Тайната на Снейп
Уморена от дългото катерене по стълбата, Хера легна да спи рано, с надеждата мускулната и треска да премине.
На следващият ден тя се събуди рано. Стана от леглото, облече се тихо след което слезе да закусва.На масата на грифиндорци седеше Хърмаяни, загледала се в изстиналата си филия.Хера седна до нея.Приятелката и я погледна отнесено и в следващият момент се осъзна:
- Добро утро! Явно само ние сме тук!-добави усмихнато тя. Чак тогава Хера огледа масите наоколо. Беше толкова рано, че само професор Снейп и двете грфиндорки бяха стнали.Професорът мърмореше нещо под нос и изглеждаше като побъркан.Двете проятелки припряно довършиха закуските си-не искаха да стоят сами с него.На излизане от залата Хера хвърли един презрителен поглед на Снейп.Хърмаяни се запъти към двора на училището.Двете седнаха под някакво голямо дърво,обсъждайки какво може да се е случило на професорът:
- Може би полудява! Че той винаи е толкова злобен!Как няма да полудее!-подсмихна се Хера.
- Стига! Всеки може да си говори под нос!-запротестира Хърмаяни. Приятелката и прихна да се смее. Смутена, Хърмаяни я погледна с леко пренебрежение.
- Знам, че мислиш всички учители за добри, но не е така!-каза Хера. Другата грифиндорка я погледна леко обидено и двете запазиха мълчание...
* * *
Хърмаяни и хера се бяха унесли и когато чуха звънецът да бие за час се стреснаха. Панически се затичаха към кабинета по Защита срещу черните изкуства. Двете набиха „спирачки” пред вратата на класната стая и влязоха.Часът все още не беше започнал и цареше хаоус.Хера се обърна към Хърмаяни и попита:
- Кой ще ни води предметът?
Снейп.-отговори тихо приятелката и.Момичето простена, но беше принудено да замълчи, защото в същият момент професорът нахлу в стаята и всички млъкнаха.
- Днес ще учим магия за забрава.При дуели ще ви послужи много.Пръв открил тази магия е Алдонс Грейбъл през 1782 година.Ще я упражняваме на практика на този демон!-изсъска той и замахна с пръчката си. Внезапно се появи малък демон. Странното животно тръгна да тича между редиците от чинове, а учениците се разпищяха. То започна да запраща магий към учениците. Много от тях падаха на земята в пезсъзнануе, Изведнъж Хера ъсети силен удар от магия запратена по нея...
* * *
Изведнъж тя отвори очи и се намери в болничното крило. До нея седеше Хърмаяни, която изглеждаше много притеснена.
- Защо си толкова притеснена?- попита я хера. Момичето което явно не беше забелязало, че приятелката и е будна изпища и чак след като се успокои каза:
- Снейп ни изигра. Нарочно пусна тази гадинка!
- Най-накрая го проумя.-изпъшка хера.
- Но сега трябва да направим нещо.
- Какво?-попита презрително Хера.
- Снейп има „гости” в кабинета си.Трябва да подслушаме.
- Разбира се!-скочи Хера.
След няколко минути те бяха пред кабинета на професора. Отвътре се чуваха познатите гласове на смъртожадните:
- Благодаря ти, Сивиръс! Само си представи- след една седмица ще унищожим „Хогуортс”!Добро прикритие направихме! Да работиш за Дъмбълдор!Ха-ха!И сега може би ще си най-близък то Черният лорд!
- Да!Добре изиграхме!Но сега трябва да оведомя директорът, че всичко е наред. Вие се скрийте в дрешника.- Хера и хърмаяни се усетиха твърде късно. Вратата на кабинета се отвори и професорът ги видя. Снейп беше бесен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите