Ами като обещая... =)) Ето ви я новата глава (=

Драко и Хърмаяни
- Хари, добре ли си?
Изведнъж момчето чу гласът на приятелката му много от далече, но звучеше някак... особено. Изведнъж той усети, че някой го издърпва нагоре, затова разтри очилата си и огледа наоколо.
- Отново ли сме тук?- попита той.
- Отново! Хахах!- запревива се от смях момичето.
- Не разбирам какво е толкова смешното?- отсече той ледено без да забелязва, че Хера вече е паднала на колене в тревата.
- Ами драко ти направи обикновенно заклинание за обезоражаване, а ти се просна на земята и застена- Хърмаяни, хърмаяни, хърмаяни.... Беше направо... страхотно!- хилеше се Хера.- като малко детенце.
- Много смешно, виждам.- рече кисело приятелят и чудейки се дали наистина е стенел името на хърмаяни.
- Разбра се, че е смешно.- ухили се весело приятелката му, а той се почувства страшно неудобно за това смотолеви, че трябва да върви и хукна към замъка.
- Върви си! Всички знаем какво каза! До утре цялото училище ще знае!- викна подире му Хера като все още не можешеш да си поеме дъх от смях. Трябваше да минат няколко минути за да се усети,ч е седи посредата на куидичното игрище и се хили със сила можеща да събори Хогуортс. След като се поуспокои тя весело тръгна към замъка. Хера се зарадва, че поне днес е имала повод да се посмее...

* * *
На другата сутрин тя се събуди очудващо рано въпреки, миналата вечер се бе пробрала към дванадесет часа. Без да обръща внимание на момичетата в спалното помещение тя влезе в общата стая. Хера беше толкова шумна, че след нея се чуваха викове като “Четити часа е да не си луда” или “събуди целия замък”. Тя нямаше идея какво ще прави в четири часа сутринта, ако не се броеше беглата идея да посети соварника.Изведнъж обаче зад себе си чу глас.
- Какво правиш толкова рано тук?- изглеждаше доста сънен.
- Теб какво те интересува?- попита момичето без дори да се обръща да види кой е.
- Може да си свита душичка, но има нещо гнило в теб.- каза подозрително гласът. Тези думи искараха Хера от нерви и тя се обърна рязко към него.
- Ооо... Какво търсиш тук?
- Има хора по- ранобудни от теб.
- А паролата? Как влезе с паролата?
- Вашият потрет мърмореше нещо като Всеотдайност и реших, че това е паролата.
- Не е портрет! Нарича се Дебелата дама.
- Както и да е. Хубави пароли ви дават, а?
- Може да се каже.- отвърна хера без капчица настроение в гласа си.
- Виж сега дойдох да ти кажа, че... Всъщност трябва първо да те питам. Копнееш да заловиш Волдемор нали?
- Разбрасе! Да не би да имаш информация за него?- любопитно попита момичето.
- Нямам.
- Тогава как изобщо ще се справя?!- каза уморено хера.
- Като използваш дарбите си и се поровиш в забранения отдел на библиотеката.- каза гласът и след звучно “пук” от човека не бе останала следа...

