|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 ROLLKUR - от Тереза Сандин
|
|
| Автор |
Mystic_River (любител) |
| Публикувано | 02.08.10 11:25 |
|
|
ЗА РОЛКЮРА (ROLLKUR)...
...Методите Deep'n'Round и начините на превиване/„пречупване” на шията в обучението при съвременната обездка
ЗА и ПРОТИВ. Или по-точно ПРОТИВ, в основата си...
Методът на Дълбоко поставяне
Това е сбор от статии, разискващи необходимостта и обосноваността на теорията за езда на конете за обездка по начина „дълбоко, извит и свръхогънат”, с тренировъчна цел. Те имат за тема: какво всъщност представлява това, какво е предназначението му и кои са несъмнените отрицателни страни на метода. Не съм се опитала да бъда „обективна” по темата и е доста показателно от текстовете, че това не е метод, който аз самата използвам. Противно на мнението на мнозина, обаче, съм опитвала всичките различни техники, освен една – дълбоко и крайно извит настрани (с нос към ботуша), на средните ходове. Усещам, че тук е моя лимит за изпробването на странни и потенциално опасни неща върху друго живо същество. Ще трябва просто да живея, без да знам какво точно е усещането при това конкретно упражнение.
Наука
Също така, не съм се опитала да напиша научен труд по темата. Имам отпратки към цитати и библиография. Имам подкрепата на някои именити хора от света на обездката, но повечето заключения са тези, до които съм достигнала сама посредством експериментиране и наблюдение, запитвания към ветеринари и треньори, и не на последно място - чрез извършените рационални разсъждения.
Класическо?
Главното разискване в тези статии е върху биомеханиката и биодинамиката на коня. Има още много въпроси за обсъждане, един от които е дали това е „класическо” или не. Проблемът тук е, че думата „класически” всъщност не е дефинирана и е толкова използвана и неправилно прилагана, че вече никой не знае какво отстоява тя. Повечето последователи се придържат към това, което „Майсторите от миналото” са казали, че е правилно. Но кои майстори? Трябва ли човек да се придържа към Ксенофон, Де ла Геринер или към Първия комитет на Международната федерация по конен спорт, които са написали и първите правила за състезания през 1920г.? За жалост, тези хубави и премислени първи правила за състезания са били променяни малко по малко, за да паснат по-добре на съвременния спорт и на това как всъщност изглеждат на манежа, вместо да се променят обучението и ездата по такъв начин, че да съответстват на правилата.
Характерен белег на епохата
Времената и идеалите се менят, и понастоящем в спортната медицина терапевтите са по-ангажирани с разтягане (стречинг), отколкото са били преди. И това е донесло много добро на спорта, без съмнение. Също така, обществото се е променило от авторитарно („Никога зад отвеса/вертикалата!”) към едно по-научно звучене – „Зад вертикалата прави конят...” Сега ние търсим причината, поради която майсторите нададоха възглас.
Преди обездката да стане спорт, тя е била служба (в армията) и/или изкуство (при аристократите). В армията войниците можели да се научат да яздят, или да умрат докато се опитват. От друга страна, благородниците се гордеели да упражняват добре изкуството и толкова близо до техните идеали, колкото е възможно. И тъй като били истински отдадени, те се мъчели и се стараели да бъдат по-добри през целия си ездови живот.
В съвременния спортен свят няма такова нещо като саморегулаторна система. Ние имаме външно оценяване, правила и съдии при състезанията, и за да победиш трябва да работиш над впечатляване на съдиите - за да те оценят изгодно и да се надяваме, според правилата. Но всички коне и ездачи са различни, също и съдиите. Правилата, написани на хартия, не могат да бъдат наложени върху жива форма на изкуството. Така че, точките в спорта зависят от това как съдията интерпретира резултата, как той възприема коня и от това кой състезател е популярен напоследък...
Правилата на FEI представляват същите идеали, към които се придържат както Немската, така и Френската армейски кавалерийски школи, и вероятно същите, които някогашните благородници са поддържали като свои. Обезпокоително е, че напоследък са започнали доста да променят правилата. Защо би било необходимо това? Конете едва ли са се променили. Те все още имат четири крака, и произхождат от впрегатни и чистокръвни коне. Това, което се е променило, е подбора от хора, стремящи се да бъдат ездачи по обездка и състезатели.
