|
|
| Тема |
 Размисли за новата книга и за Хари Потър въобще |
|
| Автор | Unbreakable vow (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.07.05 19:56 |
|
|
|
Прочетох новата книга, хубава е, съдържателна е, струва да се прочете. Съгласен съм с нея, доброто не винаги побеждава. И още нещо, големите хора правят големи грешки. Няма безгрешни. Опасно е човек да се предоверява на някого. Все хубави изводи, които писателката внушава.
Това което не ми хареса - можеше да се опише по-добре и по-реалистично тинейджърския живот на Хари. Като цяло той е описан да общува през цялото време само с 5-6 човека. Прекалено е голям вече, за да мисли толкова малко и за момичета. Не е реалистично и предоверяването му на учебника на полукръвния принц (прекалено е препатил за такова нещо). И други забележки могат да се направят, но като че ли всичко си има оправдание. Може да се каже, че книгата е много добра, има загадки, напрежение и неочаквани обрати.
А сега няколко думи за цялата поредица. Много добре е заплела загадките авторката, има логика в света, който е измислила, въобще заслужила си е милиарда долари до последния цент. Има обаче една голяма дупка във вътрешната "логичност" на нещата в поредицата книги и тази дупка е в книга три. Ако може да има връщане във времето (дори и контролирано), тогава Дамбълдор би могъл да поправи почти всичко, което не върви както трябва, нали? И още нещо - голяма част от бедите и премеждията в книгата стават възможни благодарение на липсата на комуникация между Хари и "добрите" в книгата (и на първо място Дамбълдор), което хвърля сянка върху "достоверността" на всичко. Във всяка книга има по нещо такова. Например в книга пет той никога не казва за сънищата си на Дамбълдор, като това е първото нещо, което едно разумно момче би направило в случая. В книга две пък не казва на никой учител, че чува гласове. И т.н.
| |
| |
| 
|
|
