Смъртожадните
Хера се обърна стреснато.
-Хърмаяни?!
Момичето беше изхвеърчало от стаята след нея и я беше последвало чак до тук, без д забележи. Гневът, че драко и се е ядосал за такава дреболия, още кипеше в гърдите и и явно я беше заслепил.
-аз... исках да ти се извиня, задето драко ти се изкрещя...-започна неуврено тя.
Хера си наложи да се успокои, пое си няколко пъти дълбоко дъх и отново вдигна очи към съученичката си.
-забравено е вече-усмихна се наила.
-какво по дяволите правиш в мъгълската част на лондон?-попита очудено хърмаяни, все едно сега разбира къде се намират. и двете момичета се огледаха. от всякъде ги заобикаляха големи, модерни сгради, а мъгалите минаваха покрай тях, без изобщо да забелязват странното им облекло. само една старица задъжа погледа си за малко върху тя, но и тя отмина без да каже и дума.
-не знам, аз просто се затичах и....
-ами, знаеш ли, била съм тук често и знам едно причтно местенце, където можем да седнем...
хера се замисли върху предложението. определено имаше нужда да се успокои и може би един разговор с хърмаяни щеше да и помогне. освен това виждаше, че нещо тормози приятелката и и искаше да и помогне.
накрая двете грифиндорки решиха, че ще отидат до въпросното място. върнаха се съвсем за малко в котела, за да се преоблекат. драко не беше в стаята, вероятно беше отишъл да ги търси.
-няма да ни намери в мъгълската част -обади се хъраяни след като се облече-дали да не му оставим бележка?
надраскаха на бързо на един лист, че ще се върнат късно, без да споменават къде отиват и изчезнаха.
докато минаваха през заведението от една от масите се надигна висока, слаба фигурна с черна мантия и качулка, която покриваше почти цялото и лице. момичетата не и обърнаха внимание.

След което излязоха навън от котела направо в мъгълският свят.Пак се явиха спред модерните мъгълски сгради
- добри изобртатели са тия мъгъли, а?
- може да се каже-ухили се в отговор хърмаяни. Беше щастлива, че ще има възможността да поговори със хера. двете се запровираха през тълпата пъплещи напре-назад мъгъли. Никой отново не им обърна внимание. за хърмяни мъгълският свят не представляваше нищо интересно, защото беше отраснала в него, но хера зяпаше със широко отворни очи всичко, покрай което минаваха. рядко се озоваваше в таква обстановка. хърмяни спря пред малко, оютно изглеждащо ресторантче, което се казваше "отгилю". стомахът на хера вече къркореше, беше забравила, кога е яла за последен път. тя първа се запъти към вратата и бутна дръжката. преди обаче да успее да направи и крачка, усети нечия силна ръка да я сграбчва за рамото. чу тихото ахване на хърмаяни, след което се магипотираха.След няколко секунди те отново усетиха почва под краката си . Огледаха се уплашвно. Намираха се на малко островче земя по средата на някаква бурна река от лава. Хърмаяни изпищя и в паниката си тръгна да тича, без посока, но се препъна по неравната повърхност и падна. Зад нея се чу лигав, подигравателен кикот, който беше добре познат и на двете момичета. Нямаше нужда да се обръщат за да разберат, кой ги е довел тук.
-Глупаво момиче!-изсумтя смъртожадната и отправи към хърмаяни зашеметяващо проклятие.
Хера отново трябваше да се бие сама. Беше прекалено уморена за дуел, а нямаше и къде да избяга. Бързо разбра, че ще трябва да се остави на произвола на съдбата.
- Хайде Бела! Направи ми каквото искаш!-каза примирено момичето- нямам сили да се отбранявам! Доволна ли си?!
- Не, Хера .Разочарована съм...
- О-о-о.И защо?-гласът на момичето беше станал хрипкав, заради сухия въздух, а главата и се за мая. Трябваше да се концентрира, за да запази равновесие, без другата жена да усети слабостта и.
