да мине пред него и влезе последен. Запъти се направо към Ерис. Минавайки, оставяше зад себе си мъртва тишина. Всички наблюдаваха очертаващия се сблъсък. Когато Малфой стигна до Ерис, тя се изправи. Той я блъсна грубо в креслото и и изрева яростно:
- Как посмя да го направиш!
- Да направя кое? – попита невъзмутимо момичето и се изправи отново. – Да се изправя ли?
Двама трима се засмяха. Драко им метна убийствен поглед и те млъкнаха виновно. Той се обърна отново към Ерис, която тайно бе извадила магическата си пръчка.
- Предизвиквам те на дуел! – извика Драко, изваждайки своята пръчка.
- Ау-у-у-у, ужас! – невинно се ококори момичето. – Забравяш ли нещо?
- Какво да забравям? – попита Малфой с лошо предчувствие.
- Имаш гъдел. – прошепна много тихо Ерис.
- КАКВО?! – извика Драко.
- РИКТУСЕМПРА! – извика момичето.
От върха на пръчката и изригна сноп сребриста светлина. Той бе толкова силен, че запрати Драко право в другия ъгъл на стаята. Скоро всички разбраха каква магия е използвала Ерис – необуздания смях на Драко безпогрешно сочеше гъделичкащото заклинание. Момичето отметна коса от лицето си и попита войнствено:
- Някой друг?!
Мъртва тишина.
- ИМА ЛИ НЯКОЙ ДРУГ, КОЙТО БИ ЖЕЛАЛ ДА ПРЕМЕРИМ СИЛИ?! – извика Ерис така, че дробовете и направо се пръснаха.
Всички впериха погледи в краката си, мърморейки отрицателно. Само Панси изтича до Малфой. Тя каза тихо “Фините инкантатем” и Драко спря да се смее. Той едвам си поемаше дъх, а Панси стрелна със страшен поглед Ерис:
- Нямаше нужда! Защо го направи!
- Доколкото си спомням – ледено отсече Ерис. – Той каза “Предизвиквам те на дуел!” – явно спечелих, щом той е възпрепятстван да говори.
- Ще си пратиш за това. – изхриптя Драко.
Ерис се приближи бавно към него. Всички сякаш се снишиха, очаквайки нещо още по-стряскащо. Вместо това момичето блъсна леко Панси, която се бе навела над слидеринеца, и му каза право в лицето:
- Очаквам с нетърпение това чудо.
- Защо му причиняваш това? – ядосано се обади Панси.
- Той си го изпроси! – отвърна Ерис вбесена.
В този момент Алунда и Карен и я задърпаха към спалните помещения на момичетата. На въпросителният и поглед Карен прошепна “Там!” и продължи да я води. Милисънт и Балейн ги последваха мрачно. След като влязоха, Ерис се отскубна от хватката им и се тръшна на едно от леглата до стената.
- Какво има?! – ядосано им се сопна тя. – Защо ме задърпахте така?
- Виж, Ерис, – заобяснява Балейн. – Не бива да се спречкваш с Драко. Баща му...
- Всички си имаме бащи! Знам го аз тоя номер! – дишаше тежко момичето.
- Моля те, просто не му обръщай внимание! – скара и се Милисънт. – Мисля, че вече се доказа достатъчно.
Ерис изпуфтя и кимна с глава. Тя си облече пижамата и се тикна в леглото. Момичетата последваха примера и. След около един час Ерис чу гласа на Алунда:
- Дали е заспала?
Ерис тъкмо щеше да се врътне яростно и да каже, че не е, когато някаква друга сила сякаш я прикова в леглото и. Защо ли искаха тя да бъде зспала? За всеки случай, момичето затвори очите си. Тъкмо навреме – усети, че някой се навежда над нея.
- Аха. При това дълбоко. – отвърна гласът на Балейн.
- Добре тогава. Какво мислите за този сблъсък? Тия двамата определено се мразят! – обади се отново Бейд.
- Това изобщо не е хубаво, Ай-Ай! – заяви Милисънт. – Слидерин не бива да се цепи.
Тогава вратата се отвори. Ерис се размърда лекичко, все едно сънува. Прези миглите си видя, че фигурата на Панси влиза в стаята. Тя се тръшна на последното свободно легло и попита:
- Тя спи ли вече?
- Да. Е? Как е той? – обади се Карен.
- Не много добре. – въздъхна Паркинсън. – Грег и Винс буквално го пренесоха в тяхнатя спалня. Много ми е интересно как проста магия като гъделичкащата ще го зашемети. Честно казано, момичета, Ерис ме плаши. Изглежда много по-силна отколкото изглежда. Впрочем, как и беше фамилията?
- Директора не каза....хей! Ние също не я питахме! – възкликна Алунда.
- Това е подозрително! – ошашавена заяви Панси. – Както и да е, няма да я будим. Хич не ми се говори с нея.
- И сега как е Драко? – опита се да я разсее Балейн.
- Не мога да ти кажа точно... – провлачи тъжно Паркинсън. – След като го положиха в леглото му, започна да се върти и да повтаря, че дори великия и баща няма да я спаси от него. Явно са големи врагове. Но аз... – чу се леко пляскане, все едно Панси внезапно е захлупила уста с ръката си.
Чу се някакъв неопределен шум. Не можейки да сдържи любопитсвото си, Ерис се обърна на другата страна. Прези миглите си видя, че останалите момичета са се скупчили на леглото на Панси и я гледат въпросително и усмихнато. Самата Панси бе свалила ръката си от устата, но бе поруменяла отново.
- Какво си направила? Казвай! – изхили се Карен.
- Обещайте, че няма да ми се смеете! – поруменя още Паркинсън.
- Да, да. Казвай! – нетърпеливо махна с ръка Милисънт.
- Ами...аз казах на Грег и Винс, че ще се погрижа за Драко. Нали ги знаете какви са тъпи, веднага ми повярваха. Че и излязоха на всичкото отгоре! Тогава се заех да успокоявам Драко. Не се сдържах и...и го целунах. – Панси скри лице в ръцете си.
Малкото помещение се огласи от смеха на момичетата. Ерис не можа да издържи повече и се надигна. Направи се, че си търка сънено очите и попита сънливо:
- Какво е станало? Защо се смеете?
- Панси е целунала Драко! – засмя се Балейн.
- Млъкни! – сръга я Паркинсън.
- Истина ли е? – лицемерно попита Ерис. – Е, щом го харесваш....поздравления! Той как реагира?
- Продължи да се върти и да бълнува! – ядосано обяви Панси. – Това наистина ли бе просто гъделичкаща магия?
- Ами да. Е, може би се поувлякох малко... – заувърта Ерис.
- Много се поувлече! – натърти Паркинсън.
- Ей, я по-полека. Ако се бе дуелирал като мъж, нямаше сега да се върти или каквото и да е там като луд! – ядосано я сряза другото момиче. – А сега ви пожелавам лека нощ!
Тя се обърна обратно към стената и се зави презглава, оставяйки зад себе си тишина.



Писател:Великата Bellatrix Lestrange