Перфектните точки и Перфектната Езда
Както при всеки спорт, ние искаме да започнем млади и да се издигнем до върха рано, за да можем да останем там по-дълго. Да отделим време да научим всяка дисциплина в ездата, да се опитаме да намерим учители (хора и коне), достатъчно умели, за да могат да ни научат на ритъм, отпуснатост, гъвкавост, баланс, контакт, изправеност и отзивчивост към помощите, в крайната си форма изглежда отживяло. Вродени ходове, контрол, трикове и прецизност е това, което се награждава в състезанията, вместо качеството на критериите от тренировъчната скала. Например, ако в буква X се изискват 12-15 стъпки пиафе, то едно не особено добро изпълнение на 15 последователни къси плъзгащи се стъпки в X се оценяват по-високо, отколкото плавното повдигнато пиафе от 10 стъпки на 3 метра след буква Х. И на състезание законно е така! Има си описание, по което се язди. Ако всеки и навсякъде яздеше движенията където си иска, всички биха могли да изпълняват страхотни, добре подготвени пиафета, нали? Тогава какво се случва при свободния стил, на музика?
Прецизността и поредицата трикове при съвременните изпитания по обездка, са до известна степен над способностите на 22-годишен ездач, който язди и учи, и въпреки това иска да се състезава в Гранд При. Така ние измисляме методи за трениране, които ни дават прецизен контрол над коня до милиметър и жертваме баланса и коректността, в хода на този процес. Тъй като не съвършенството е целта – а перфектният спортен резултат.
/Тереза
ROLLKUR
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА? КАК СЕ ПРАВИ?
Какво означава "rollkur" (rollkuer, rolkur, roll cure) или да тренираш по метода "deep", "round", "LDR" (low, deep, round – ниско, дълбоко, извит) и какво е предназначен да постигне?
Много ездачи и треньори имат някакво разбиране за това, знаейки, че олимпийски шампиони използват тази техника, и че въпреки това други открито и категорично говорят против нея, обикновено с термини като: насилие над животни, увещаване, принуда, „преки пътища”, противоестествено, издаващо невежество, пагубно - списъкът продължава. Но какво е то, всъщност? Наистина зависи кого ще попитате.
Първият ездач по обездка в наше време „разкрит”, че тренира своя кон използвайки тази техника, бе германката Никол Упхоф, когато един фотограф се промъкнал в нейният закрит манеж и я заснел да язди „дълбоко” Рембранд. Когато снимките бяха публикувани по-късно в списание St Georg Magazine, те причиниха безредие в немските конни медии. Никол и нейният треньор Хари Болд отрекоха, че тя умишлено е възнамерявала да постави коня си в тази позиция и казаха, че това било едно „крайно изключение”.
Хари Болд коментира:
"Това беше крайно изключение. Рембранд се притесняваше от едни препятствия, издигнати в края на манежа. Фактът, че Никол го е извила надолу толкова крайно дълбоко е било само с възпитателна цел."
Немски ездач по обездка, трениращ по метода „deep” - забележета липсата на сгъване на хълбоците/бедрата.
После той добавя: "Всеки метод на трениране, който води до успех на шоу-арената трябва да е правилен и следователно класически."(Reiter Revue 02/94, стр. 56)
Съдии и публика бяха еднакво удивени от лекотата и елегантността, които тази стройна двойка излъчваше на манежа. Всичко това бе много различно от по-тежките, по-трудно работещи коне само от преди една година. И тъй като Никол спечели индивидуалният и отборен златен медал на Олимпиадата през 1988г., и при това с ненадминат брой точки, този тренировъчен метод беше признат, само за да бъде изоставен и признат отново през годините. След това отново се стигна до дебати в края на 90-те години...
