аз чета поредицата на малката си дъщеря - шестгодишна. много й харесва и аз използвам всяка случка, за да подчертая съответния житейски урок. поуките струят буквално от всеки ред и са достатъчно еднозначно представени... по нещо ми напомнят за библейски формулираните истини за живота /да не се обидят вярващите, казвам го с ясното съзнание, че никой писател не е толкова велик, че да излезе извън библейските принципи, когато разсъждава над дилемата зло-добро/.
мисля, че книгата възпитава стремеж към доброто, уважение към родители и учители, правилно отношение към приятелите, твърдост към неприятелите, увереност в собствените сили, упоритост при постигане на целите, своеобразен култ към знанието /в лицето на Хърмаяни/, пренебрежение към материалното за сметка на семейното щастие и хармония /Рон/, аналитично мислене, достойно посрещане на присмеха от страна на другите, показва, че нещата не са винаги такива, каквито изглеждат на пръв поглед /Снейп, Хагрид/, опитва се да въвлече читателя в едни по-сложни взаимоотношения /учители-ученици/, показва какво е смелост и какво е страх, обявява се срещу привилегиите по рождение, възпитава състезателен дух /кудич/... какво ли още не... включително се опитва да се пребори с пословичното подигравателно отношение към децата с очила!