Re: fan fiction 3 / Фен клубове / Хари Потър

Ок..написах нещо...дооста тъпо според мен ама..

Гальоз стоеше в единия край на стаята и не знаеше какво да прави. Тя усещаше погледите на Дъмбълдор, Ная, Лупин и Снейп. Нио беше останал при останалите слидеринци. Межика, Лориен и Брет все още не разбраха за какво им беше Гала, тя не се бе отделяла от тях и според Брет и Лори не би могла да направи нещо без те да знаят. Меджика не се сдържаше от яд, макар че не го показваше така ясно както преди малко, когато бяха останали само слидеринци. Нио наблюдаваше Брет, която гледаше напрегнато ту към Лориен, ту към голямата порта на замъка, през която бяха отвели Гала. Никой от тях не знаеше защо я бяха отвели, дори самата тя.
-Госпожице Ласпик - Дъмбълдор бе нарушил тишината и Гала го погледна с неразбиране. -Имаме основателни причини да смятаме че нападението на училището от страна на Волдеморт, придружен от няколко диментора е имало нещо общо с вас.
Гала се усмихна незабелижимо. "Няколко диментора" не беше изразът, който би употребила, нито пък "нападение", но след няколко секунди по лицето й не остана и следа от тази усмивка и тя стана твърде сериозна, и погледна бързо Ная. А младата асистенка обхождаше с поглед нараненото й чело.
-Как го получи?-без да я погледне в очите Ная все още разглеждаше отдалеко тънката пречупена линийка над дясната й вежда. Момичето не знаеше какво да отговори. Истината беше че наистина нямаше ясен спомен да се е удряла или да е падала в онзи нощ. Не помнеше и много неща за другите, всъщност помнеше наведената Брет над безжизненото тяло на младия слидеринец. Не помнеше какво бе станало след това.
-Ъъъ- започна да заеква слидеринката
-Помниш ли нещо от онази нощ? - Лупин се бе приближил и я гледаше в очите
-Ами...помня малко след като падна Меджика..т.е.... - Снейп обаче помнеше и след като слидеринката припадна до студеното момче. -Помня как Брет припадна и...това е всичко.
-Брет? - Ная вече не гледаше към Гальоз -Филч - слидеринката - пазачът пусна мисис Норис и се насочи към вратата. След няколко минути мълчание вратата се отвори и влезе слидеринката, която не можеше да разбере какво прави тук.
-Гала? Какво ...
-Какво си спомняте от ОНАЗИ нощ? - момичето разказа всичко, което си спомняше, включително и силната селена светлина. Гала не си спомняше това и започна да пребледнява. Колкото и да не искаше да слуша Потър не можеше да не чуе хвалбите му или "болезнените" му спомени след срещата с дименторите, от които можеше да се разбере как се е сдобил с белега си.
-И си видяла силна зелена светлина? - Лупин сега стоеше пред Брет
-Ъъъ..да.
Сякаш всички знаеха какво значеше това. Само двете слидеринки не знаеха и очакваха отговор.

Ами..не знам какъв е отговорът...ама се надявам някой да ми каже...

Sеverus Snape's Slave