--------------------------------------------------------------------------------

Глава четвърта – Сблъсък на две воли

На другата сутрин Драко се събуди рано. Слънцето тъкмо изгряваше. Младежът бързо стана и се преоблече. След като оправи леглото си, застана до прозореца. Дали Ерис още спеше? Такава сутрин бе идеална за отмъщение... Млафой обходи с поглед нейната стая, доколкото му позволяваха прозорците. Вътре нямаше никой – леглото бе непобутнато, само куфарът бе преместен.
- Мен ли търсиш? – сразя го познатият съскащ глас.
Драко се обърна и видя, че на вратата бе застанала Ерис. В ръце държеше табла с чаша портокалов сок и чиния с бекон. За части от секундата през ума на младежа премина неясна картина на любяща съпруга, която буди мъжа си със закуската. За да се отръска от това смехотворно нещо, той грубо заяви:
- Може и така да е. Какво е това? – посочи той таблата.
- Закуската ти. – изсумтя момичето и прекосявайки стаята, я остави на нощното шкафче.
- Ти ми носиш закуската? – захили се Драко. – Колко мило...
- Не си позволявай много. – усмихна се Ерис. – Това е за теб – лично. – подаде му тя една малка бележка до бекона.
Малфой отиде до момичето и дръпна листчето от ръцете и. Вътре пишеше “Драко, това е твоята закуска. Излизам рано и може да се прибера за обяд. Не задавай въпроси. Разведи Ерис из замъка ни. Подпис: Нарциса”. Младежът вдигна въпросително поглед към Ерис.
- Нещо ми подсказва, че няма нужда да ти показвам замъка.
- Брей, мисълта ти тече по-бързо. Скоро дори ще запричилаш на човек. – прозя се момичето.
- О, прекрасно. Затворен цяла сутрин с теб, без да мога да мръдна никъде. Майка ми не можеше да ме подреди по-добре. – изплъзна се от устата на младежа.
- Хей, не е чак толкова зле. – потупа го по рамото Ерис. – Обещавам, че няма да те бия...много. – завърши тя зловещо.
Тези нейни думи успяха да вбесят Драко. Тя – да го бие? Как ли пък не! Сега бе момента да си отмъсти. С бързо движение той хвана Ерис за врата и блъсна главата и в дървената колона на леглото. После я пусна и бързо изтича до отворените врати. Ерис потърка челото си и ядосано вдигна поглед. С познатия проблясък очите и станаха бели, както при първата им среща, а косата се удължи до кръста и позеленя. Тя каза бавно:
- Е сега ме ядоса.
Драко се втурна напред. Не гледаше къде тича, искаше само да се скрие за малко, за да се подготви за сблъсъка, който бе предизвикал. Чуваше, че Ерис тича зад него, но не се обърна назад да провери разстоянието между тях. Едвам не падна на един завой. Скри се зад металните доспехи и притаи дъх. С крайчеца на окото си видя как Ерис се закова на около десетина метра от него. Тя се заоглежда наколо и се провикна:
- Излез, излез, малки Драко! Страх ли те е от Ерис? Страх те е, ти си един малък сополанко. Мама я няма да те пази...
Малфой нямаше намерение да се връзва на приказките и – усещаше, че тя искаше да го изкара от скривалището му. Той обаче си бе взел поука от вчерашния ден. Междувременно, Ерис продължаваше да говори високо:
- Хайде, излез. Ще ти оставя някое друго място, което няма да е синьо. Но не и около оченцата ти – там много ще ти отива. Може даже да проверим сега, искаш ли? Излез, сополанко – мама я няма. Къде ще се скриеш? Може би...зад рицарски доспехи? – победоносно заяви тя, вперила поглед право в доспехите, служещи за прикритие на слидеринеца.
Драко разбра, че е разкрит. Бързо прецени възможностите си – ако останеше там, за Ерис щеше да е по-лесно да му причини болка. Затова той с достойнство излезе и каза:
- Търсиш ли ме?
- Да, тъкмо щяхме да пробваме как ти стои сининкото около очите. – усмихна се Ерис.
- А защо не пробваме около твоите очи, а? Може би ако и косата ти стане синя и оченцата...направо ще си супер. – каза Малфой.
- Е, хайде. Само че първо трябва да ме приближиш, за ми насиниш очите. Ако стоиш там ще ти е трудно. Да те улесня ли? – приближи се момичето.
Младежът също се приближи. Тягостна тишина се стелеше наоколо. Двамата с Ерис стояха на разстояние от половин метър и се преценяваха. Внезапно момичето го хвана за яката и го блъсна в стената. Драко усети тъпата болка, но сега нямаше да се предаде толкова лесно. В последвалия сблъсък и двамата отнесоха доста удари. Често се блъскаха един друг в стените или пода. Неусетно стигнаха до каменната статуя на мечка с протегнати лапи.
