|
Дойде ред и на фен фикшъна, с който (или по-точно с чийто превод) се опита да пробие bad_girl  . Тъй като той беше на ужасната латиница (), а освен това беше написан само с главни букви, тук съм го "превела" на кирилица:
Хари се събуди с писък и погледна часовника. Той сочеше полунощ. Хари стана внимателно. Знаеше, че колкото и да се опитва да заспи, нямаше да може. Ставайки
реши, че може междувременно да се заеме да poнапише малко от домашните си за през ваканцията. Отвори си учебника позащита срещу черните изкуства, трябваше да
пише 2 есета, едното за върколаците, а другото за непростимите прроклятия, как се използват и как да се пази от тях. Като започна първото, усети, че в къщата
на Дърсли е необичайно тихо. Не можеше дори да чуе чичо Върнън да хърка. Нещо не беше наред. Хари се разкаш;я високо. Нищо!!! Нито звук, нито стон!!! Той
стана от леглото и тръгна надолу по стълбите, за да види дали няма да разбере защо е така тихо. Когато стигна долу, той вече беше убеден, че нещо не е както
трябва, това не беше възможно. Независимо, че беше полунощ, това никога преди не се беше случвало, все щеше да има някой, който да изхърка, а тук и дишане не
се чуваше. Когато стигна долу, той разбра какво не беше наред. На хладилника имаше бележка и на нея пишеше:
"Хари,
Отиваме на ваканция. Няма да се върнем, докато не си тръгнеш. И не се старай да ни намериш. Дръж се нормално и не давай на никого да разбере, че не си
нормален. Ако някой разбере, направо не знам какво ще правя с теб.
Чичо ти Върнън!!!"
Хари си помисли:
"Те не са на почивка. Ще отида да проверя за всеки случай"
След това се качи горе и много тихо отвори вратата на спалнята на чичо и леля си. Когато отвори вратата, видя, че никой не беше в стаята. После отиде до
стаята на братовчед си. И там нямаше никого. Той си помисли - "Аха, значи никой няма. Това прави последния ми ден още по-готин. Ще отида до Рон. Веднага
трябва да си опаковам нещата."
След тази мисъл Хари изтича в стаята си и започна да си стяга багажа. Когато свърши, стрелката на часовника сочеше 5 часа. Не би отнело толкова време, но той
реши да си подреди всичко както трябва. После седна и написа на Рон следното писмо:
"Скъпи Рон,
Роднините ми отидоха на почивка. Мога да дойда у вас възможно най-скоро. Ела да ме вземеш!!!
Хари"
Малко след като Хари изпрати писмото, на вратата се позвъни. Хари си помисли - "Кой ли звъни в този ранен час." Но гласно само попита кой чука на вратата.
Един старчески глас му отговори:
-Търся Върнън и Петуния, моето момче. Би ли ми отворил вратата. Не си много любезен!
Той отвори вратата и видя една много стара дама. Хари нямаше и идея коя можеше да е тя. Единственото нещо, което усещаше, беше, че тя никак не му се хареса.
Момчето я попита:
-Какво искате? Чичо и леля ги няма. На почивка са. Аз съм само помощник. - колкото повече я гледаше, толкова повече не я харесваше.
-Ооо, ти си момчето, което ходи в училището Свети БРут и незнамси какво, нали? - каза едно ммомиче, което току-що беше изскочила иззад гърба на старата дама.
Тя още каза:
-Здравейте, аз съм Шийна. Много мие приятно да се срещнем.
Момичето беше много красиво. Имаше дълга тъмна коса, която и стигаше до раменете, имаше и маслинен цвят на кожата, която караше тялото и да изглежда много
здраво. Тя носеше и очила, ако ги нямаше, можеше да изглежда наистина фантастично. Хари си мислеше за това тъкмо когато тя го попита:
-Аз съм на 13 години. На колко си ти? И какво е това отпред на челото ти?
Старата дама заговори:
-Шайна, мила, спомни си как се държат възпитаните деца!!!
Но момичето отвърна:
-О, бабо, стига с тези забележки. А ти - обърна се тя към Хари - няма ли да ми отговориш на въпросите, или ще трябва да ги повторя още веднъж?
Нашият герой отговори:
-Ооо, извинявай, мислех си за друго. Ами аз съм на 15, казвам се Хари и белега на главата ми е от една злополука.
-Титииии си Харррри Ппппотттъъър? Бебето, което се е справило с ти-знаеш-кой? Шегуваш се, нали? Ти нали ходеше в онова училише Свети Брут и нещо си. Ти само
се шегуваш за името си, нали??? - каза уплашено Шайна.
