Но кой ли беше новият собственик?Единственото нещо което се знаеше за него е,че щеше да пристигне за лятото,защото беше учител в някакво у/ще.
Но времето летеше и никой не дойде да поправи "Къщата на розите".Тя бе все така негостоприемна.
Но ето че една сутрин в началото на лятото съседите г-н и г-жа Марксън забелязаха че в нея има някой и решика да проверят кой е този така загадъчен обитател.Те позвъниха на вратата,изчакаха малко,но от вутре никой не им отвори вратата.Тъй като бяха убедени че там има някой.а и бяха доста наперени те позвуниха още веднъж,но по-настоятелно.
И тогава вратата се отвори.Г-жа Марксън и изпищя,а г-н Марксън остана с отворена от отвращение уста.
От вутре се бе подала нечия глава и ги гледаше с доста ядосани тъмно кафяви,голени очи.По лицете му имаше малки едва забележими белези от изгаряне,а косата му бе до раменете,но странното в нея беше че е зелена и точно по тази причина някои ученици го наричаха "откачалката" но той съвсем не бе такъв.
Но г-жа Марксън не бе изпищяла заради неговият образ,в ръката си той държеше нож по чието острие се стичаше кръв.
-Какво желаете-попита малко грубо той.
-Амии...-запъна се малко г-н Марксън-ние искахме да се запознаем с вас,но явно сте малко зает за това ние ще ви оставим наспокойствие.
И те му обърнаха гръб.
-Почакайте-извика мъжът от къщата вече с малко по-мек тон-Аз съм Талисманов,Том Талисманов.Приятно ми е да се запознаем.
-Аз съм г-н Марксън,а това е моята съпруга г-жа Марксън.Но наистиня сега трябва да вървим.
Когато затвори вратата "Том" се засмя на странното име с което се бе представил.Истната бе че не желаеше никой на това място да знае неговото истинско име.

Why is the world so cold?