"...все още показва най - горещото ти желание но и дава камъка на когото трябва"- т.е. на Хари естествено
Цитирам от книга 1 на стр.258:
"...- каза Хари замислено. - Дъмбълдор е странен човек. Мисля, че той като че ли искаше да ми даде една възможност. Смятам ,че знае кажи-речи всичко, което става тук, разбирате ли. Предполагам че е имал доста добра представа , че ние ще опитаме, и вместо да ни попречи, просто ни обучи достатъчно, за да ни помогне. Не вярвам да ебило случайност,че той ме остави да открия как действа Огледалото. Сякаш е мислил че имам право да застана лице в лице с Волдемор ако мога..."
А и още в началото на разговора с Дъмбълдор в болничното крило Хари не може да се оттърве от мисълта за камъка...така че нищо чудно няма в това че когато Хари Потър е бил долу пред огледалото с единствената мисъл да вземе камъка и да впечетли Дъмбълдор да е бил напълно щастлив щом е осъзнал че камъкът е в джоба му

Следователно огледалото е променено частично и то само заради Хари...

Хората имат навик да се подиграват на това което не разбират