Първо - поздравления за чудесната тема. Ето в такъв тип теми наистина обичам да се включвам. И сега - да мина конкретно на въпроса.
Та - за най-страшното от книгите за Хари Потър. За мен най-страшен може би беше моментът със смъртта на Сириус в "Орденът на Феникса" . Този бавен, мъчителен начин, по който се случваше всичко... как той постепенно пропадаше отвъд завесата. И в същото време може би дори по-страшно е осъзнаването на Хари, че губи единствения човек, на когото може истински да разчита и вярва, осъзнаването, че злото за пореден път е победило и му е отнело поредния /и последния/ истински близък човек. Сцената на гробището в четвъртата книга също е страшна, но когато четях нея, не изпитах тъгата и ужаса, обзели ме при описанието на сцената на смъртта на Сириус.
Колкото до "1984" на Оруел, когато я прочетох преди 5-6 години, реакцията ми беше подобна на твоята. Не можех и не исках да повярвам, че е възможно да има нещо по-страшно. Оказа се, че може. Година-две по-късно прочетох книгата на Евгений Замятин "Ние" и сънувах кошмари нощи наред. Тя е нещо като руски вариант на "1984" , но е още по-страшна, защото героите в нея нямат дори имена. Заслужава си да се прочете, но човек трябва да има доста здрави нерви.
Още веднъж поздравления за страхотната тема!
[

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.