Глава шеста – Незабравимата седмица и вечерта, която трябваше да се забрави

Размяната на пръстените коренно промени отношенията на Драко и Ерис. Сега те се биеха много по-малко, смееха се повече, говореха си много. Ерис сякаш бе друг човек – почти не обиждаше слидеринеца, смееше се много, разказваше шеги. В деня преди да заминат за Хогуортс, младият Малфой разведе гостенката си из градината – знаеше, че това ще я зарадва. Макар и малка, градината бе много красива. Двамата се спряха под липата. Ерис погледа миг-два нагоре и започна да се катери.
- Какво правиш? – стресна се Драко.
- Качвам се горе. Идваш ли? – отговори момичето.
- Не! – възпротиви се младежът.
- Значи си пъзльо! Пъзльо, пъзльо! – подразни го Ерис.
- Пъзльо ли? – вбеси се Малфой. – Никой не може да ме нарича пъзльо. – каза той и пъргаво се покачи на дървото.
Макар че никога не беше се катерил по дърветата, той бързо настигна Ерис. Дръпна я за наметалото и каза:
- Сега ще си платиш!
- Ай, ужас! – изсмя му се тя.
Момичето спря да се катери и седна на едно разклонение. Драко продължи малко по-нагоре, защото видя по-удобно място. Трябваше да признае, че е страхотно. Изобщо не бе подозирал, че в градината му се крие такова забавление.
***
Драко се отпусна блажено във ваната – Ерис вече си бе взела душ и сега вероятно си приготвяше багажа. Топлата вода и меката пяна го галеха нежно и младежът чувстваше някакво особено удовлетворение. Ако зависеше от него, щеше да кисне така седмица – но водата изстиваше, пък и се губеше очарованието. Майка му се бе окъпала сутринта. Така че цялата баня бе за него – не можеше да се питеснява за никой. Вече бе измил косата и тялото си, така че вече трябваше да излиза. Измъкна се внимателно и се загърна с мекичкия халат. Безшумно стигна до стаята си и се преоблече. Багажа му вече бе готов – Миналия ден майка му бе отишла до Диагон-али, за да купи учебниците му, а и тези на Ерис. Момичето бе дала кесийка със злато на госпожа Малфой, за да и купи още няколко книги.
Внезапно на вратата се почука. В пълно недоумение защо Ерис или майка му може да го търсят, той извика “Влез!”. Вместо вратата да се отвори, в процепа между нея и пода се тикна малко листенце. Любопитен, Малфой отиде и го взе. На него имаше нещо като стихотворение –
“Сигурен ли си, че всичко си взе?
Вече съмнение май те обзе.
Къде ти е брилянтина за коса?
Отмъкнах ти го под носа.
Да го търсиш ще ти се наложи –
Рошав много ще се изложиш.
Без следваща бележка
Търсенето ще е тежко.
Защо не надникнеш в кухнята?”
“Ах, ти!” помисли си леко ядосан младежът. Наистина, да се покаже без прилежно пригладена коса щеше да е пагубно за репутацията му. Затова той с бързи крачки се запъти към кухнята. Като влезе веднага видя бележката – небрежно тикната под крушата в купата с плодове. Той издърпа листчето, разгърна го и прочете:
“Мислиш, че тази хитруша
Ще стигне само до някаква круша?
Помисли си пак
Докато в такт
До дневната се тътриш
Брилянтина да си търсиш!”
Вече вбесен, Малфой се затича към дневната. Намери листечето да се подава като отметка на “История на семейство Малфой”. То гласеше:
“Не искам да те ядосвам много
Последната бележка ще намериш
Ако на липата се покатериш
Там истината ще разкриеш
От смях направо ще се убиеш.”
“Ще ме разкарва до липата?!” – в Драко изчезна и последната капчица забавление. Хич не го привличаше идеята да се катери по липата през нощта. Не че го беше страх – просто утре мжеше да се успи, което щеше да е фатално. Въпреки това той излезе в градината и се покачи на липата. От любимото му място се виждаше стаята на Ерис. Там все още светеше, а момичето се бе облегнало на прозореца, държейки шишето му с брилянтин. Дългата и коса се полюшваше от вятъра, а очите и блестяха закачливо. Широката и пижама се увиваше и намотаваше около тялото и. Младежът се вбеси. Той погледна злобно момичето и слезе обратно. Когато стигна до стаята и, вътре нямаше никой. Малфой отиде до средата на стаята – имаше чувството, че Ерис се скрила някъде и го наблюдава. Тогава той съзря брилянтина – беше на нощното шкафче до леглото. Драко отиде да си го вземе. Тъкмо когато стигна, с едно отчетливо “пук” момичето се магипортира пред него и му препречи пътя. Слидеринецът я изгледа ядосано и я блъсна, за да стигне до отварата. Ерис се намръщи:
- Какво има?
- Изобщо не ми е до смях. – сопна и се младежът.
- На мен пък ми беше много смешно. – намигна му закачливо момичето.
- Ами смей се тогава като последния идиот. – заяви Малфой.
