|
моля ви кажете си мнението за това!!!!!:
Професор снейп вървеше бавно по празния коридор.стъпките му отекваха из целия замък.зави на ляво и тръгна по следващия коридор.не знаеше къде отива.за първи път от толкова много години той-сивиръс снейп-нямаше посока.надяваше се да успее да събере мислите си,като остане сам в замъка,но вместо до го успокояват,студените сиви стени и кънтящата самота го подтискаха още повече.спря до един от запотените прозорци прозорците и погледна към двора на замъка.долу,около огромни огныове се бяха събрали всички ученици и учители,подготвяйки се да отпразнуват новата година за първи път в историята на хогуортс.професорът се беше възпротивил на идеята.също както преди години,когато ги нападна базиликсът,и сега изчезваха ученици и биваха намирани след дни.мъртви.не знаеха какво ги убива,нито защо.за нападателя обаче ,който и дабеше той,това събрание беше със сигурност добре дошло.дъмбълдор твърдеше,че децата имат нужда от развлечение и организира празненството,което в момента наблюдаваше снейп.кой беше той,че да му се противи.потърси я с поглед в тълпата,но от това разстояние беше много трудно да откриеш някой в пъстрото множество.постоя още малко и отново тръгна по тъмните коридори.неусетно стигна до учителската стая.влезе и се опита да затвори тихо зад себе си тежката дъбова врата.дали защото нямаше никой в замъка и всеки шум сякаш бе десетекратно по-силен от преди или защото ръката на снейп трепереше,врата се затвори с трсък.
по стените висяха портрети на всички учители преподавали в хогуортс.професорът обиколи стаята докато не стигна до последния.в дървената рамка с издълбан на нея надпис “отвари” имаше снимка на жена,с лице бяло като мрамор,черни коси и пробождащи черни очи.когато снейп застана пред снимката тя му се усмихна показвайки белите си зъби.
-вера....-чертите на личето му едва забележимо придоиха мек израз.
снейп побърза да излезе от стаята и се запъти към празненството.”това ще ме разсее “помисли си той и забърза още повече.когато стигна до огныовете.някой от учиниците тичаха наоколо,други седяха и сладко отпиваха бирен шейк.една групичка в средата пееше весели новогодишни песнички.професорът промени решението си и се запъти към забранената гора.като ученик много пъти беше ходил там за са избяга от онези проклетници потър и блек.в гората беше толкова тъмно,че не можеше да види нищо,въпреки това тръгна по познатите пътеки,а очите му скоро свикнаха с тъмнината. Снегът скърцаше под краката му.влизаше все по-навътре и по-навътре.слушаше зверовете,песнитена птиците.вече не виждаше луната.сляпо се ориентираше къде се намира.ставаше много студено.професорът се загърна плътно с мантията си и съжали че не е взел нещо,което да облече.няколко пъти се спъна застнали на пътя му дървета,но продължи.не знаеше колко навътре иска да стигне,знаеше само,че не иска да си връща в замъка.след малко усети как сърцето му се изпълва с покой.вековните дървета,коита го заобикаляха,които бяха тук вероятно от създаването на училището,му вдъхваха някаква надежда,караха го да се чувства свободен.точно затова толкова обичаше да идва в гората.едва сега успя да забрави тревогите.откъсна съзнанието си от това,което го тревожеше от месеци,най-сетне спря да мисли за....
Някъде в гората,съвсем близа до него се чу писък.професорът веднага се затича на там,от където идваше звукът.след време помисли че се е объркал,не се чу никакъв звук повторно,но той продължаваше да следва набелязната посока.след малко стигна до широка поляна.в средата стоеше вера гоул. в краката и лежеше момиче цялото в кръв.снейп се втренчи в лицето на учителката.сега ясно личаха издължените и предни зъби,по брадичката и се стичаше струйка кръв.косата и беше разрошена и няколко кичура си спускаха на лицето и.в очите на жената се виждаше лудешки блясък.професорът помисли за вампирите,за влиянието,което оказваха върху хората.после си спомни чувството,което изпита още първия път,когато я видя.нима всичко беше лъжа...илюзия...?вера бавно запристъпва към него.
-здравей сивиръс.
Сней беше скован.не можеше да помръдне,нито да говори.стоеше и следеше жената.
-дошъл си да ме видиш ли,приятелю?
Знаеше че пръчката е в десния джоб на мантията.знаеше какво трябва да направи,но тялото не му се подчиняваше.
-искаш ли да ме целунеш?хайде сивиръс,целуни ме!
Да толково искаше!сега беше точно пред него.наведе се,устните им бяха само на сантиметри...тогава тя завъртя глава към,зъбите и проблеснаха...
-авада кедавра!
Вера падна на земята,катранено черните и коси се разпръснаха по снега,но изведнъж тя вече не изглеждаше толкова хубава.за всеки друг,но не и за сивиръс снейп.той коленичи до жената,взе я в ръцете си и я притисна до себе си.така трябваше да постъпи.рябваше да я спре.но защо?нима не направи грешка.погледно към детето,което лежеше в локва кръв на няколко стъпки от него,после към лицето на жената в ръцете му.тя вече не можеше да го излъже,уби толкова деца.....въпреки това той я притисна още по силно до себе си.остана така с часове,прегърнал трупа на жената,която обичаше.докато накрая дъмбълдор не го намери.това което директорът видя си остана за винаги негова тайна-негова и на снейп.
|
вера.
