ше ме побъркате вие
ЧУДЕСНО е!!! не знам кво става но съм ужасно вдъхновена сега ще пиша още и ще зарежа сичката работа за утре
....................
Групите бяха три и върколаците трима!
Когато Лори и Гала осъзнаха това смушкаха Брет въпросително. *Какво слидва?! Защо ни се струва че знаеш?!*-сякаш питаха погледите им.
- Единият от тях е той!!! - извика гласът на Хари, но никой не видя момчето наоколо.
- Млъквай глупако!-изсъска в ухото му Снейп. - Или отново ще объркаш всичко.
- Какво трябва да означава това?! - суетеше се Меджика, макар да го правеше тихо и предпазливо. - Мислех, че тук беше НАШАТА среща.
В този момент тримата върколаци се подредиха в кръг и се заоглеждаха ръмжейки хищно. Нямаше как да се разбере кой, кой е.
Хъмбрийдж се появи на лунната светлина. В ръкато му проблясна нещо, което Хари разпозна като мъгълска спринцовка. Професорът по отвари се прицели и хвърли спринцовката към единия върколак, заби я в гърба му и извика нещо размахвайки пръчката си от разстояние.
Улученият върколак се надигна с гротески вик, сгърчи се и започна да се превъплъщава в човек. Гледката беше ужасяваща. Всички прикриха очи и пропуснаха да видят следното: втория върколак се хвърли върху професора по отвари, вкопчи зъби в гърлото му и кръвта от раната плисна в лицето му. Професорът обаче успя да забие втората игла в лапата му, когато третия звяр се хвърли да спре втория.
Излязъл от прикритието си професор Снейп размахваше пръчката си и крещеше заклинания в дует с вече преобразения Лупин, който изглеждаше ужасно изтощен и блед на лунната светлина. Гласът на Хари, който все още не се виждаше наоколо, крещеше нещо неразбираемо от мрака.
Изпаднали в ням ужас представителите на третата група се озъртаха напосоки, търсейки изход, докато Ная и Нио също се преобразяваха със сърцераздерателен вой В Шумата точно пред краката им лежеше новият преподавател по отвари в локва от собствената си кръв, а от устата му излизаха приглушени стонове.
Снейп и Лупин се бяха отказали да въздействат магически върху близнаците. Бяха закъснели и сега трябваше да се погрижат за тежко раненият професор.
- Волдемор!-изшептя в този момент Хари, който беше изтичал помежду им и изведнъж Снейп и Лупин се изпариха във въздуха.
Само Брет успя да зябележи нечии крака, които се отдалечаваха към храстите и това я озадачи, но бързо го забрави, защото имаше по-сериозни грижи. Преди Лорда да се приближи достатъчно, Нио бутна Ная в зад най-гъстия храст и й изръмжа нещо, бършейки с ръкав окървавената си уста.
Беше висок, фигурата му изглеждаше стройна и жилава изпод наметалото, а бялота му лице сребрееше на лунната светлина. Брет се загледа в черната му коса, която се спускаше като буйна река по раменете и гърба му. Лунните отблясъци се отразяваха в нея и създаваха илюзията, че е посипана със звезди. Очите на върколака и момичето се срещнаха. Тези на Нио бяха по-черни от нощта, по хладни от студен зимен вятър и по-дълбоки от космоса над тях. Неизмерната болка в която поглъщаха и завъртаха душата ти можеше да те накара да крещиш от ужас.
Беше толкова красив и ужасяващ, че Брет разтреперана извърна глава... за да срещне едно друго, още по-смразяващо дъха лице. Лицето на Волдемор.
.................
ами Нио стана малко като принца от моя роман, но поне е як

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!