- Който е прикован в мечката, губи! – процеди Ерис, докато заби ноктите си в рамото му.
С малкото въздух, който му остана, младият Малфой изпуфтя:
- Тогава приготви се да загубиш.
Битката се ожесточи, макар че силите се изчерпваха. Това не бе сблъсък на тела и интереси, а сблъсък на воли – победеният щеше да изгуби цялото си достойнство, цялото си самочувствие. “Това чудовище трябвада има слабо място!” помисли си ядосано Драко. Внезапно му просветна – косата на Ерис. Тя бе дълга и младежът можеше преспокойно да я намотае два пъти на ръката си. С последните сили, които му оставаха, слидеринецът хвана с едната си ръка косата на момичето, а с другата като белезници се вкопчи в китките и. Ерис не можеше да помръдне. За да се наслади на победата и да си почите, Малфой заговори почти нежно на ухото и:
- Виж, Ерис! Мечка – виждала ли си в мъгълските книжки? А сега ще я видиш още по-отблизо. Даже ще се прегърнете...
- Няма да стане! – просъска момичето.
Опита се да се съпротивлява, но не можеше да мръдне. Драко отново дръпна косата и и каза:
- Кротко, кученце мое! Страх те е от мечката? О, забравих – татко го няма...
“Няма да го позволя! Колкото повече говорим, толкова повече набираме сили. Дано да стане, дано...” трескаво мислеше Ерис. С последно усилие тя се отблъсна назад. Свитите и юмруци уцелиха стомаха на слидеринеца и този път изкараха всичкия му въдух. Той я пусна с хриптене. С лактите си момичето повали Малфой на пода. Свлече се до него и опря коляното си в гърдите му. Вече предвкусваше победата.
- Я, паднахме! – засмя се тя.
- Задъхана си. – отбеляза Драко нехайно, все едно нищо не се е случило.
- Ами да, този път ме поумори. Трябва да призная, че хубаво се позабавлявахме.
- Така ли? – хриптеше младежът. – Нека продължим!
Той отметна коляното и и се изправи мълниеносно. Ерис загуби равновесие и падна назад в седнало положение. Малфой веднага се възползва – той я стисна за гърлото и я прикова в каменния под. Зелената и коса се разпиля, а очите и се разсвяткаха – този път от злоба. Ръцете и краката и се мятаха в отчаяно усилие да уцелят новия вероятен победител. Драко обаче бързо прекрати опитите и. С наслаждение заяви:
- Виж ти, виж ти. Какво има, Ерис? Да не би да те победих?
- НИКОГА! – изкрещя момичето. – Няма да го позволя. Синьото не ми отива! – задъхваше се тя.
- Само заради това ли? – учуди се Малфой. – Колко се грижим за външния си вид... – озъби се той.
- Не само заради това. – тихо каза Ерис. – Не бива да губя добрата си репутация.
- Нито пък аз. – сопна се Драко.
- Тогава...колко жалко, че ще се наложи. – очите на Ерис пробляснаха за кой ли не път и станаха кървавочервени.
Ръката и се изплъзна и удари невероятен шамар на младежа. Той сякаш видя звездички посред бял ден. Докато се осъзнае, Ерис вече се беше изправила. Тя го хвана за яката и го повлече като труп към мечката. Просна го в краката и и се зае да го изправя. “О, не!” помисли си замаяно Малфой – нямаше сили да се противи а едната част на лицето му сякаш бе нажежена. Точно преди Ерис да го пусне в мечката, тя се закова на място.
- Какво чакаш, ти спечели! – процеди Драко. – Не мога да се противя...
- Така не е интересно! – промърмори момичето. – Това не е победа.
- Защо да не е победа?! – опули се младия Малфой.
- Ти се предаваш! – извика му Ерис. – Значи наистина си сополанко!
- Не... – Драко отблъсна ръцете и и я стисна за шията - ...съм... – избута я бавно до отсрещната стена - ...сополанко! – заби юмрука си в стомаха и, преди тя да осъзнае каквото и да било.
Ударът бе прекалено силен дори за Ерис. Тя изхриптя и се свлече на пода. Косата и бавно потъмня до гарвановото черно. Момичето просто стоеше облегната на стената и гледаше в несвяст нагоре, където мислеше, че е младежът. Държеше се за стомаха и дишаше остро – едвам си поемаше дъх. Устата и се сви в презрителна усмивка.
- Най-сетне нещо по-предизвикателно. Биеш се като бабка. – процеди тя. – Мислиш си, че не съм се справяла и с по-големи от теб, нали? Сега се мислиш за голямата работа, защото съм във временно неразположение. Е, и онзи двадесет и една годишният си мислеше така. Както казват хората – теб ще те заболи повече, отколкото мен...