Ерис също се ядоса. Какво му ставаше? Цяла седмица така се забавляваха а сега изведнъж се държеше като шестгодишно хлапе.
- Ей, я по-полека! Не съм ти скрила плюшеното мече, за да се държиш така с мен. – просъска тя.
- Аз нямам нужда от плюшено мече! – ревна Драко. – Не всеки се забавлява с идиотщини като теб, нали?
Момичето го изгледа обидено и нищо не каза. На излизане от стаята, младежът процеди:
- Надявам се да спиш зле...слабачке.
Той излезе. Тъкмо когато затваряше вратата, Ери се спусна към него. Той затвори вратите под носа и и се запъти към стаята си. Момичето заблъска по вратата и извика:
- Чух те, сополанко! Ще видим утре кой е слабакът!
Драко не и обърна внимание.
***
На другата сутрин Ерис се събуди рано. За миг се уплаши, че на са я събудили. После осъзна, че Нарциса нямаше да я остави току-така. Момичето погледна огромния часовник над вратата – беше едва шест часът. Тъй като вече се бе разсънила, стана и се облече. Натика пижамата в куфара си. Когато затваряше закопчалката, нещо се закачи за нея. “Ах, пръстена ми.” помисли си доволно Ерис и вдигна ръката си. По-малко от половин секунда и трябваше за да осъзнае, че този не бе нейният – беше на Драко. “Ами сега? Не искам да се разделям с този пръстен!” помисли си уплашено момичето. Е, трябваше да се примири. Момичето отиде до прозореца и го отвори. Седна на рамката, както често правеше през тази седмица – искаше да се сбогува с прекрасната градина на Малфой. Нежният аромат на липа галеше лицето и. Ерис погледна към стаята на Драко – завесите бяха дръпнати, а той самият се будеше...
Нещо страшно много бодеше лицето на младежът. Той се размърда недоволно и отвори бавно очи. Нещо зелено го заслепи – очите на змията пречупваха светлината право в лицето му. Но...очите на пръстена му не бяха от смарагди. Един спомен бавно изплува в съзнанието му – той и Ерис си размениха пръстените и се усмихваха еди на друг. Драко стана със съвсем избистрено съзнание. Преоблече се и натика пижамата си в куфара. Взе си брилянтина и отиде до банята си. Тъкмо когато слагаше отварата обратно в куфара си, в стаята влезе майка му.
- О, вече си готов! – възкликна тя. – Чудесно, момчето ми. Ще отида да събудя Ерис.
- Няма нужда. – отвърна младежът, загледан през прозореца.
- Защо? – полюбопитства жената.
Драко посочи към стаята на Ерис. Нарциса се приближи – момичето бе седнало на рамката. Очите и бяха затворени, все едно слушаше нещо – някаква неземна музика, чийто мелодия можеше да чуе само тя. Вятърът си играеше с вече гарвановочерната и коса. По лицето и играше странна, щастлива усмивка. Внезапно един гарван кацна до нея.
Ерис отвори изненадано очи – черната птица и подаваше крачето си, на което бе завързано малко парче пергамент. Момичето го откачи и гарванът отлетя. Съобщението гласеше “На гарата на училището ще те посрещне професор Снейп” и имаше кратко описание на посрещача. Ерис прибра пергамента във вътрешния джоб на наметалото си. После отново разгледа пръстена на ръката си – беше прекрасен, но трябваше да го върне. Затова с бързи крачки се запъти към стаята на Драко. По пътя се размина с майка му – тя се усмихна на момичето и каза:
- Вече е буден! Големи сте ранобудници и двамата – побързайте обаче, закуската чака.
- Да, непременно. – усмихна се насила Ерис и влезе в стаята на младежа.
Той се обърна въпросително и попита:
- Какво има? Пак ли ще криеш нещо?
Момичето не отговори. Докато стигна до младия Малфой, тя свали пръстена от ръката си. Взе ръката на Драко и сложи пръстена в шепата му. После го погледна изпитателно. Той сви устни и подаде бижуто, което бе на неговата ръка. Ерис го сложи на безименния си пръст и на излизане подвикна:
- Майка ти каза да отидем в трапезарията да закусваме, сополанко!
- Не съм сополанко! – изрева младежът.
Ерис се закова на място. Тя се обърна бавно и каза:
- Прав си.
Драко се ококори, но момичето добави:
- Ти си тотален кретен!
С рязко движение Ерис се врътна и излезе от стаята, оставяйки Малфой да фучи от яд.
***
На закуска младият Малфой и Ерис стояха възможно най-отдалечено един от друг. Нарциса бе много учудена – до вчера се разбираха така прекрасно. Въпреки това тя нищо не каза и закуската премина в подтискащо мълчание. Когато и тримата се наядоха, Нарциса каза:
- Е, донесете си куфарите в дневната – ще пътуваме с летекод.
- Летекод ли? – намръщи се Ерис.
- Ще видиш. – засмя се майката на Драко.


Пистел:Великата Bellatrix Lestrange