и аз се чудя на много неща...най-вече защо реши, че някой в този клуб ще успее да ти промени мнението относно книгата или ще ти обясни нейната логика...както и да е, поздравявам те, че поне си се аргументирал...

Именно защото не блести с 'особена оригиналност на изказа' е известна тая книга...В нашето си общество, днешното, където се прибираш съкрушен, смазан, депресиран и т.н в къщи, едно такова незатормозяващо удоволствие е идеално...и това се отнася за т.нар. 'възрастни' фенове на книгата...за децата мисля, че е ясно....а иначе стилът, нито е суховат, нито скучен...смятам, че проблемът ти с него се състои в това, че НА ТЕБ НЕ ТИ Е ХАРЕСАЛ...хора, разберете, че не може нещо да се хареса на всички, просто е абсурд, никога не е ставало, никога няма и да стане...и ако обичаш, като искаш нещо по-така (разбирай вирджиния улф, оруел или каквото искаш там) чети си го само него като имаш сили...аз си запазвам този материал за ваканции, почивни дни и т.н.

айде, да кажем, че си прав донякъде за това, че магьосниците си се крият в техния свят и не помагат на мъгълите...обаче дай да си представим следната ситуация - че има хора с такива възможности и в реалността и че те също се крият...в един момент обаче мъката, болката и мизерията в обикновения свят им идва в повече и решават да се намесят...и го правят...от тук нататък има три възможности:

а) мъгълите с власт (а не тия бедните и мизерстващи) осъзнават колко могъща сила са гореспоменатите хора със странни възможности и решават, че на всяка цена трябва да ги спечелят за собствената си кауза = хаос
б) магьосниците не могат да помогнат на абсолютно всички нуждаещи, от където следва, че останалите безпомощни искат и те парче от тортата = хаос
в) и двете горепосочени

обаче тъй като това не става в действителност, стигаме до най-важното и съществено - това е просто книга, разказваща за магьосническия свят и приключенията на едно дете в него, а не за неговата външна политика...освен това, аз доколкото знам, никъде не се казва, че магьосниците тотално са обърнали гръб на мъгълския свят, може и да се поддържат някакви връзки...знаеш ли

интересно ти като ядеш пилешка супа или пък пиле на грил, то да не е живо случайно? и може би е пропуснало фазата на печене, варене, пържене и поради тая причина все още си мечтае за мънички, пухкави, жълтички пиленца...и защо, като имаш способността да си докарваш храната готова и без да полагаш никакви усилия, да не го правиш???дай сега ние да се връщаме в каменната епоха, щото те тогава хората всичко са си правили от първа ръка...

Интригите не са дребни и не се ограничават с Министерството или квото там...в книгата се разказва за борбата между доброто и злото, която във всякакъв вид присъства в днешната литература, а и в реалността...все едно да кажеш, че проблемът с Ирак е дребен, понеже всъщност представлява една проста интрига, завързана от американската администрация...

че хари е слабохарактерен, че е безинтересен персонаж и т.н., съм съгласен, което не ми пречи да харесвам книгата, а на някои хора и самия хари...ми той и мечо пух е мързелив и слабохарактерен (примерно), ама на...толкова десетилетия и книгата на а.а. милн все още е златна детска класика...

Хари Потър не е представата ми за човек, когото провидението ще избере да надари с безгранична сила.

я ми кажи, какъв трябва да е човек, за да ти прилича на същество, което съдбата да надари с по-особени способности? трябва ли да е супер интелигентен, силен, борбен и т.н....в никакъв случай не е задължително...това не ти е древногръцката митология, а и хитлер не е бил нито айнщайн, нито ахил, обаче съдбата го е избрала да извърши ужасни, но останали в световната история во веки веков, неща, нали?

It's only after you've lost everything that you're free to do anything.