Вълшебна приказка? Ни най-малкf! Вълшебство в книгите отсъства. Неговото място заема магьосничеството. Магичната атрибутика е взета като че ли от руските приказки...за Баба Яга. Децата чукат в хаванче рога на еднорог; хвърлят в кипящия котел миши опашки жабешки крачета; използват като съставка изсушено сърце от дракон., пиявици, сушени гъсеници, мозъци от плъхове, екстракт от беладонa и т.н
Самият предмет (нали действието се върши в училище) се нарича „билковарение”. При това, на стража на магьосничеството е поставена науката – заклинанието действа, само в случай, че съвсем точно са спазени условията за неговото прилагане (например, дължината на гласните, наличието на вълшебна пръчка, правилно положение на ръцете и т.н.) Даже умението да се прревръщаш в животно е строго регламентирано, има официален регистър на зоомаговете.
В класическите вълшебни приказкиq вълшебните способности са присъщи на малко от героите – общо взето, на особени същества (феи, магьосници, магове и др.п.) Обикновеният смъртен, ако иска да използва от възможностите на магията, трябва да се обърне за помощ към тези „специалисти”, или сам той да стане вълшебник и с помощта на магически „подръчни средства” (предмети, вълшебни думи), получени пак от съответната магическа инстанция,(или завоювани, отнети, което няма значение в дадения случай).
Сега, благодарение на Роулинг, с голяма скорост се разпространява представата за всеобщата достъпност (демокрация!) и всеобща задоволеност от занимания с магия. „Магьосниците не се раждат. Всеки може да стане магьосник” (тук има препратка, но не се намира текстът, към който е тя).
Това обстоятелство, че в света на ХП магическите способности трябва да са вродени, иначе нищо няма да излезе, макар да имаш десет поколения предци-магьосници (Филч), малко посплашва адептите. По целия свят се откриват специализирани учебни заведения (училища за магия), където на фанатиците на Хари Потър се внушава (демокрация!):ако учите магия по „научни методи”, можете да станете „истински вълшебник”
Книгите за хари би могло да бъдат отнесени към жанра фентъзи, ако не беше тяхното сложно построение. »Хари Потър» е изцяло символичен. Просто да се чудиш, до каква степен той е пронизан от различни алюзии, скрити смисли и алегории. Случайност? Едва ли, ако бъде взето под внимание, че авторката на книгата е човек с университетско образование. Текстът е буквално препълнен с препратки към окултни и магически практики, може да се каже, че писателката е използвала всички най-популярни окултни, магически и езотерични символи, за да се отвори , даже и за най-скдоумния човек, прозорец към другия свят, и то по такъв начин, че той да повярва във възможността да измени неподатливата реалност по собествено желание, без да прибягва към помощта на Бога. Читателят на »Хари Потър» се движи като по някаква спирала – отначало, благодарение на писателското майсторство на Роулинг, той получава усещане за пълно проникване в магическия свят, после той обръща внимание на някои знаци, разхвърляни в текста (това може да са цифра, предмет, явление, същество, цвят и т.н.); правилно изтълкувани, те извеждат читателя на ново равнище, откриват нов пласт на реалността, по-точно – връщат човека в реалния свят, но вече на друго качествено равнище.
И така, това не е класическа вълшебна приказка, не е фентъзи. Тогава – какво е?
Ще се помъчим да отговорим на този въпрос, като подложим на внимателен анализ най-важните символи на »Хари Потър».
Символика
1.1.1 Знаците у Роулинг имат натоварване с различна степен на сложност. Понякога писателката използва трансформираното, литературното значение на символа ( например, Плашещата върба, чиито праобраз е, преди всичкио, дървото Ихдрасил е алюзия за толкинския Стар Вяз от Вековната гора), понякога някое от значенията на символа се елиминира (както, например, в случая с еднорога:понеже книгата е все пак предназначена предимно за деца, за значението на еднорога като мъжка сексуална енергия не се спомнава ни дума), но най-често, благодарение на създадената магическа атмосфера, в кнеигата на Роулинг използваните символи обръщат внимание именно чмрез окултното си значение.
През 2001 г. Петербургскотот издателство «Азбука» преиздаде известнат адетска книга на Джеймс Крюс «Тим Талер или продадедният смях» със специално ръководство за «задълбочено изучаване», което е «много кратко речниче на вълшебството, демонологията е всичко свръхестествено, таинствено, и не съвсем естествено», по-просто казано – на окултната символика, използвана от Крюс.След излизането на бял свят на първите четири книги за Потър, писателят от Северан Каролина Дейвид Колберт (David Colbert) също написа своеобразно ръководство за ползване на »Хари Потър» The Magical Worlds of Harry Potter: a treasury of myths, legends and fascinating facts»
Възторженият почитател на таланта на Роулинг Колберт предприе по-скоро историко-митологически екскурс в създадения от нея свят. Ние ще се постарем да изпълним празнотите в изследването на Колберт с анализ на най-съществените според нас, съставки на символиката в »Хари Потър» - символика на магията и окултните науки.

Има още , дано утре успея да го довърша