|
Опасностите се крият най-вече в терена, както и това когато конете играят вместо да внимават. Но ако си достатъчно добър да се крепиш на гърба им, това няма да ти е проблем. Да, Жана падна в Румъния на балканиадата тази година. Теренът беше ужасен- цялата нощ преди състезанието валя дъжд и трасето беше много кално, затъваше се на места и се пързаляше ужасно, защото и тревата отгоре беше много мека. Когато тръгнахме на старта, който е масов, тоест всички състезатели стартират едновременно, очаквахме, че конете ще се изстрелят, защото преди това Бахри взе да откача нещо. Правеше пируети във въздуха и се чудеше какво рязко и стряскащо движение да направи. Това му поведение забелязвам за втори път. Предния път беше миналата година пак на същото място - на балканиадата. След като стартирахме всичко беше наред. Трасето започваше с леко нанагорнище по един каменист път, а след това завивахме надясно и продължавахме така около километър. Двете с Жана вървяхме отпред една до друга, а останалите от нашия отбор - Румен от Шумен с Мефизол и Полито също от Шумен с Мерзух-отзад. Жана караше Император по пътя, а аз леко в ляво от нея и леко по назад и извън пътя по тревата. По едно време конете взеха да се увличат от скоростта, а аз внимавах да не се пързулнем някъде. Малко по-напред докато галопирах видях, че има разорана пръс на големи буци и тъкмо се чудех какво ли ще стане като я стигна - дали ще я прескочим или ще се спънем в нея и тя вече беше дошла. Тогава изведнъж коня на Жана се хлъзна със задните си два крака, загуби равновесие и с предницата и падна целия върху лявата си страна, като Жана се озова под него. А аз връхлетях върху тях. Много се уплаших, защото всичко стана толкова бързо, че не можах да разбера дали ги стъпках или прелетях през буците. Спряхме, а тя не помръдваше. После всички от отбора се събрахме, тя се раздвижи. Коня продължи с останалите състезатели по трасето. Изпратих Поля да извика линейка с коня, а аз слязох, за да видя как е Жана. Е не беше много добреЗабавихме се около 10тина минути и след като тя вече стана от земята каза да се качваме на конете и да продължаваме напред. Така и направихме. После дошъл един джип да я пребере и с линейката я закарали в болницата за скенери и т.н. Прекарахме нощта заедно с нея там. За щастие всичко беше наред. След състезанието всички отидохме да я видим и да й подарим и нейната купа, защото въпреки падането й тя е част от отбора. Имахме и хубави златни медали от FEI. Състезанието бе с присъствието на член на ФЕИ, който беше в граунд журито. И така. Това общо взето са опасностите от падане по трасето. Може би е хубаво в такива ситуации да се слагат шипове. Но шиповете пък не са за препоръчване, защото това са големи дистанции. В случая беше 60км, но я си представете 160км. Опасно е за коня, може да се разкуца и куп други неща могат да се случат.
Никой няма да ми попречи........
|
Re: Браво! [re: cowgirl]