---------------------------
/следва/
| |
|
|
|
Много интересна тематика. Чакам продължението с нетърпение с оглед на факта, че треньорът ми в момента набляга на rollkur в моето обучение, като изключим останалите неща, свързани със седежа... Струва ми се невъзможно да извия главата на коня по този начин без да го дърпам, а треньорът ми го прави с лекота - работи много плавно с ръцете и като го събере конят не изглежда напрегнат, а при мен си е едно дърпане на поводите... събирам го за момент и тъй като трябва постоянно играене с ръцете, без да искам му пропускам поводите и той пак си опъва шията Освен това, когато конят е много събран, трябат доста силни крака, за да го изкарват напред. Иначе е доста по-удобно... Все пак ако не беше някакъв признак на завишаване на ездовите умения, с удоволствие не бих го учила...
| |
|
|
|
Аз ще се въздържа от коментар засега, защото незнам какво точно правите с вашия треньор - все пак не съм ви видяла как тренирате. Още повече, че всеки си има мнение и доводи, вероятно...На този етап съм подхванала тази тема, защото тя е много съществена и мисля, че е важно да има едно добро разбиране за тези неща от ездачи и треньори. Определено има какво да научи човек и над какво да поразсъждава. Но тъй като това е една много обширна тема, ще отнеме известно време да преведа всичко... Затова моля да имате търпение
| |
|
|
|
Темата е интересна и за мен, въпреки че не се занимавам с обездка. Не ми харесват неестествените положения на шията на коня, колкото и печеливши да са, защото сигурно го боли и му вреди. Веднага се сещам за твърде неестествените упражнения, които правят и много художествени гимнастички, което при тях също често е с лекота и е много красиво, но така или иначе те претърпяват често разни травми. Да го направиш на себе си хич не е добре, но все пак е личен избор, човек е амбициозен и т.н., но да строшиш шията на някой друг със спортна цел - не подкрепям такъв метод.
| |
|
|
|
Мога да ти помогна с превода, ако искаш. Употребих израза "Нямам търпение" в смисъл, че ще се радвам да прочета и другата част...
| |
|
|
|
Нямам нищо против помощ за превода Още повече, че не претендирам да съм професионалист в областта на английския... Това което помага е, че поне имам понятие за терминологията в ездата.
Значи, за най-нетърпеливите и знаещите английски, ще дам линка към сайта (той не е тайна, и друг път е бил посочван тук):
http://www.sustainabledressage.net
Мисля че в него има доста ценни неща, подробно и логично описани, независимо, че няма претенциите за научен труд Отдавна ми се иска да преведа едно друго от там, но си е мащабен материал...Така че ако имаш време и желание, може да помогнеш. Но не се чувствай задължена...В крайна сметка, когато стане - тогава! Аз грубият превод съм го направила, но има нужда от изглаждане и редактиране, а и понеже е доста дълго, ще трябва да се раздели на доста части. А сезонът е отпускарски...
| |
|
|
|
В този случай помощта ми май не ти е нужна, щом си направила грубия превод.... Аз там бих могла да помогна, защото има доста конски термини, които не знам Имай ме предвид за грубия превод на други статии за напред. Само да отбележа, че ще е добре да им хвърляш по едно око за конската терминология ... А иначе аз с това се занимавам - преводи, но в съвсем друга сфера - ВиК и Евро фондове
Благодаря за линка.
| |
|
|
|
ROLLKUR? DEEP? LONG & LOW? FORWARD-DOWN-OUT? LDR? BEHIND THE VERTICAL?
Свит зад отвеса и поставен ниско
Тренирането на коня „дълбоко” включва снижаването на главата и шията под височината на холката и/или поставяне главата на коня с нос зад вертикалната линия, съответно извивайки врата му. Така конят трябва да държи носа си значително зад отвеса, но без шията задължително да е много ниско. Тези, практикуващи метода на дълбокото поставяне, обичат да го наричат Deep или Round, докато онези, които го избягват, го наричат ролкюр. (Пренебрежителният израз произлиза от немското „Rollkur” – лекарство за стомах, което човек трябвало да изпие и след това да се оваля на пода, за да може то да покрие със слой вътрешната стена на стомаха). Терминът бил въведен от немското конно списание St Georg Magazine.
Вратът е огънат и грубо извит настрани при среден тръс
Не само, че някои коне за обездка и прескачане на препятствия се тренират крайно свити зад вертикалата - обикновено те са и грубо извити настрани, за предпочитане по време на средните ходове или при резки смени на посоката и хода. Извиването става главно в най-долните шийни прешлени, поставяйки цялата останала част от шията на една страна. Понякога (но не винаги), конят е позициониран и в областта на задтилъка.
