|
Кои според вас са най-страховитите, най-ужасяващите сцени в книгите за Хари Потър?
На пръв поглед това би трябвало да са сцените на гробището в края на "Огнения бокал". Няма съмнение, че изтезаването и убиването на деца е нещо страшно. (Даже съм донякъде изненадан, че благопристойните и почтени американци още не са вдигнали вой да се забрани книгата заради това. Как така успяха да го преглътнат?) От следващия разказ ясно личи, че самият Хари е дълбоко потресен от случилото се там.
Може да звучи странно, но лично за мен най-страшният момент беше в "Ордена на феникса" - тогава, когато Хари прави опит да порази Беатрикс Лестранж с проклятието Круциатус. Когато четох това, наистина ме побиха тръпки.
Малко ми е трудно да го обясня, но ще се опитам. Страшното има, разбира се, много лица. Ясно е, че за по-малките деца твърде страшни ще са и Пухчо, и върколакът, и богъртите, и Арагог, и базилискът, и Куиръл с лицето на Волдемор... подобни страшки са доста изобилни. Няма съмнение, че дименторите са много страшни, ако "повярваме" достатъчно в тях, докато четем. За самия Волдемор си признавам, че на мен много не ми действа. Страшното очевидно има пряка връзка със Злото, на което Волдемор е олицетворение. Той обаче е толкова крайна и категорична идеализация на вечното и абсолютно Зло, че някак не мога да "повярвам" в съществуването му, не мога да го приема за реалистичен образ по начина, по който приемам Хари, Хърмаяни, Снейп или Пърси, да речем. Той си остава за мен някаква абстракция, която не ме плаши, защото е извън пределите на реално мислимото.
Горните страхотии обаче са някак си външни за героите, те са просто част от обстановката, от света, който си има и светла, и тъмна страна. Те са неприятно обстоятелство, с което трябва да се съобразяваш, от което следва да се пазиш и с което, когато потрябва, да се бориш. Тук обаче Злото е противник, то не е част от героите, които му се противопоставят - повече или по-малко успешно - и "фронтовата линия" е ясна и недвусмислена.
Описанието на Хари, който преследва Беатрикс с крясъци, че отива да я убие, е съвсем друго нещо. Това е описание на най-ужасяващата сила на Злото - на способността му да побеждава, да се умножава и завладява всичко наоколо. Това според мен е истински страшното. Моментът, в който Злото нахлуе в душата ти, обладае я и те накара да повярваш в допустимостта на неговите средства. В този момент Хари, макар и за малко, под тежестта на голямата загуба, която е понесъл, се огъва пред Злото. Той прави безумен опит да се сражава на неговата територия, където няма никакъв шанс за успех.
Та като съм отворил такава тема, да попитам още и това: коя е най-страшната книга, която сте чели?
Аз като по-малък смятах за много страшни книги като "Дракула", "Мълчанието на агнетата" или пък "На лов за дявола" (последната е документален разказ за украинския психопат Чикатило, избил садистично над 50 души през 80-те години). То не, че те не са, ама после попаднах и на по-страшни. Искам да кажа, че в тези книги Злото е пак някак си "отвън", като една неприятна съпътстваща черта на света, в който живеем, но без да е нито негова, нито наша същност. Когато прочетох "1984" на Джордж Оруел, ходих няколко дни като треснат по канчето и реших, че просто е невъзможно да се напише по-ужасяващо нещо: описание на свят, в който ужасът е същност на самото съществуване. Оказа се, че можело. Засега си мисля, че "Дългата разходка" на Стивън Кинг води личната ми класация. Това е нещо толкова потресващо, че направо не смея да го препоръчам за четене - макар да е много хубава и силна книга. Не съм любител на четива на ужасите, но на Кинг му идва много отръки тази материя.
|
Най-страшното от "Хари Потър"