- Дуела не става по желание-ухили се смелата смъртожадна...
- Е, на мен ми остава само да чакам. –отвърна момичето и се облгна на един камък с предизвикателно изражение. По този начин си осигури и опора, за да се опита да мобилизира силие си. Бела не помръдваше от мястото си. Огато на Хера и омръзна да седи и да чака тя с един ловък скок изчезна о прицела на смъртожадната и се приближи към нея.
- Най-накрая се сети.-отговори мързеливо Белатрикс.-Чак почнах да заспивам! -смъртожадната определено знаеше,че това ще засегне грифиндорката и щя я подтикне към някаква постъпка. Хера се вбеси, нахвърли се срещу нея и без да мисли насочи юмрука си към слепоочието на другата жена. Белатрикс ядосана и изненадана от факта, че момичето я напада в мъгълски двубой, все пак след кратка схватка се изправи, а Хера остана да лежи в краката й. Без да се колебае поддръжничката на волдеморт извади пручката си и я насочи към момичето. Явно беше решила, че достатъчно си е поиграла с плячката. Хера я гледаше надменно с поглед, който казваше „Не ме интересува какво ще правиш.Нямам какво да губя. " .Смъртожадната извика:
- АВАД...-но бхеше прекъсната от звучно „пук". Обърна се изненадано, за д разбере кой е успял да ги намери. Хера също се обърна. Срещу тях стоеше драко малфой. На фона на клокочещата лава фигурата му изглеждаше внушителна и мрачна. Той отправи някакво заклинание към белатрикс, след което изкреща на още лежащата в караката й Хера:
- КАКВО ЧАКАШ?! ВЗИМАЙ ХЪРМАЯНИ И БЯГАИТЕ!- Хера нямаше време да възразява и да проявява геройство. Тя просто се подчини Отиде до хърмаяни и прошепна:
- Енервате!-момичето отвори очи и попита:
- Къде съм?Какво се е случило?
- Ще ти кажа след малко!- каза бързо Хера и дръпна Хърмаяни да се изправи. Хръмаяни се изправи, но не успя дълго да се задържи върху краката си. Приятелката и я вдигна отново и продължи подкрепяйки я към ръба на скалата – Мисълта колко силна е смрътожадната, щом зашеметяващото и заклинание можеше да остави такива следи само се промъкна в съзнанието на момичето. Сега нямаше време да размишлява. Прошепна на хърмаяни да мисли силно за "котела" след което всичко около тях шметно се завъртя и те разбраха, че са успели. Връщаха се в лондон. Последното нещо, което видяха беше как Драко изпраща златисти струи светлина към Белатрикс. След няколко секунди се озоваха на пода в стаята им на диагон-али. Хърмаяни се надигна с мъка, седна на леглото и веднага зададе въпроса, които я измъчваше.
- Какво се случи?
- Белатрикс те зашемети.И после имахме малко спречкване с нея,след което Драко дойде да ни спаси.-започна да обяснява трескаво момичето. Усети, че трепери, вероятно от шока след случилото се. Стомахът и се беше свил на топка и тя не можеше да спре да мисли за драко и за факта, че са го оставили със смъртожадната.-Аз те свестих след което се магипортирахме тук.
- А драко?-двете момичета се спогледаха и се разбраха без думи. Стиснаха си ръцета.
- Незнам.-отвърна с шепнешком Хера. Искаше и се да може да спре да мисли за това.- Дано избяга.Тази Лестрандж няма скоро да ни остави на мира .Хърмаяни беше готова да заплаче, когато шумно 'пук" накра и двете момичета да се обърнат към вратата, където се беше изправил тържествуващия Драко. Без да се замислят и двете се вхърлиха на врата му, задавайки куп въпроси една през друга. Искаха дазнаят как се е измъкнал. Хреа изгаряше от любопитство. Установи обаче, че първо ще трябва да изтръгне Хърмаяни от прегръдките му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите