Благодарности за чудесната тема!

Аз не мисля, че поредицата ще завърши по сапунски. Основанието за мнението ми е това, че подобно нещо досега май не се наблюдава. Всяка от книгите е край на нещо, на определена ситуация, на някакво разклонение на сюжетната линия... Имало е доста "извадени от ръкава" събития, но не мисля, че са били отвъд прага на разумното. Та ако екстраполираме към седмата книга, не вярвам там да има подобно нещо!

Второ основание е, че приключенският стил на романа не е самоцел и център. Виждам го по-скоро като начин да се представят определен тип конфликти и дилеми. Мисля, че авторката е много далеч от идеята да напише най-вълнуващото приключенско четиво; мисля, че тя по-скоро се стреми да напише най-поучителното четиво, в което поуките са облечени в приключения.

Образите на Снейп и Дъмбълдор са много старателно изпипани и ми се вижда крайно неправдоподобно да бъдат омазани точно накрая. Очевидно има много въпиющи загадки, но съм сигурен, че Роулинг е планирала нещо оригинално и далеч от елементарните предположения, които можем да направим. Поне дотук е показала доста убедително умението си за това. Тоест аз силно подозирам, че повечето от нещата, които изброяваш, няма да се окажат точно такива, каквито изглеждат от пръв поглед.

Мотивът за написването на бележката наистина е много интересен въпрос, който май още не е бил обсъждан тук. Права си, че човек, достатъчно мотивиран, за да замисли открадването на хоркръкса и достатъчно могъщ да го направи вероятно е имал основания, по-дълбоки от чисто емоционалните. Може би е искал да подтикне Волдемор към някакво действие. Може би е желаел да покаже на Дъмбълдор, че и друг се занимава с неговото "хоби" (макар и да нямам идея, защо по такъв странен и заобиколен начин). Възможно е даже Дъмбълдор да е бил наясно, че не отива за читав хоркръкс с Хари.

Единствено не мога да ти повярвам по тази точка, че Снейп е пич. Според мен, каквито и да са уменията на Снейп, никой смъртен не може да е чак такъв артист, че да изиграе така биографията си, характера си, отношенията си с хората и прочее... според мен, той си е истински и играе себе си, което значи, че не е пич. Допускам, че е възможно поради някакви неизвестни засега причини да е бил съюзник на Дъмбълдор - и дори може би още е такъв - но не допускам това да почива на някакви морални основания. Все пак причината сигурно е страшно основателна, щом самият Дъмбълдор я приема.

Вероятно Волдемор накрая ще го очистят физически, но ми се ще да вярвам (и съм почти убеден), че при това Роулинг дебело ще подчертае, че волдеморщината е неунищожима в магьосническия свят точно толкова, колкото и в мъгълския. Тя го прави доста честичко.