Прекомерно свиване отвесно и странично (като демонстрация)
При по-традиционните методи на трениране, шията никога не трябва да е извита по-латерално отколкото останалата част от конския гръбнак, за да се запази работещото разположение на прешлените, да се запази контрол над рамото, да се поддържа конят в баланс, а шията му – стабилна и използваема като лост за управление на гърба. При ролкюра изглежда ездачът целенасочено извива шията на коня прекомерно настрани, за да „освободи” основата й или да направи по-трудно за коня да резистира. Обясненията на защитниците на метода варират от огъвкавяване, разтягане и огъване, до освобождаване на хълбоците(?) или "изключване на шията от тренирането".
Полезно: Протягане напред -надолу - навън, с удължаване и навеждане на шията за почивка
Методите Rollkur, Deep'n'Round и LDR не трябва да бъдат обърквани с позволяване конят да се протегне напред-надолу-навън (Forward-Down-Out), дъвчейки трензелата и изтегляйки поводите от ръцете на ездача, търсейки контакта с отдаден повод. Този тип протягане никога не е бил предназначен като начин за трениране на рамката, а просто като контрол над търсенето на контакта и оставяне на коня да се протегне по своя воля, да се отпусне за момент и да разтегне гърба за отдих. То не включва никакво принудително поставяне на шията от страна на ездача, тъй като конят е оставен сам да се протегне надолу, по естествен начин. Тази позиция наподобява позата при паша и има същия ефект върху гърба.
Има много автори като известния съдия Ерик Лете, който описва положението „напред-надолу-навън” изцяло погрешно в своята книга „Dressyr”. За жалост, тази книга е стандартно четиво за шведските любители по обездка от много години. Там има две снимки с неговия кон на тръс - едната изобразяваща позиция „нагоре” (където е съвсем малко зад вертикалата, с изпъкващ мускул сплениус), а другата илюстрираща позиция „надолу” (без никакво протягане и фактически със същата дължина на поводите). Конят не показва никакво разтягане на шията, само свиване на врата чрез използване на мускулите в основата на шията си. Това не е позиция „напред-надолу-навън”, нито е протягане. Това е извиване.
Версията на бивш председател на ФЕИ, за търсене на контакта „напред-надолу-навън”, което в случая представлява свиване на шията
Това не бива да бъде обърквано с опитите да се язди по нормален начин кон, който се е научил да избягва контакта и се свива зад повода, и с неуспеха да накараме коня да се протегне. Тези, които яздят по метода deep/rollkur правят това умишлено, а не защото при коня се случва да се свие зад повода, поне при тренировка. При представяне много от конете напълно се провалят с протягането към трензелата, така че вместо това се налага ездачът да скъси поводите.
Кон, свит зад повода и избягващ контакта
То също не бива да бъде обърквано с една твърде разпространена практика конете рутинно да се яздят прекалено свити и зад вертикалата (Overflexed and Behind the Vertical). Двете явления – да се язди „дълбоко” или само „прекалено свит", са свързани и споделят общи знаменатели, но намерението е различно. Тези, които практикуват езда, при която конете им са просто твърде свити и зад вертикалата, обикновено са напълно несведущи за факта, че това не е състояние, в което да показваш кон за състезание, нито да го подготвяш за изява. Те просто си яздят така винаги и навсякъде, смятайки, че техният кон е изцяло на повода, тъй като носът му е навътре.
„Пречупен” при 3-тия шиен прешлен и с нос зад отвеса
Те знаят, че носът трябва да е близо до отвеса, но очевидно не знаят, че „по-малкото е повече” – носът на коня трябва да е на вертикалата или пред нея, защото конят се протяга за контакта; а не главата да бъде „задържана назад” в позиция „на повода”. Те си мислят, че конят трябва да отстъпи на натиска от повода и „увесват” главата му на поводите, „създавайки контакт”. Те не знаят, че това не е много добре от биомеханична гледна точка и не е начина, по който трябва да се язди кон, било на тренировка или състезание. Това е груб начин за промяна на контакта: от положение „над повода” да накараш коня да се огъне навътре и да го държиш там – не изисква много такт и усет. А очевидно, в картинката не се включва и никакво познание за анатомията на коня.
Загряване в дълбока позиция (2005г.)
