Аз си представям края на книгата горе-долу така. Волдемор е убит окончателно и безвъзвратно, голям брой от добрите и любими герои - също. Хари оцелява, но изгубва много близки хора. Заживява не "радостно и щастливо", а горе-долу така, както и преди, защото Злото е неунищожимо и неизкоренимо и ще продължава да съществува и след Волдеморт, както и Хари няма да се примири с това и след победата си. Всички сегашни загадки са разрешени по приемлив начин.

Край от рода "и всички заживели радостно и щастливо" според мен е абсолютно немислим и би бил несъвместим с досега показаното в книгите. Там ясно се показва, че отношението към силата на магията и употребата й от магьосническата общност е било двояко, откакто свят светува (точно както при мъгълите и силата на технологията да речем, мъгълският аналог на магията). Ясно е, че смъртта на Волдемор (дори и в компанията на всичките си смъртожадни) не може да измени нищо в това. Злото не е атрибут, присъщ на определени "лоши" хора, а неизбежна съставка от характера на всеки човек. Всеки от нас е и "добър", и "лош" едновременно - само в различно съотношение.

Показателни за вижданията на Роулинг са разсъжденията й от последното й интервю (с Mugglenet и The Leaky Cauldron) относно съществуването на "Слидерин" като разсадник на Черна магия. Тя каза нещо от рода, че Злото е неотделима и неизбежима съставка от отношенията между хората, с която се налага да се съобразяваме, защото не е възможно да я унищожим.