- И защо? – полюбопитства младежът, но причинатя веднага му се изясни.
С мълниненосно движение ритникът на Ерис достигна целта си. Острата болка блъсна Драко в другата стена. Не помнеше да го е боляло така, откакто хипогрифът Бъкбийк раздра ръката му с ноктите си, но сега болката бе стократно по-остра. Сега двамата противници седяха един срещу друг и дишаха тежко. Никой не помръдваше от мястото си – нямаха сили за това. Гледаха се злобно и си разменяха обиди.
- Боли, нали? – просъска Ерис тихо. – Хубаво те нацелих там...
- Ами твоето нежно стомахче? – озъби се Драко. – И теб те боли.
- Да, но с една малка разлика. – усмихна се момичето.
- И каква е тя? – сопнато попита Малфой.
- Аз...ау...мога да се изправя...и да те довърша.
Ерис все още се държеше за стомаха, но действително се изправи. Тя застана до слидеринеца и го погледна презрително. После, за най-голямо негово учудване – му подаде ръка. Драко я изгледа изненадано – нима тя му помагаше да стане?
- Хайде, че ми изтръпна ръката. – подкани го отегчено момичето.
- Откъде си сигурна, че няма да те размажа върху мечката? – попита той изненадано, след като се изправи.
- Защото няма да понесеш още един удар като предишния. – погледна го скептично Ерис.
- В това има капка истина. – процеди младежът.
- По-скоро океан. – изсмя му се момичето. – Хайде да закусваме сега. Иди си вземи закуската от спалнята ти, аз те чакам в кухнята.
Драко послушно тръгна към стаята си. Като отиде в кухнята завари Ерис вече седнала на масата, чакайки го.
- Хайде, костенурка, живни. – подвикна му тя.
- Да, Ваше Светейшество! – понаведе иронично глава Драко и седна до нея.
Известно време двамата помълчаха, после Ерис попита:
- Разкажи ми за Хогуортс...моля. – тя каза последната дума с явно усилие.
- Е, щом ми се молиш... – самодоволно отвърна Драко. – Не мога да ти откажа.
За пръв път я чуваше да казва мила дума и реши да не пропилява шансовете за малко по-ведра седмица. Затова той бавно и внимателно започна да и обяснява. Оказа се доста приятно занимание. Ерис се бе облегнала на масата и го слушаше много внимателно. От време на време го прекъсваше с някой и друг малък въпрос, но основно говореше Драко. Той и разказа най-различни случки, които помнеше. Много пъти засегна темата за “великия” Потър. Беше убеден, че Ерис мразеше този глупак повече отколкото самия той. С внезапно “пук!” Нарциса се магипортира до масата. Тя ги изгледа учудено и попита:
- Обядвате ли?
- Всъщност закусваме. Или по-точно закусвахме. Драко тъкмо ми разказваше за Хогуортс. – усмихна се приветливо момичето.
- Защо не се преместите в дневната – ще ви е по-удобно! – предложи госпожа Малфой.
Драко погледна въпросително Ерис. Тя му кимна кратко и двамата отидоха в дневната. Там майката на слидеринеца им поднесе чай и бисквити. Момичето наруши мълчанието:
- Коя беше Панси?
- Приятелка. – кратко отвърна младия Малфой.
- Гадже? – ухили се Ерис.
- Не. Прекалено е глупава. – поклати глава младежът.
- Ах, ти, лошо момче! – оскуба го момичето.
- Хей, това пък защо? – начумери се Драко.
- Човек не бива да говори лошо зад гърба на приятелите си. – размаха застрашително пръст Ерис.
- Я виж ти, кой ще ме учи на морал! – сопна и се Малфой.
- Хей, по-кротко, сополанко! – вбеси се и момичето.
Двамата отново се вкопчиха един в друг и почнаха да се налагат. Сред пълния хаос влетя Нарциса и едвам ги разтърва. Драко и Ерис се гледаха кръвнишки и все още напираха да покажат кой какво може. Госпожа Малфой ги изгледа учудено и каза наставнически:
- Маймунки такива! Сигурно цяла сутрин това сте правили!
“Господи, колко си права!” помисли си развеселена Ерис. Нарциса ги пусна и добави:
- Поступвай го, Ерис. Аз не съм го правила, да видим дали обноските му ще се подобрят! – намигна жената.
- Непременно. – засмя се момичето.
След като госпожа Малфой излезе, усмивката на Ерис веднага угасна. Тя се тръшна на дивана и си взе бисквитка. Драко все още стоеше като истукан и дишаше тежко. Двамата не бяха успели да си докарат сериозни щети, но и този минибой го измори. Въпреки току-що случилото се спречкване между тях, отношенията им не бяха така ледени.



Писател:Великата Bellatrix Lestrange