Първа глава

Писмото

Улица “ Привит драйв” №4. Всичко беше спокойно. Петуния, Върнън и Дъдли седяха на масата и гледаха телевизор, докато чакаха Хари да им приготви и сервира вечерята. Вуйчо Върнън през една минута се провикваше:
- Побързай, момче! Няма да те чакаме цяла вечер!
Най – после Хари беше готов. За да сервира храната на леля си и на вуйчо си, Хари мина покрай мястото, където седеше Дъдли и Хари забеляза, че братовчед му по много странен начин си държи ръцете под масата, все едно крие нещо. Кога то сложи на масата вечерята на Дъдли, момчето се загледа по-внимателно в братовчед си и забеляза, че той си играе на някаква електронна игра под масата. Дъдли разбра, че е разкрит и хвърли ледено-стедин поглед на Хари, който тъкмо сядаше на масата.
След като видя, че вниманието на родителите му е насочено към новините по телевизора, Дъдли реши да се възползва от случая и внимателно постави електронната си игра в скута на Хари. Докато момчето се усети, Дъдли вече крещеше:
- Вижте го! - посочи той Хари – Откраднал ми е новата електронна игра и я крие под масата!
Вуйчо Върнън побесня и скочи, приближи се до Хари и каза през зъби:
- Така, значи! Крадеш от братовчед си, а!
- Ама аз нищо не съм….
Хари не успя да довърши изречението си, защото бе прекъснат от разярения си вуйчо:
-Лъжеш! Лъжеш! Ти проклето момче!
-Не е вярно! Дъдли я сложи в скута ми, за да ме обвини! – опита се да се оправдае Хари.
Върнън вече кипеше от ярост:
-Как смееш да говориш против сина ми! Моето Дъденце! И не ми излизай с тези евтини лъжи! Тази нощ ще спиш гладен и освен това си наказан! Ще те заключа, за да не ти скимне посред нощ да станеш да откраднеш нещо и от хладилника! Сега ИЗЧЕЗВАЙ! – изкрещя вуйчо Върнън.
Хари напусна стаята, като тръшна вратата след себе си. Въпреки, че беше свикнал с това все той да е виновният, беше толкова ядосан! Как можеше да го обвиняват за нещо, което изобщо не е правил!
Той седна на леглото си, извади албума със снимките на майка си и баща си, който Хагрид му беше подарил и започна да го разгръща. Опитваше се да си спомни всички хубави моменти, които бе прекарал заедно с приятелите си в Хогуортс. Неусетно той се унесе в сън. Когато се събуди навън беше вече светло. Времето не беше много хубаво – слънцето ту изгряваше, ту се скриваше зад облаците.
Хари стана от леглото си, протегна се да си сложи очилата и под тях на нощното си шкафче напипа писмо. До прозореца стоеше Хедуиг и го гледаше.
Момчето се зачете:

Хари,

Ще дойдем да те вземем днес в 19.00h. Ще летим с летежна пудра. И Джини ще дойде.

П.П. Не забравяй да предупредиш леля си и вуйчо си, че ще идваме, за да не се уплашат и да не те пуснат.
Рон

Хари много се зарадва на писмото. Той беше весел през целия ден, за разлика от другите обитатели на къщата, които щом разбраха, че вечерта ще посрещат гости веднага лицата има станаха необичайно мрачни. Но за щастие сем. Дърсли позволиха на Хари да прекара остатъка от ваканцията си в Хралупата. Те го пуснаха само и само да им се махне от очите.
Щом получи разрешение, Хари се втурна в стаята си и си опакова багажа със светкавична бързина. С нетърпение чакаше часовникът да удари 19.00h и да напусне къщата. От рано той беше свалил багажа си в дневната и се беше паркирал на дивана да чака.
Най – после дългоочакваният момент дойде. Госпожа Уизли, Рон, Джини, Фред и Джорд излязоха от камината на Дърсли и ги поздравиха:
-Добър вечер! Дойдохме да вземем Хари. Готов ли си момчето ми? – попита госпожа Уизли.
Върнън и Петуния изобщо не бяха очаровани от това, че дневната им е пълна с магьосници, но затова пък нищо не продумаха с надеждата всички да се изнесат от къщата им колкото се може по – скоро. Госпожа Уизли подаде на Хари една шепа летежна пудра, той я взе, влезе в камината и извика силно и ясно:
- Хралупата!
Момчето лумна в пламъци и изчезна. Само след броени секунди Хари вече се намираше в кухнята на сем. Уизли. След малко дойдоха и останалите обитатели на дома – госпожа уизли, Рон и Джини, следвани от близнаците Фред и Джордж.


КРАЙ НА ПЪРВА ГЛАВА.



Написал: Аз
Редактирал: Аз