Тези, които практикуват методът deep или rollkur знаят, че това е метод за трениране, а не за изява. Всички те, при състезание възнамеряват да поставят тилът на коня като най-висока точка, а носът му – на или пред вертикалата. Фактът, че това не винаги се случва е друга история. Но тъй като това не е един метод, а няколко имащи общи цели, всички известни ездачи, които ги практикуват го правят различно що се отнася до дълбочина, свиване, огъване, контакт, изисквания, степен, помощи и допълнителна (помощна) амуниция.
Повечето от защитниците твърдят, че не използват плаващи поводи или подобни, защото „не са нужни”, понеже коня сътрудничи и иска да го направи, и т.н. Но някой засне на видео известен холандски треньор, яздещ един от техните коне МНОГО дълбоко и с мундщук, на много къс помощен повод (gogue)! Аз не допускам, че той слиза от коня на всеки 5 минути, за да отпусне приспособленията и да даде почивка на коня от свиването. Ако имаше поне плаващи поводи, той можеше да спори, че оставя шията да се отпуска често, тъй като те могат да се отпускат ръчно.
Това беше широко разпространено по телевизията в мръсен скандал, опитващ да докаже, че този метод за трениране е довел до внезапната смърт на друг кон при тяхна тренировка. Лично аз не смятам, че бихте могли някога да докажете подобно нещо. Конете могат да умрат поради много причини, също както и хората. Но това наистина създаде голям шум, тъй като новите собственици бяха свързани и с някакъв тип спонсорство. В крайна сметка бе постигнато някакво споразумение.
---------
/следва/
| |
|
|
|
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО
Но тази идея за тренирането на конете чрез извиване на шията им в различни посоки, не е нова. През 17в. Херцогът на Нюкасъл – Уилям Кавендиш, обучавал коне за богатите и известните, според сведенията - свръхизвити и силово, също така. Предполага се, че той е изобретил плаващите поводи. Истината за това ние, разбира се, никога няма да узнаем.
Франсоа Боше, 1848
През 1842г. Франсоа Боше публикува своята книга "A New Method of Horsemanship" (Méthode d'Equitation basée sur de nouveax principes), където обяснява как да „изкореним всяка съпротива у коня” посредством големи извивания, усукване и огъване на шията на коня. Той твърдял, че обучението на въздушните ходове е въпрос на месеци, и привлякъл както последователи, така и критици.
Джеймс Филис
Боше бил последван от Джеймс Филис, който на свой ред предал цялото си познание на руската армия, и човек може да види следи от това при извиванията, използвани от руските ездачи в наши дни. Той е започнал също традицията на извиване по време на движение, която използват защитниците на ролкюра.
С настъпването на новия век, Паул Плинцнер (ученик на Гюстав Щайнбрехт), обучавал коне за немския кайзер, който имал недъг и можел да си служи само с едната ръка. Принцът се чувствал по-сигурен върху коня, когато последният бил силно сгънат и контролиран чрез строго заюздване.
През 70-те години Алвин Шокемьоле имал голям успех с конете, но в дисциплината прескачане на препятствия. Той яздил конете си напълно свити, използвайки плаващи поводи, и нямал никакви колебания да язди над препятствията по този начин.
Дълбоко поставен, в стил „Алвин Шокемьоле”
В наши дни Изабел Верт (и другите, трениращи с германеца д-р Шултен-Баумер), Никол Упхоф и Анки Ван Грюнсвен (заедно с нейния треньор С. Янсен) символизират идеалът на яздещите конете „дълбоко”. Извън тези неща, Грюнсвен и Янсен са от онези, които са най-открити и честни относно своята теория на трениране, говорейки за нея на интервюта и в статии, и безусловно привличат най-много ученици от света на обездката. Мнозина са привлечени към дружелюбната и щастлива двойка и искат да научат техниката, която може да ги отведе до Олимпийските игри.
Поставяне главата дълбоко, за да се повдигне гърба
Откровеността около този метод нарасна значително след 1988г., когато Никол Упхоф спечели олимпийското злато. Оттогава огромното мнозинство коне, печелещи злато на Олимпиадите, са последователно и редовно тренирани по този метод. Останалите са яздени повече или по-малко прекалено свити или принудително поставени, и по никакъв начин не са близо до изпълненията на тренираните „дълбоко” коне, когато става въпрос за контрол, прецизност и деятелност на предните крака.
