Магията “Хари Потър”

Филмът по първата книга на Дж. К. Роулинг прилича на бизнесплан

Ингеборг БРАТОЕВА

Аз съм отчаяна харипотъристка. Купувам си всяка новоизлязла книга от поредицата на Дж. К. Роулинг. Зарязвам всичко останало, за да се потопя в нея. И не мирясвам, докато не я прочета на един дъх. Очевидно така си набавям нужната за душевното ми равновесие, но напълно отсъстваща от ежедневието ми магия. И подобно на милионите, останали “сляпо влюбени в Потър хлапета” (изразът е на Стивън Кинг, също член на нашия клуб), очаквах с вълнение митичният свят на Роулинг да се материализира на екрана.
Дочаках екранизацията на първата книга, “Хари Потър и философският камък” - проект, в който “Уорнър” са вложили 125 милиона долара, с очакване за печалба от 1 милиард. Произведен според съветите на финансово-консултантски къщи, медийни анализатори и специалисти по детска психология, филмът представлява по-скоро изпълнение на бизнесплан, отколкото киномагия. Експертът по педагогика от университета “Вандербилт” Ан Нийли и анализаторът от консултантската къща “Санфорд Бернщайн” Том Улзин са настоявали, че “Уорнър” могат да успеят само ако се придържат твърдо към книгата. Оттук нататък за сценариста Стийв Клоувс не е останало нищо друго, освен да натъпче в сценария колкото е възможно повече епизоди от историята на сирачето-магьосник, а за режисьора Крис Кълъмбъс - да предугади и материализира очакванията на читателите.
Кастинг-режисьорката Сузи Фигис се е справила перфектно, а авторката на книгата Дж. К. Роулинг е бдяла с безпрецедентни пълномощия над “достоверността” на киносредата. Резултатът - литературният материал, предаден почти едно към едно, се е разпрострял в четиричасов филм, който режисьорът по монтажа Ричард Френсис-Брус все пак е успял да сведе до поносимите 150 минути. Такъв мащаб поставя на изпитание както неустойчивото внимание на децата, така и обремененото съзнание на възрастните. Круширалото в литературата кино все пак успява да изплува чрез актьорското присъствие, което доминира над не особено впечатляващите спецефекти. Целият актьорски състав - от 11-годишния Даниел Радклиф (Хари) до побелелия Ричард Харис (проф. Дъмбълдор), играе с типична британска прецизност, усет за детайлите и тънко чувство за хумор. Радклиф, скромен и въздържан в изпълнението си, успява да изгради образ, с който децата лесно се отъждествяват - всяко хлапе се чувства повече или по-малко като потенциален могъщ вълшебник, захвърлен сред безчувствени възрастни. Аз се идентифицирам най-вече с многознайницата, зубрачката и бърбораната Хармаяни (Ема Уотсън), но безспорният ми фаворит е Рупърт Гринт в ролята на Рон Уесли - непохватният, но предан приятел на Хари. Впрочем изборът на неизвестни британски деца актьори също е част от печелившата стратегия на “Уорнър”.
Силният напън за традиционна британска атмосфера произлиза от целенасоченото обиграване на носталгията. Дикенсовата атмосфера на магьосническата улица “Диагон-али”, автентичното готическо величие на Училището за магия и вълшебство “Хогуъртс” трябва да смаят една публика, преситена от свръхтехнологичното очарование на Лара Крофт и “Междузвездни войни”. В момента магията на Средновековието се продава добре и в Холивуд яко сърфират върху носталгична вълна (екранизацията на “Властелинът на пръстените” на Толкин, оказал се големият фаворит за оскарите, идва веднага след “Хари Потър”). Тук е и най-голямото постижение в иначе спънатото кинематографично решение на филма - подчертаната употреба на традиционни (за сметка на компютърните!) ефекти поради носталгичното предпочитание на Роб Легато (ръководител на визуалните ефекти) към прастарата техника “син екран”. Разбира се, Легато не отказва да “позелени” компютърно очите на Даниел Радклиф, за да не разочарова литературните почитатели на Хари. Аз обаче си оставам дълбоко неудовлетворена - вместо да ми осигури жизнено нужната ми магия, холивудският “Хари Потър” ме залъгва с планомерно конструиран и добре опакован индустриален продукт. Не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към оня американски колега, който заподозря, че над филма тегне черна магия - злоупотреба с киното с цел правене на пари


Аз го гледах лани и мисля, че Ингеборг е попрекалила с четенето