-Хей, аз не лъжа!!! А освен това откъде знаеш за мен? Имам предвид, че баба ти не прилича на вещица. Извинявай, нещо лошо ми излезе през устата. Всъщност
баба ти много прилича на вещица. - каза объркано Хари.
-Ах ти, малко момче. Как смееш да ме засрамваш - каза старата дама.
-Е, и ти не си била кой знае каква светица. Нарече ме невъзпитан, нарече ме малко момче. Аз съм на 15 и това не е малко момче. - ядоса се много Хари.
-Ох, вие двамата няма ли да престанете. Хари, престани! Тя нищо не знае. И не ми е приятно да я наричаш вещица. Аз съм родена мъгъл. Затова нека да успокоим
страстите - повиши тон и Шайна.
_Няма начин. И без това вие трябва да си тръгвате. Аз отивам ори един приятел. - каза Хари с много решителен тон. Той направо мразеше тази стара жена, тя си
е направо истинска вещица, от онези, които са описани в приказките, помисли си той.
-Междувременно може ли да дойда с теб у приятеля ти? - каза Шайна с глас, който не можеш да слушаш, без да изпиташ симптаия.
-Неее, и без това аз вече пратих сова, по която питам дали мога да отида аз,сам без никой. Без момичета. И без това за какво ти е да идваш? - отвърна рязко
Хари.
-Първо ще намеря нови приятели, и второ аз току-що се трансформирах от Бобатон, знаеше ли това? - попита Шайна.
-Не, не знаех, но какво бих могъл да направя сега, не мога в момента да пратя друга сова - каза Хари с по-мек глас.
-Добре тогава, защо просто не изчакам и като дойдат даги попитам. Може пък да се съгласят. - отвърна Шайна.
-ДОбре, но разкарай баба си оттук. Просто не мога да стоя до нея. Нерви ме - размисли Хари.
-Добре, добре!!! Бабо, - каза Шайна с най-сладкия глас, който можеше да изкара - ще остана тук и ще видя дали мога да отида у приятелите на Хари и да се
запозная с тях, преди да отида в Хогуортс.
-Сигурна ли си, скъпа, кой знае какви деца ще бъдат в Хогуортс, погледни него за пример - посъветва я баба и.
-Хей, какво имате предвид с това за децата на Хогуортс и мене. Вие сте една дърта, злобна жена - ядоса се Хари.
-Веднага престанете да се карате. И двамата приличате на малки бебета. Престанете веднага. Хората ще помислят, че и бебетата се държат по-добре от вас. -
успокои ги Шайна.
Точно в този момент Хедуиг донесе писмо то Рон. А той пишеше:
"Скъпи Хари,
Ще те вземем около обяд. Бъди готов.
Рон"
Хари погледна часовника си и с ужас видя, че е 11:30 и каза:
-Чуй, моя приятелко, приятелите ми идват след половин час, затова разкарай бабето си оттук.
-Добре, добре!!! Чуй, бабо, сигурна съм, че приятелите на Хари са много мили. Ако ми разрешат да отида, ще ти пратя сова оттам, ако ли не, ще ти звънна по
телефона в хотела. - рече Шайна.
-Добре, но какво да правя с багажа ти, мила? - рече баба и.
-Когато стигна там, ще ти пратя сова, с която ще ти обясня всичко - успокои я внучка и и влезе в къщата с Хари.
Старата дама даже нямаше време да се сбогува. Хари просто трясна врата след Шайна.
-Най-сетне я няма. По-добре да си смъкна багажа долу. - рече Хари.
-Хей, Хари, аз ще седна на дивана - рече Шайна.
-Неее, излез навън... - но преди Хари да довърши, господин Уизли влезе с гръм и трясък и рече
-Здрасти, Хари!!! Извинявай, че... - и той млъкна учудено, щом съзря седящата на дивана Шайна.
-Извинявай, но трябва да направя това - каза той и от пръчката му излезе пушек, който се обви около главата на Шайна. Когато пушекът изчезна, със Шайна нищо
не се беше променило. И той каза:
-Фред, Джордж, Рон, можете да излезете.
И след малко тримата се появиха. После се огледаха учудено и видяха Шайна. Всички мълчаха и накрая Рон счупи леда, като каза:
Хей, кое е това момиче?
стой та гледайРедактирано от lndependent на 29.08.02 16:06.
|
bad_girl [re: lndependent]
(crash)