Тези трима олимпийски златни медалисти – Упхоф, Верт и Грюнсвен, несъмнено считат своя собствен метод на дълбоко трениране за много различен от този на останалите, и естествено, за по-добър. Те всички твърдят, че тяхната версия е най-научна и издържана, и разбира се, полезна за коня. Но всички те искат да постигнат едно и също нещо, или поне така казват...
ПОВДИГАНЕ НА ГЪРБА (НА КОНЯ)
Главната цел на всички онези, служещи си с този метод на навеждане и извиване главата и шията на коня, се смята, че е да накарат коня да повдигне гърба и да го люлее. Що се отнася до коня, за да развие мускулите на гърба правилно, той трябва да работи в отпуснато състояние, а не в скъсено и свито положение, както започват тренировка някои коне.
Хари Болд (Reiter Revue, 02/94): "С привличането си в този спорт, някога доминиран от мъже ездачи, сега жените и младите момичета са тези, които се нуждаят от удобни за езда коне. Усложняващ за дамите е фактът, че треньорът може да не язди коня при загрявката. Ако например Рембранд или Гранд Жилбер не освободят гърба по време на тяхната работа, тогава полу-спиранията няма да действат”.
Загряване в дълбока позиция, 2005г
"Човек може да изгражда и укрепва гърба, само ако конят е гъвкав. Фактът, че Реми и Гранд Жилбер не показват никаква резистентност в шията, задтилъка или хълбоците, е само поради това, че са били отпуснати чрез езда „дълбоко и извито”. Докато всички мускули не бъдат огъвкавени, един кон не може да покаже върхово изпълнение и удоволствие от работата си, защото всичко е съвсем просто. Толкова скъсено и дълбоко, колкото тези снимки изобразяват - това разбира се, не е решение. Но да бъде носа на коня зад отвеса не е нещо трагично – момичетата могат по всяко време да повдигнат коня нагоре. Те поддържат контакт с трензелата през цялото време. Преимуществото на метода – конете носят главата си ниско, гърба отива нагоре и започва да се люлее, така че конят може да бъде трениран в максимална степен на отпуснатост" (Reiter Revue, 2/92 "Von der Rolle")
Снижаването на шията повдига гърба под седлото
Чрез огъване на шията надолу, гърбът се извива нагоре, а чрез стягане на коремните мускули гърбът се извива дъгообразно, като арка. Това повдига гърба, отпуска мускулите му и той започва да работи.
В известна степен това е истина, поне в лабораторни условия с експерименти, проведени върху скелети на мъртви коне, където с гумени ленти са били заменени мускулните тракции (Denoix/Pailloux "Massage & Physiotherapy for the Horse”). Това е изцяло механически възможно и е въпрос на обикновена физика. Но...
ФИЗИКА НА ЛЮЛЕЕЩИЯ СЕ ГРЪБ
Когато конят се движи напред на тръс или галоп, той прави това чрез по-малки или по-големи подскоци. При тръса има два скока на цикъл (по един за всеки диагонал), а при галопа има само един. Това кара цялата маса на коня да се движи нагоре и надолу с подскоците. Конят се състои от 57% туловище, а това туловище се състои от корем и гръден кош, окачени за гръбнака. Гръбнакът и гръдния кош на свой ред висят между предницата (раменете) и задницата (таза).
Масата на туловището и силите, действащи върху гръбнака в различни фази на тръс
57% от кон тежащ около 540 кг = приблизително на 310 кг. Ако върху това бъде поставен ездач (примерно 65 кг), това прави 310 + 65 = 375 кг. 375 кг изтласквани във въздуха на 5 до 15 см височина, при всеки подскок на тръс. 375 кг приземяващи се, слизащи надолу и поемани от предните и задните крака. Това е свързано със значителни сили. Една сила, теглеща нагоре върху гръбнака, когато масата на коня се повдига във въздуха, и една много по-голяма сила, теглеща надолу върху гръбнака при приземяването. Тези сили се редуват по време на цикъла, теглейки нагоре - надолу, нагоре - надолу.
Тъй като силата действаща надолу е много по-голяма отколкото тази във възходяща посока, тя трябва да бъде неутрализирана по някакъв начин. Ако не бъде, гръбнакът ще хлътне, ще отслабне и ще поддаде като се огъне и счупи, рано или късно. Но самият гръбначен стълб е леко извит дъгообразно нагоре (Schrijer, Dressage Today, 2003), за да противодейства на силите, подобно на римски мост. За да се поддържа тази арка, да се подпомогнат междупрешленните връзки и стабилизират вътрешните органи, се използват, редувайки се, коремните/илиопсоас мускули и мускулите на гърба.
