|
--------------------------------------------------------------------------------
Глава 1 – Дъщерята на Волдемор
Драко и Нарциса бяха изключително нервни. Всеки момент в дома им щеше да пристигне Ерис – дъщерята на Черния Лорд. По необясними причини те доскоро не бяха чували той да има дъщеря, но сега тя беше негов главен пратеник...
- Да, Луциус, имам дъщеря. – изсмя се на ошашавената физиономия на Малфой Лордът. – Не ме питай как и защо...
- Да, както наредите, господарю! – подмазвачески каза Луциус Малфой. – Как е името на малката?
- Тя изобщо не е малка, хитри приятелю. Вече е на шестнадесет, колкото сина ти, ако не се лъжа...Казва се Ерис и съм много доволен от нея... – усмихна се иронично Волдемор.
- Мога ли да попитам защо? – понадигна глава Малфой.
- Наследила е чертите на баща си. Особено удоволствие и доставя да убива мъгъли, бих казал. И е много непокорна...
В този момент вратата се отвори с трясък. На прага застана средновисоко момиче. Дългата и черна коса и стигаше до кръста, а от очите и лъхаше невероятен хлад и омраза. Лорд Волдемор нареди малко кисело:
- Поклони се на Черния Лорд, Ерис! Аз баща ли съм ти или какво?
- Здравей и на теб, татко. – сивите очи на Ерис пробляснаха и станаха яркочервени.
- Виждаш ли, Луциус! – отегчено се обърна Волдемор към Малфой. – Не ме има за нищо...
- Не говори така, татко. През тези шестнадесет години не съм ти се кланяла, няма да го направя и сега. – усмихна се момичето и в този момент видя все още учуденият Луциус. – Ах, господин Малфой... – гласът и премина в съскане. – Как е онзи страхливец, вашият син?
- Уверявам ви, госпожице Ерис, - забързано заговори Малфой. – че това изобщо не е така. Аз най-строго следя за неговите действия...
- Да, да... – махна с ръка момичето. – Е, ще видим това, нали, татко? – обърна се тя отново към баща си.
По лицето на Черния Лорд се разля усмивка. Той погледна гордо дъщеря си и отвърна:
- Действително е така, Луциус. Бих желал дъщеря ми да прекара остатъка от ваканцията във вашето имение, след което ще се запише в Хогуортс. Условията на щаба не са подходящи за нея...Нещо против?
- Разбира се, че не, господарю. За Нарциса и Драко ще е удоволствие...
Сега Драко и Нарциса чакаха напрегнато пристигането на Ерис. Драко бе реагирал изключително бурно – особено в частта, когато дъщерята на Черния Лорд го бе нарекла страхливец. Сега той отново замърмори начумерено по този въпрос. Майка му го изгледа ядосано и каза:
- Знаеш ли, Драко, май е била права.
- Как така е била права? Нима съм страхливец? – удари по масата младият Малфой.
- Не ми дръж такъв тон! – укори го Нарциса. – Трябва ли да ти напомням, че точно Джини Уизли те обазвреди с проста магия за летящи сополи? Или може би е било забавно за теб...
Това накара Драко да млъкне. Случката още будеше у него срам и ярост. Затова той осмисляше отмъщение над грифиндорци. Отмъщение, което нямаше да забравят скоро. А най-много щяха да страдат Хърмаяни Грейнджър и Хари Потър...
Внезапното потропване на входната врата накара цялото семейство да подскочи. Нарциса погледнаха сина си.
- Какво? – тросна се той.
- Иди да отвориш. И без никакво “но”! – нареди майка му.
Драко с мъка се надигна и отиде да отвори. На вратата се похлопа още веднъж. Младият Малфой отвори. На прага застана младо момиче на около шестнадесет години. Дългата и, гарвановочерна коса и стигаше до кръста. Лицето и бе бледо, все едно е призрак. Челото и бе ясно а носът – малък и чип. Но най-особени бяха очите и. Те не бяха нито кафеви, нито сини, дори сиви не бяха. Бяха снежнобели. Една черна линия разделяше онази част от окото, която по принцип бе бяла и цветната част от окото. Драко се опули. Дали това беше някаква магия? Момичето го погледна отегчено и каза със студен, сякаш съскащ глас:
- Нещо ми има ли? А сега, мумия, размърдай се. Няма да вися тук като идиот.
- Да, разбира се. – дойде на себе си Драко и я въведе в дома си.
Момичето примъкна вътре един обемист куфар и попита:
- А моя багаж?
- Остави го тук. – тросна се Драко.
- Я виж ти, момчето се вбеси! – развесели се Ерис и се приближи към него. – Какво има, Драчко? Гостенката те изнервя? Или си загубил биберона си? Горкото бебе... – заговори тя с лигав глас.
- Не съм бебе! – присви застрашително очи младият Малфой.
- Да, разбира се. И много пъти си го доказвал. Особено в борбата ти с малката Уизли, нали? Как само... – започна тя, но Драко я прекъсна.
- Ах, ти...
Той вдигна ръка, за да я удари. Момичето изобщо не се стресна. С рязко движение тя го хвана за китката. Ръката и беше невероятна силна. Бавно тя изви ръката на Драко, все едно се ръкуват.
- И на мен ми беше приятно да се запознаем.
- Ерис, добре дошла! – разнесе се спокойният глас на Нарциса Малфой.
- Благодаря, госпожо Малфой! Имате очарователен син, тъкмо се ръкувахме. Много е любезен, даже ми предложи да се заеме с багажа ми. – тонът на момичето веднага се смени - стана почти топъл.
Двете с Нарциса се прегърнаха сърдечно и тя предложи:
- Сигурно си изморена, ела да хапнеш. – тя сякаш изобщо не забелязваше очите на Ерис.
- С удоволствие. – усмихна се Ерис.
Госпожа Малфой я поведе към кухнята. Преди да завият по коридора, момичето се обърна за бързо и намигна на Драко, който търкаше възмутено китката си.
Писател:Великата Bellatrix Lestrange
Редактирано от brainy на 17.08.05 18:38.
|
Дъщерята на Волдемор.Разказ.Глава 1
Дъщерята на Волдемор.Разказ.Глава 1