* * *
На закуска момичето бе доста умислено. Размишляваше какво ли е имал в предвид гласа като казва да използва дарбите си. Та тя няма такива! Хера мисли още дълго за това, но без решение на проблема. Най- накрая реши, че е най- добре да отиде в забранения отдел на библиотеката. След като и хрумн а тази хубава идея тя стана от масата и изхвърча от голямата зала. По стълбите бе празно. Явно повечето ученици бяха отишли да закусват. Изведнъж в главата на момичето се появи идея която тя нямаше как да подмине. Всъщност не бе точно идея а проблем. Нямаше как да влезе в забранения отдел на библиотеката тъй като мадам Пинс ще я хване. Разочарована тя отиде до прозореца и загледа навън. Там падаха малки снежинки, покривайки цялата земя с бяла покривка. Тя долепи нос до стъклото, усещайки студената тръпка, която се плъзна успокоително по лицето и и я накара да се чувства с половин милиметър по- добре. Навън също нямаше ученици, ако не се брои едно момче с руса коса, което се разхождаше с черното си наметало. Руса коса?! Не бе възможно да е той. И какво ли точно ще прави Драко Малфой навън в студо и то сам??? Изведнъж на момичето му хрумна блестящата идея да го последва. След миг тя се бе плъзнала към вратата на Входната зала. Не бе особено студено, но тя затрепери. Хера впери поглед в него като започна да стъпва много тихо и сякаш бе невидима. Тя забеляза, че Драко върви право към къщата на Хагрид и очудено го последва. След няколко минути той вече бе заобиколил къщата, а там... там беше Хърмаяни?! Хърмаяни, която се бе скарала с драко? Това бе невъзможно. Момичето се ощипа да не би да сънува, но не! Нищо не се промени, затова тя се притай близо до тях и заслуша разговора им.
- Защо не викаше Драко?- попита Хърмаяни, която го гледаше презрително.
- Искам да поговорим.
- За какво?
- За Хера.
- И какво за нея?- тросна се момичето.
- Напоследък се държи странно. Според мен е доста необщителна. Аз исках дапостигна това, но не пък да страда.- каза Драко.
- да страда ли?- попита раздразнено момичето.- че какво има да страда?!
- И аз се питам това, Греинджър. Има нещо странно и гнило.- изсъска той.
- Гнило ли? Просто е необщителна.
- По някога си мисля, да не би великият ми господар да я изправил за някакво дело.. Странно дело де...
- Тогава щеше да е в Слидерин.- каза напето Хърмаяни.- аз по- точно се притеснявам за теб. Напоследък много се усланяш по нея и явно точно за това В-волдемор иска да... Ми да направи нещо с теб, а тя да е под проклятието империус и...- недовърши момичето.
- Стига с това! Може би е нещо много по- просто, а ние просто не можем да стигнем до нрешението. –каза момчето.
- Знаеш, че В-в-волдемор винаги измисля неща доста трудни за разкриване едва ли е толкова просто- предложи момичето.- а сега ще ме извиниш. Все пак утре е коледа, а трябва да подготвя подаръците за приятелите ми.
- Чакай!- викна след нея момчето.- предлагам да заформим групичка и така да развеселим хера. Може все пак да каже нещо за миналото и детството си.
- Добре, но сега нямам време. Чао, Малфой.- каза Хърмаяни и тръгна към замъка. Драко остана втренчен в разветите и къдрави коси. Явно се бе замислил....

* * *
Следобяд Хера беше в съвсем лошо настроение. Момичето беше съвсем забравило, че трябва да потърси книгата в забранения отдел, но сякаш желанието и се бе изпарило. Всички около нея се веселяха или чакаха приятелите си да се приготвят за да излязат на снега. Хера се бе замислила върху разговора, че не усети кога вече бе излязла навън. Отвсякъде се чуваха радостни викове и дори някаква снежна топка я уцели по ухото. Тя се извърна яростно към човекът който бе хвърлил снежната топка и забеляза Хари, който изглеждаше радостен като малко детенце. След миг тя се ухили и го замери с цяла шепа сняг. Забелязвайки, че има хора, които страдат като нея и всички им говорят зад гърба тя се развесели и отиде при Хари. Двамата се спуснаха във весела игра ато накрая цялата коса на Хера бе бяла от снях, а гърба на Хари бе на точки от снежни топки. Накрая двамата благодариха един на друг, че са се забавлявали и се запътиха заедно към кулата на Грифиндорци. Въпреки, че харибеше тъжна натура тя се чувстваше добре с него и явно малко по- добре отколкото с Драко. След като се прибраха в общата стая те се разделиха. Хера се запъти към спалнята на момичетата, където нямаше никой. Тя върза косата си на дълга опашка и тръгна към Голямата зала...

Sometimes you must be cruel to be kind...