Стабилизация на масата на тялото в различни фази на тръс, с помощта на коремните и гръбните мускули
Така че, коремните мускули се съкращават, за да противодействат на силите на спускащите се вътрешности върху гръбнака - но ритмично прекъсващо, а не постоянно! Ако коремните мускули се съкращаваха статично, конят щеше да има проблеми да диша правилно заради напрежението на коремните мускули, а последните биха се схванали поради натрупването на млечна киселина. Интермитентното помпане на мускулите подпомага изнасянето на страничните продукти от аеробната работа. Също така, постоянното напрежение би подпомогнало огъването на гърба нагоре при изтласкването и възходящото движение, и ще добави допълнителна сила към него. Гърбът ще стане нееластичен и друслив. (Der Reiter formt das Pferd, by Udo Bürger)
Илиопсоасна мускулна група при събран кон
Мускулите на тазово-поясната област са силно ангажирани във всичко това. Но причината, поради която едва ли някой ездач знае за тях, е защото те са разположени вътре в тялото на коня - не могат да бъдат видяни отвън (Solange Schrijer, How the Horse's Back Works, Dressage Today, 2003). Те се прикрепят за последните седем прешлена от поясния гръбнак и за основата на таза (psoas minor), както и от последният поясен прешлен към средата на бедрената кост (iliopsoas muscle).
М. илиопсоас вътре в тялото на коня
Тези мускули (илиопсоасната група) са изключително силни и изпъкват почти толкова, колкото и мускулите по горната линия на гърба. Те подпомагат събирането чрез ротиране на пелвиса и подлагане на задния крак под коня. Те работят заедно при ротиране на пелвиса (Psoas Minor) и издаване напред на бедрото (Psoas Major, Iliacus). Когато са подкрепени от коремните мускули, те са много мощни за „използване на гърба” и за поддържане заоблянето в горната линия (Solange Schrijer, How the Horse's Back Works).
Мускулите на корема, гърба, таза и задните крака трябва да работят свободно и без ограничения, за да могат да поддържат, редувайки се, движещият се товар на туловището. За да правят това, те трябва да бъдат свободни и в естествена позиция, а не разтегнати до крайност или свити. Ако абдоминалните мускули работят изометрично и статично, чрез поддържане в едно постоянно съкратено положение, това причинява натрупване на млечна киселина и не е желателно по никакъв начин. (Der Reiter formt das Pferd, by Udo Bürger).
--------------------------------
/следва/
| |
|
|
|
ОГЪВАНЕ ОТ ЗАДНИЯ КРАЙ ИЛИ СГЪВАНЕ В ПРЕДНИЯ КРАЙ?
Повдигане на гърба в торакалната област чрез снижаване на шията
Ние не искаме гърба на коня да бъде извит нагоре механично, постоянно и нееластично, чрез статична, постоянна употреба на мускулите. (Der Reiter formt das Pferd, Udo Bürger). Ние само искаме да го повдигнем и да премахнем вгъването, което като ездачи създаваме, когато седнем върху конския гръб. Искаме гърба да се отпусне, да се остави да бъде повдигнат, а коремните мускули да се стягат периодично, така че гърба да не хлътва всеки път, когато конят стъпва на земята и масата му се носи надолу, заедно с масата на ездача.
"Торако-лумбалната извивка (или мост) нормално е права, дори леко дорзално изпъкнала (конвексна); при оседлан кон нейната ориентация е обърната и става вентрално изпъкнала." (Denoix/Pailloux, Massage and Physiotherapy for the Horse). Но как да поправим тази вдлъбнатост (конкавност)? Как да повдигнем гърба?
Механизмът на езда по метода „deep”
Ако имахме поводи и някакъв вид трензела, прикрепена към скакателните стави на коня, извиването на гърба отзад може би щеше е лесно за нас. Но при начина, по който се язди сега, това не е така. (Всички видове изобретения за постигане на това, особено амуницията за кордиране тип Pessoa, изглежда нямат успех и само теглят носа навътре.)
Ние, хората, правим всичко с ръцете си. Смятаме, пишем, ядем, шофираме и прещракваме дистанционното с ръцете си. Така че, естествено е да искаме да контролираме формата и работата на коня също с ръцете си.
