|
ОГЪВАНЕ ОТ ЗАДНИЯ КРАЙ ИЛИ СГЪВАНЕ В ПРЕДНИЯ КРАЙ?
Повдигане на гърба в торакалната област чрез снижаване на шията
Ние не искаме гърба на коня да бъде извит нагоре механично, постоянно и нееластично, чрез статична, постоянна употреба на мускулите. (Der Reiter formt das Pferd, Udo Bürger). Ние само искаме да го повдигнем и да премахнем вгъването, което като ездачи създаваме, когато седнем върху конския гръб. Искаме гърба да се отпусне, да се остави да бъде повдигнат, а коремните мускули да се стягат периодично, така че гърба да не хлътва всеки път, когато конят стъпва на земята и масата му се носи надолу, заедно с масата на ездача.
"Торако-лумбалната извивка (или мост) нормално е права, дори леко дорзално изпъкнала (конвексна); при оседлан кон нейната ориентация е обърната и става вентрално изпъкнала." (Denoix/Pailloux, Massage and Physiotherapy for the Horse). Но как да поправим тази вдлъбнатост (конкавност)? Как да повдигнем гърба?
Механизмът на езда по метода „deep”
Ако имахме поводи и някакъв вид трензела, прикрепена към скакателните стави на коня, извиването на гърба отзад може би щеше е лесно за нас. Но при начина, по който се язди сега, това не е така. (Всички видове изобретения за постигане на това, особено амуницията за кордиране тип Pessoa, изглежда нямат успех и само теглят носа навътре.)
Ние, хората, правим всичко с ръцете си. Смятаме, пишем, ядем, шофираме и прещракваме дистанционното с ръцете си. Така че, естествено е да искаме да контролираме формата и работата на коня също с ръцете си.
Снижаването на шията накланя предните крака назад
Но когато конят извие гърба си откъм предния край, наведената глава и шия влияят върху разположението на първите няколко гръдни прешлена, заобляйки гръбнака така, че предният му край сочи още по-надолу. Мускулите на гърба и шийния лигамент теглят върху прешленовите израстъци на холката и огъват колоната от прешлени надолу, снижавайки холката и завъртайки горният край на раменете напред, което също така кара предните крака да се наклонят назад. Това снижава холката даже още повече, защото предните крака на коня са насочени назад.
Спиналните израстъци и техните интраспинални пространства и връзки
Нито мускулите, нито шийния лигамент оказват влияние върху дъгата на гръбнака по-назад, зад седлото, където обикновено се получават нараняванията тип „целуващи се прешлени”. Лигаментът е прикрепен към върха на спиналните израстъци и когато бива изтеглян, той оказва теглене главно върху най-високия прешленен израстък на холката. Той не може да бъде изтеглен много далеч, тъй като израстъкът е прикрепен към следващия израстък чрез къса връзка. А този израстък, от своя страна, е прикрепен към следващият и т. н. Има пластове от силни връзки между всички високи израстъци и те не позволяват голямо разтягане. Малко да, но не много.
Шийният лигамент не е безкрайно разтеглив (Dr Horst Weiler, Insertionsdesmopathien beim Pferd). Така ако най-високият израстък на холката бъде изтеглен 5 см напред, следващият може да бъде изтеглен с 4 см. Тегленето от първият израстък не е толкова силно, тъй като той се е преместил само 5 см. Третият се премества 3 см, четвъртият - два, после един и накрая половин сантиметър. Това са 6 прешлена. Не може да стигне по-далече. Дори и ако достигне два пъти по-голяма от тази дължина, то пак не е цялото разстояние. За да се извие гърба зад седлото, тегленето трябва да дойде откъм задницата на коня.
Конят може да ротира таза толкова много, че линията на поясния отдел да стане изпъкнала
Задницата е много по-добре екипирана за заобляне и освобождаване на гърба. Мускул илиопсоас ротира таза, който тегли върху сакроилиачната става и мускулите на крупата, а те оказват теглене върху поясния гръбнак. Също така, коремните мускули теглят върху гръдния кош, за да подвият задницата и да изтикат коремното съдържимо нагоре. Всички тези мускули са много по-силни и подходящи за този тип работа, отколкото мускулите на шията.
ПРОТЯГАНЕ НА ПРЕДНИЯ КРАК
Ниското поставяне на главата спомага за развитието на M. Brachiocephalicus - той става къс, напомпан и силен
Друг тренировъчен ефект, който има дълбокото поставяне на главата и шията, е че това помага за наистина високо повдигане на предните крака. Главният мускул, повдигащ предния крак (предмишницата) нагоре до протягането му, е M. Brachiocephalicus (което буквално означава "от ръката до главата"). Това в общи линии е и начина, по който той е разположен. Той върви от задната част на главата към вътрешната част на предмишницата, по страничната част на шията. Ако конят държи шията си навън и нагоре колкото може повече, предмишницата ще може да се придвижи максимално напред чрез силата на този мускул, който се скъсява и изтегля крака по-близо до главата. Това е точно обратното на ролкюра.
Ефектно движение на предния крак
Но ако тренирате коня да движи предния си крак напред докато е дълбоко поставен (при което разстоянието между тила и предния крайник е относително късо), е по-трудно да се придвижи предмишницата много напред. Но конят със сигурност ще направи най-доброто, което може, защото ако не го направи, би могъл да се спъне и да падне върху носа си.
При ролкюра, този конкретен мускул работи в крайно свита степен и с времето всъщност се скъсява малко, дори и при покой. Той става по-силен в скъсено състояние, защото е трениран в такова състояние. Затова когато шията се държи нагоре и навън и тила е отдалечен от предния крак, мускулът е способен да повдигне предмишницата наистина високо, за да се получи този зрелищен вид при пиафе/пасаж и удължените ходове. Както може да се види обаче, това не влияе върху диагоналния заден крак. Този „разединен” тръс е типичен за коне, тренирани по този модел.
---------------------------------
/следва/
|
ROLLKUR - 4 част [re: Mystic_River]
