е как да не е елементарен
аз не съдя по себе си, защото и аз чета доста неща на английски, но като гледам хора, които не си практикуват английския и принципно изобщо не смеят да четат на този език как захапват ХП, когато им го дам...
мисля, че ХП е над нивото на детските книжки, но все пак си остава доста под изразните средства на художествената литература.

виж, че основният похват в цялата поредица е диалога - описанието на героите, моментното им състояние, придвижването им по коридорите... всичко е облечено в диалог

това прави книгата особено лесна за възприемане, все едно си при героите и ги слушаш как си говорят...


а коя книга е велика и коя не - това го решава времето.
ако една книга е четена преди сто години, преди 50, преди 5 и след 15 години твоите деца я преоткрият, значи в нея има нещо неуловимо, непреходно и което заслужава уважение.

по едно време с типична тийнейджърска небрежност бях определила цял клон от класиката като "скучен" ((ставаше дума за българската класика :)) )) и я четях само, за да мога да си я оплювам на спокойствие след това.
е мина известно време, понаучих малко история, посъбрах малко житейски опит от тук от там и вече по съвсем друг начин гледах на нещата, и не се сърдех, когато ни караха да учим Хаджи Димитър на изуст :)