Смятам че ВнП е добавила в световната култура достатъчно за да не бъде сравнявана с никой друг от същият жанр...нещо като Карл Май при историйте за дивия запад...погледът които имам от мой приятели в западните общества е че 90% от хората я четат в гимназията...и че това е една книга която е остояла на времето и се продава от поколение на поколение без да губи и частица от чара си...просто защото времената се менят а хората не и винаги имат желания да се отделят от ежедневните неща и да поскитат малко с Фродо...просто е заложено в човека...
Колкото до Джордън(вярвам че става дума за Робърт Джордън)и Дейвид Едингс-според мен Толкин не ги засенчва,а по скоро им помага да бляснат...защото когато харесваш една музика е логично и да потърсиш нещо от същия тип,същото е и книгите.Още повече че имам лични симпатий към Колелото на Времето и наистина мисля че това е една от най-впечатляващи книги които съм чел...но въпреки това по популярност Толкин ги минава като пътен знак...
Трябва да се отбележи че и ВнП е нямало как да стане известна в БГ преди промените по политически причини...

Meet me at the coffee shop
We can dance like Iggy Pop
Another go in the parking lot