Снижаването на шията накланя предните крака назад
Но когато конят извие гърба си откъм предния край, наведената глава и шия влияят върху разположението на първите няколко гръдни прешлена, заобляйки гръбнака така, че предният му край сочи още по-надолу. Мускулите на гърба и шийния лигамент теглят върху прешленовите израстъци на холката и огъват колоната от прешлени надолу, снижавайки холката и завъртайки горният край на раменете напред, което също така кара предните крака да се наклонят назад. Това снижава холката даже още повече, защото предните крака на коня са насочени назад.
Спиналните израстъци и техните интраспинални пространства и връзки
Нито мускулите, нито шийния лигамент оказват влияние върху дъгата на гръбнака по-назад, зад седлото, където обикновено се получават нараняванията тип „целуващи се прешлени”. Лигаментът е прикрепен към върха на спиналните израстъци и когато бива изтеглян, той оказва теглене главно върху най-високия прешленен израстък на холката. Той не може да бъде изтеглен много далеч, тъй като израстъкът е прикрепен към следващия израстък чрез къса връзка. А този израстък, от своя страна, е прикрепен към следващият и т. н. Има пластове от силни връзки между всички високи израстъци и те не позволяват голямо разтягане. Малко да, но не много.
Шийният лигамент не е безкрайно разтеглив (Dr Horst Weiler, Insertionsdesmopathien beim Pferd). Така ако най-високият израстък на холката бъде изтеглен 5 см напред, следващият може да бъде изтеглен с 4 см. Тегленето от първият израстък не е толкова силно, тъй като той се е преместил само 5 см. Третият се премества 3 см, четвъртият - два, после един и накрая половин сантиметър. Това са 6 прешлена. Не може да стигне по-далече. Дори и ако достигне два пъти по-голяма от тази дължина, то пак не е цялото разстояние. За да се извие гърба зад седлото, тегленето трябва да дойде откъм задницата на коня.
Конят може да ротира таза толкова много, че линията на поясния отдел да стане изпъкнала
Задницата е много по-добре екипирана за заобляне и освобождаване на гърба. Мускул илиопсоас ротира таза, който тегли върху сакроилиачната става и мускулите на крупата, а те оказват теглене върху поясния гръбнак. Също така, коремните мускули теглят върху гръдния кош, за да подвият задницата и да изтикат коремното съдържимо нагоре. Всички тези мускули са много по-силни и подходящи за този тип работа, отколкото мускулите на шията.
ПРОТЯГАНЕ НА ПРЕДНИЯ КРАК
Ниското поставяне на главата спомага за развитието на M. Brachiocephalicus - той става къс, напомпан и силен
Друг тренировъчен ефект, който има дълбокото поставяне на главата и шията, е че това помага за наистина високо повдигане на предните крака. Главният мускул, повдигащ предния крак (предмишницата) нагоре до протягането му, е M. Brachiocephalicus (което буквално означава "от ръката до главата"). Това в общи линии е и начина, по който той е разположен. Той върви от задната част на главата към вътрешната част на предмишницата, по страничната част на шията. Ако конят държи шията си навън и нагоре колкото може повече, предмишницата ще може да се придвижи максимално напред чрез силата на този мускул, който се скъсява и изтегля крака по-близо до главата. Това е точно обратното на ролкюра.
Ефектно движение на предния крак
Но ако тренирате коня да движи предния си крак напред докато е дълбоко поставен (при което разстоянието между тила и предния крайник е относително късо), е по-трудно да се придвижи предмишницата много напред. Но конят със сигурност ще направи най-доброто, което може, защото ако не го направи, би могъл да се спъне и да падне върху носа си.
При ролкюра, този конкретен мускул работи в крайно свита степен и с времето всъщност се скъсява малко, дори и при покой. Той става по-силен в скъсено състояние, защото е трениран в такова състояние. Затова когато шията се държи нагоре и навън и тила е отдалечен от предния крак, мускулът е способен да повдигне предмишницата наистина високо, за да се получи този зрелищен вид при пиафе/пасаж и удължените ходове. Както може да се види обаче, това не влияе върху диагоналния заден крак. Този „разединен” тръс е типичен за коне, тренирани по този модел.
---------------------------------
/следва/
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
